Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (99)

99.

Луната бе изгряла в три четвърти фаза и това беше и добре, и зле. Бях вече сигурен, че ще дойдат за мен. Беше логично, но дали тяхната логика беше същата като моята?

Бях се върнал на първоначалната си позиция в гората. Или поне така си мислех.

После го разбрах със сигурност.

Очите ми шареха неволно насам-натам. Видях Сампсън да лежи точно там, където го бяха застреляли. Тялото му се виждаше ясно на призрачната лунна светлина. Започнах да треперя неудържимо. Цялата реалност на случилото се най-сетне се стовари върху съзнанието ми с цялата си мощ. Прекарах длан през очите си. Сърцето ми като че ли попадна в хватката на огромен юмрук, който стискаше с всичка сила и нямаше намерение да го пусне.

Виждах и убитите момичета, проснати на черния път. Около труповете им бръмчаха насекоми. От близкото дърво изпищя кукумявка. Тръпките отново ме разтърсиха. Утре сутринта сигурно ще долетят лешояди и други пернати хищници, за да се хранят от плътта им.

Сложих си очилата за нощно виждане, които носех със себе си. Надявах се да ми дадат някакво предимство. А може би не, вероятно не. Старки и Грифин също щяха да разполагат с най-доброто. В края на краищата и двамата работеха за фирма, която произвеждаше високотехнологично оборудване, нали?

Непрекъснато трябваше да си напомням, че съм разкарал Браунли Харис. Това ми даваше увереност. Изглеждаше адски изненадан, когато ме видя. Сега бе мъртъв и арогантността му си бе отишла заедно с него, пометена от един-единствен куршум.

Да, обаче как ще изненадам Старки и Грифин? Те сигурно са чули изстрела. Може обаче да са си помислили, че е стрелял Харис. Не, те сигурно знаеха, че е мъртъв.

Известно време обмислях идеята да се втурна и да побягна съвсем открито. Може би щях да успея да стигна до пътя. Обаче ме съмняваше. Най-вероятно щяха да ме застрелят веднага.

Много ги биваше в това, но Харис също го биваше, нали? Имаше дългогодишен опит, а лежеше мъртъв в канавката. И автоматът му бе в ръцете ми.

Търпение. Чакай ги. Те също имат съмнения и въпроси.

Погледах тялото на Сампсън няколко секунди, после се насилих да отклоня поглед. Не трябваше да мисля за него сега. Не трябваше, иначе в противен случай и аз щях да умра.

Изобщо не можах да разбера как не съм ги чул, но тишината изведнъж бе разтърсена от оглушителен залп. Единият или и двамата се бяха промъкнали между мен и хижата. Аз се извърнах като опарен по посока на изстрелите. Тогава един глас прониза тъмнината.

Точно зад мен.

— Остави оръжието, Крос. Не искам да те убивам. Още не.

Уорън Грифин беше в падината заедно с мен. Чак сега го видях. Автоматът му бе насочен към гърдите ми. Беше си сложил очилата за нощно виждане и приличаше на извънземен.

След това се появи и Томас Старки, също с очила за нощно виждане. Беше застанал над падината и се взираше надолу. Неговият M-16 сочеше право в лицето ми, а лицето му бе разкривено в ужасна усмивка. Неговата усмивка на победител.

— Не можа да ни оставиш на мира, а, задник такъв? — изръмжа той. — Затова сега Браунли е мъртъв. И твоят партньор също. Доволен ли си?

— Забрави двете момичета — казах аз. — И прокурора.

Бе странно да гледам към Грифин и Старки през очилата за нощно виждане, знаейки, че и те ме виждат по същия начин. Така ми се искаше да ги очистя, че чак ме заболя. За съжаление това нямаше да стане.

— Какво, по дяволите, е станало във Виетнам? — попитах аз Старки. — Какво е предизвикало всичко това? Какво, по дяволите, е било?

— Всеки, който е бил там, знае какво е станало. Никой не иска да говори за него. Нещата излязоха от контрол.

— Какви неща, Старки? Какво толкова е станало?

— Отначало един взвод се отдели и почна да действа самостоятелно. Поне така ни бяха казали. И нас ни изпратиха в долината Ан Лао да ги спрем. Да почистим след това.

— Искаш да кажеш, да избиеш свои? Такива ли ти бяха заповедите, Старки? Кой, по дяволите, стои зад това? И защо убийствата продължават и сега?

Щях да умра, но въпреки това продължавах да търся отговор. Изпитвах нужда да узная истината. Ега ти епитафията, която щях да имам. Тук почива Алекс Крос. Загинал, търсейки истината.

— Изобщо не знам, шибаняко — изсъска Старки. — Поне не всичко. И аз също няма да говоря за това. Това обаче, което може би ще направя, е да те нарежа на малки парченца. И такива неща са ставали там. Ще ти покажа какво стана в долината Ан Лао. Виждаш ли го тоя нож? Нарича се десантен нож. Много съм добър с него. И напоследък доста се поупражнявах с него.

— Знам. Видях някои епизоди от касапницата ти.

След това се случи нещо, което никога не съм могъл да си представя, че ще се случи. Това ме изкара от релси и разтърси съзнанието ми като експлозия, пръскайки го на милиони парченца.

Погледът ми беше минал покрай Старки. Но нещо във фона се бе променило. Отначало не можах да разбера какво, но след това загрях и капачките ми омекнаха.

Сампсън го нямаше!

Поне не виждах тялото му. Отначало си помислих, че нещо съм се объркал. Но после видях със сигурност, че не съм. Тялото му беше проснато ей там, близо до високия бук. А сега го нямаше.

Никакви предупреждения, Алекс.

Никакви пленници.

Разбираш ли какво ти казвам?

Думите му отекнаха в съзнанието ми. Долавях дори и интонацията му.

— Хвърлете оръжията — обърнах се аз към Старки и Грифин. — Веднага ги хвърлете. Веднага!

Двамата изглеждаха силно озадачени, но продължаваха да държат автоматите си насочени към гърдите ми.

— Да знаеш, ще те режа навсякъде — предупреди ме Старки. — Часове наред. До сутринта. Обещавам ти.

— Хвърлете оръжията — чух аз гласа на Сампсън, преди да го видя да излиза иззад едно дърво. — И ножа, Старки. Никого няма да режеш.

Уорън Грифин се извъртя рязко. Двата изстрела обаче бяха по-бързи от извъртането му и го уцелиха в гърлото и гърдите. Пистолетът му изгърмя във въздуха докато тялото му падаше на земята. От разкъсаната артерия заблика кръв като малко фонтанче, но скоро намаля и Грифин умря.

— Старки, не! — изкрещях аз. — Не!

Томас Старки беше започнал да насочва отново оръжието си към мен. И веднага получи куршум в гърдите. Но това не го спря. Втори изстрел попадна в рамото му и го завъртя почти пълен оборот. Третият прониза челото му и Старки се просна мъртъв на земята в кървава купчина. Пистолетът и ножът му паднаха в канавката близо до краката ми. Невиждащите му очи гледаха с празен поглед в нощното небе.

Никакви пленници.

Сампсън ми махаше с ръка отдалеч. И като се приближи, изхриптя:

— Добре съм, добре съм.

Точно преди да припадне в ръцете ми.