Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (26)

Глава пета

Като се запътиха към магистрала 501, аз се засмях.

Какъв аматьор! Сигурно номерът му вече е даден за издирване из целия Линчбърг и всички северни щати. А той бавничко се бе запътил към първия град, където го очакват. Знаех си, че няма как да не го забележат там или някъде по пътя!

Флотски боен инженер! Никога не са го учили на неща, които наистина са важни. Всеки друг с малко ум в главата би се запътил в обратната посока. Даже към Калифорния! По възможно най-бързия начин. А той спокойно си кара към северната част на града.

На голям неонов знак пишеше:

МОТЕЛ „ДЪГА“ СВОБОДНИ МЕСТА

Хелър спря колата до офиса.

Мери си избърса носа с полата.

— Ще вляза — каза тя.

Хелър ѝ отключи вратата и ѝ помогна да излезе. Тръгна с нея. Точно каквото исках.

Стенният часовник в офиса показваше единайсет и четиридесет и пет минути.

Един служител с прошарена коса бе навел глава над някакви книжа. Заприлича ми на главния счетоводител на Ломбар, тъй че очаквах да бъде неприятен.

Мери отиде до бюрото. Наистина изглеждаше ужасно.

— Мистър — каза тя, — бихте ли ми казали откъде мога да си купя или намеря пакетче за един долар. Ужасно ми трябва!

Служителят вдигна поглед и я фиксира с проницателното си око.

— Ужасно съжалявам, мем. Просто не мога. Обърна се към Хелър с извинителен вид.

— Заради местните агенти. Прибраха всичкия наркотик миналата седмица. Казват, че ще го задържат и ще го пуснат на пазара, след като се вдигнат цените. Знаете какви са проклетите „бибип“ наркоагенти.

Пак се обърна към Мери.

— Ужасно съжалявам, мем, наистина ужасно! Мери трепереше. Служителят пак се обърна към Хелър.

— Но ако искате, мога да ви дам стая. Можете да вземете единична.

— Добре, една стая — каза Хелър. Възрастният мъж все един ключ.

— Само за един час или за цялата нощ? Дамата не изглежда много добре, но ще ви излезе евтино.

— За цялата нощ — каза Хелър.

— Тогава четиридесет долара.

Хелър му даде парите и служителят подаде ключа.

— Трийсет и осма, в другия край на сградата. Приятно прекарване.

И пак се зарови в книгите си.

Да го „бибип“! Не ги регистрира! О, знам ги тия като него. Мошеник! Краде от собственика. Правилно съм забелязал, че прилича на счетоводителя на Ломбар. Той ме прецака! Не записа нито префърцуненото име на Хелър, нито регистрацията на колата! Направо му бях бесен и имаше защо. Беше нечестен!

Хелър докара колата по-близо и след като откри как да даде на заден, вкара я в открития гараж. Колата беше малко дълга и краят ѝ остана да стърчи отвън.

Състоянието на Мери се влошаваше. Конвулсивно се прозяваше. С мъка се дотътри до колата. Погледна и забеляза стърчащата задница. Това сякаш я посвести.

— Чакай — каза тя. — Задницата стърчи. Някой може да забележи номера.

Да я „бибип“! Огледа се наоколо и намери един мръсен вестник на пода. Накара Хелър да отвори багажника и така остави вестника, че половината стърчеше отвън и закриваше номера. Изглеждаше случайно притиснат. Но номерът не се виждаше!

— Курвите са добре запознати с мотелите — каза тя.

Хелър бе коленичил до задницата. Повдигна вестника.

— Я гледай ти! На табелата има дупка от куршум. — Огледа се наоколо. — Май нищо друго не е улучил.

Изправи се.

— Значи така изглежда дупка от куршум.

Щеше ми се да му покажа как би изглеждала дупка от куршум в главата на Мери! Или в неговата собствена!

Отвори вратата на стаята пред Мери и остави вътре багажа. В стаята имаше двойно легло. Мери си свали обувките. Направи няколко неуспешни опита да се съблече, но се отказа и уморено се свлече в леглото.

— Така ми се спи — каза тя. — Ако ти се иска, може да го направиш, момче. От година не съм почувствала нищо. Но не те съветвам. Виждаш ми се добро момче, а нищо чудно да имам някоя болест.

