Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (79)

79.

Вече разполагах с три имена — трима души, които са били изпратени в долината Ан Лао, за да спрат убийствата на цивилни граждани там. Трябваше да внимавам много с тази информация и затова на двамата със Сампсън ни отне цяла седмица, за да издирим тримата мъже и да научим за тях колкото е възможно повече.

Последното потвърждение дойде от Рон Бърнс от ФБР. Той ми каза, че Бюрото имало подозрения, че същите тези трима са извършили други два професионални удара — един срещу някакъв политик от Синсинати, а втория срещу съпругата на профсъюзен водач в Санта Барбара, Калифорния.

Ето и трите имена:

Томас Старки

Браунли Харис

Уорън Грифин

Трите слепи мишки.

В петък след работа двамата със Сампсън отидохме до Роки Маунт, Северна Каролина. Преследвахме мъже, които бяха играли ключова роля в мистериозните убийства в долината Ан Лао преди тридесет години. Какво, по дяволите, е станало там? И защо хората още продължаваха да умират?

На по-малко от седем-осем километра извън границите на Роки Маунт, из околния пейзаж все още преобладаваха предимно ферми и крайпътни малки заведения. Двамата със Сампсън минахме през града с колата, излязохме извън него на няколко километра, после се върнахме обратно, минавайки покрай летището на Роки Маунт и административните сгради на „Хеклер енд Кох“, където Старки, Харис и Грифин работеха като екип по продажбите, обслужващ няколко военни бази, в това число и Форт Браг.

Влязохме в „Хийлс“, местен спортен бар, към шест часа. Мястото бе често посещавано както от пилоти на състезателни автомобили, така и от играчи на баскетболния отбор „Шарлот Хорнетс“, така че расови предразсъдъци нямаше. Сляхме се с тълпата, която бе доста шумна и дейна. От Стойките по стените бълваха децибели поне десетина телевизора.

Барът бе само на около километър от „Хеклер енд Кох, САЩ“, където работеха доста от посетителите. Освен процъфтяващия почти навсякъде бизнес с високи технологии „Хеклер енд Кох“ (произнасяха го „Коук“) бяха един от най-големите работодатели в града, само на стъпка след „Абът Лабораторис“ и „Консолидейтид Дизел“. Запитах се дали самата компания няма някакъв пръст в убийствата. Вероятно не, но все пак…

Завързах разговор с един от поддръжката на сградите в „Хеклер енд Кох“. Поговорихме малко за тежкото положение на „Каролинските пантери“ и после неусетно минахме на темата за оръжейната фирма. Той беше много положителен в отзивите си за нея, определяйки я „като семейство“ и „със сигурност едно от най-добрите работни места в Северна Каро лина, който по принцип си е добър щат за работа“. Оттам разговорът ни плавно премина на тема оръжия, и по-специално на автомата MP5. Той ме осведоми, че MP5 бил използван от „Тюлените“ и елитните SWAT отряди, но намерил път също така и към най-различни улични банди. С достойнствата и разпространението на MP5 аз вече бях запознат.

След известно време споменах бегло Старки, Харис и Грифин.

— Изненадан съм, че Том и Браунли още ги няма. Обикновено в петък винаги наминават. Откъде познавате тези момчета? — попита той, но не изглеждаше никак изненадан, че ги познавам.

— Служехме заедно преди много години — отвърна Сампсън. — През шейсет и девета, седемдесета.

Мъжът кимна.

— И вие ли сте рейнджъри? — попита той.

— Не, от редовната армия — отвърна Сампсън. — Обикновени пехотинци.

Поговорихме с още няколко души, работещи в „Хеклер енд Кох“, и всички се изказаха положително за фирмата. Всички познаваха Старки, Харис и Грифин и всички знаеха, че са били рейнджъри. Останах с впечатлението, че тримата са много популярни и едва ли не местни герои.

Някъде около седем и петнайсет Сампсън се наведе и ми прошепна в ухото:

— Я виж кой току-що нахълта. В тия костюми изобщо не ми приличат на убийци.

Разсеяно се обърнах и погледнах. Не, не приличаха на убийци.

— Но са точно това — казах аз на Сампсън. — Военни поръчкови убийци, които изглеждат като най-добрите момчета не само в бара, ами и в цяла Северна Каролина.

През цялата останала част от вечерта не ги изпуснахме от поглед — просто седяхме и гледахме как се забавляват трима поръчкови убийци.