Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (80)

80.

Двамата със Сампсън отседнахме в Холидей Ин, близо до междущатската магистрала.

На другата сутрин закусихме по един омлет в близката закусвалия и направихме план за деня. Предната вечер бяхме научили, че „Хеклер енд Кох“ организирали голям семеен пикник. Решихме да им го развалим малко. Да предизвикаме бъркотия, ако можем.

След закуска минахме покрай къщите на тримата заподозрени. В колата бяхме пуснали един диск на група, наречена „Мейз“. В пълен контраст със селския пейзаж на Роки Маунт. Среща на селото с града.

Къщите на убийците се намираха в добри квартали, наречени Ноб Хил, Фолинг Ривър Уок и Грейстоун. Там, изглежда, живееха много млади професионалисти със семействата си. Новият Юг. Тихо, с вкус, адски цивилизовано.

— Знаят как да се сливат с околната среда — забеляза Сампсън, като минавахме покрай къщата на Уорън Грифин с двата си етажа и половина в колониален стил.

— Добри са — кимнах. — Не са ги хващали никога. Наистина ми се ще да си поговоря с тях.

Около осем часа се върнахме в Холидей Ин, за да се подготвим за пикника и за всичко онова, което би могло да се случи през този ден. Трудно беше да се повярва колко добре бяха паснали тримата убийци в Роки Маунт. Това ме накара да се намисля за тихите и спокойни градчета и за онова, което би могло да се крие зад привидно невинната им фасада. Може би нищо, а може би и от всичко по малко.

Двамата със Сампсън бяхме родени в Северна Каролина, но не бяхме прекарали кой знае колко време там като възрастни, главно по работа, в разследване на няколко известни убийства.

Пикникът бе определен за единадесет часа, а ние смятахме да се появим към един, когато хората щяха да бъдат много повече. От предната вечер бяхме научили, че всички от „Хеклер енд Кох“, като се почне от чистачката и се свърши с директора, щели да присъстват на голямото събитие.

Това означаваше и Старки, Харис и Грифин, както и техните семейства.

И, разбира се, Сампсън и аз.

Беше време за малко разплата.