— Виж — каза Хелър. — Доста си зле. Няма ли на тази планета лекари, или болници, или нещо такова? Охо, зарадвах се аз и бързо отбелязах нарушение на Кодекса. Зле ще се изпусне рано или късно. Беше толкова необучен!

— Слушай — упорстваше той и леко я разтърси за рамото. — Мисля, че трябва да ти се обърне внимание. Да те заведа ли в болницата? Сигурно имат от твоето нещо. Хората изглеждат толкова зле!

Тя се изправи с внезапна ярост.

— Не ми говори за доктори! Не ми говори за болници! Ще ме убият!

При тези думи той отстъпи.

Внезапният изблик на енергия продължи. Грабна си куфара и го отвори. Извади несесер с игли и потъна на ръба на леглото. С треперещи ръце го отвори. Извади дръжката на спринцовката. Пъхна в спринцовката кутрето си. Опита се да изстърже нещо, но нямаше нищо. Опита се да изсмуче нещо от една игла и я заби.

— Ох — потръпна тя. — Вчера вече го правих това. Няма ни едно грамче!

Захвърли иглите на пода.

— Какво е това нещо, дето му викаш боцкане? — каза Хелър.

— О, бедното тъпо дете! Това е наркотик, момче, праха на удоволствието, ка-ка, китайско червено, индианска кал, бял прах, твърдо вещество, хероин! И ако не намеря поне малко, ще умра!

Тя пристисна ръка до гърдите си.

— О, горкото ми сърце!

Усилието и дойде много. Стовари се долу. Хелър я хвана за краката и я върна на леглото. След това събра иглите, любопитно подуши и ги върна в куфара.

Тя беше заспала. Абстинентният цикъл ми беше познат. Сега навлизаше във втората фаза. Щеше да изкара неспокоен сън и често щеше да се буди.

Хелър я погледа малко. След това провери стаята. Климатичната инсталация работеше и той не я пипна. На телевизора имаше табелка:

Само преди полунощ, ако обичате.

Остави го.

Съблече се и огледа стъпалата си. Обувките му правеха мазоли. Отвори една чанта и извади малка кутия за първа медицинска помощ. Аха! Волтарианска! Нарушение на Кодекса! Но забелязах, че е просто малка бяла кутийка без никакви надписи. И все пак отбелязах нарушението.

Намаза с нещо мазолите и прибра кутийката в куфара. Този път го отвори по-широко! А, не беше пълно с камъни, както се предполагаше! Дали беше пълно с техника? Не можех да видя точно защото куфарът бе срещу светлината, пък и той не гледаше в него. Отбелязах си, че това най-вероятно е нарушение на Кодекса! Двата куфара сигурно бяха пълни с волтариански съоръжения! Нищо чудно, че бяха толкова тежки!

Хелър отметна завивката на леглото и се приготви да ляга. След това си промени решението, стана и извади химикала и бележника си.

Написа: За да те изслушат, трябва да имаш диплома. И още: Психологията е фалшива. Не може да направи нищо и да промени никого. Тя е средство на правителството за контрол над населението.

Бях възмутен. Сега пък той стана еретик! О, ще падне в ръцете на Международната асоциация по психология! Ще му опържат мозъка на всички възможни машини за електрошок! Те яростно защитават своя монопол.

След това написа: Някой на тази планета продава някакъв наркотик, който убива хората.

Ха, че всички знаят това! Изхилих се. Той всъщност си мисли, че е открил нещо умно! Докторите го пробутват. Психолозите го пробутват. Правителството държи цените високи. И така мафията, и Роксентър, и много други хора забогатяват. И защо не? Тъй или иначе населението е побъркано.

Но след това направи нещо, което наистина си отбелязах. Отметна със знака „v“ всеки ред, който бе изписал досега. Може и да ме скъсаха по математика в Академията, но поне разбирам от символи. Този знак се използва в логическите уравнения! Означава: „Постоянен фактор, който трябва да се използва в теорема за рационална дедукция“. Хванах го! Използваше волтариански математически символ пред очите на чуждопланетец! Пълно нарушение на Кодекса. Записах си го и го подчертах!

Ако те не го хванат, аз ще го хвана!

Позанима се с лампата и откри как да я изключва.

Екранът ми стана тъмен и след малко по равномерното му дишане разбрах, че спи.