Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (62)

62.

Робърт и Барбара Бенет тъкмо бяха седнали да вечерят, когато тримата въоръжени до зъби мъже нахлуха през задната врата в кухнята. Полковник Бенет видя оръжията и камуфлажите им, отбелязвайки си механично, че никой от тях не бе с маска. Видя лицата на всички и си каза, че положението едва ли би могло да бъде по-зле.

— Кои сте вие? — едва успя да проговори Барбара. — Робърт, кои са тия? Какво означава това?

За съжаление полковник Бенет се опасяваше, че знае точно кои са те и може би дори кой точно ги е изпратил. Не беше сигурен, но му се стори, че познава единия от тях от много отдавна. След малко му дойде и името — Старки. Да, Томас Старки. Боже господи, защо сега? След толкова време?

Единият от тях дръпна живописните пердета на двата кухненски прозореца. После с едно движение на ръката смете чиниите и чашите на пода. Бенет разбра, че го прави за драматичен ефект.

Другият мъж притискаше автомата си в челото на Барбара Бенет.

В кухнята се възцари пълна тишина.

Полковник Бенет погледна жена си и сърцето му се сви. Сините й очи бяха широко отворени и трепереше.

— Всичко ще е наред — каза й той с най-спокойния глас, който успя да постигне.

— О, така ли, полковник? — обади се Старки за първи път.

Той направи знак на третия от хората си. Мъжът сграбчи бялата блуза на Барбара отпред и с рязко движение я разкъса. Барбара ахна и се опита да се прикрие с ръце. След това копелето дръпна и сутиена й. Това, разбира се, бе също за ефект, но не попречи на мъжа да втренчи поглед в гърдите й.

— Оставете я на мира! — ревна Бенет така, сякаш издаваше заповед. — Няма да я пипате!

Човекът, когото той разпозна като Старки, го удари с ръкохватката на пистолета си. Бенет се срина на пода и си помисли, че челюстта му е счупена. Замалко не припадна, но успя все пак да остане в съзнание. Едната му буза бе прилепена към студените плочки на кухненския под. Трябваше бързо да състави план — дори и един отчаян план щеше да му свърши работа.

Старки бе застанал точно над него. И нещо бе превъртял сякаш. Говореше на виетнамски.

Някои от думите бяха познати на полковник Бенет. Бе провеждал достатъчно разпити по време на войната, когато бе командир на разузнавачите и ги бе водил във Виетнам и Лаос.

После Старки превключи на английски.

— Нека ви е страх, полковник. Тази нощ ще страдате много. Вашата жена също. Имате да изплащате грехове. Знаете какви са. Тази нощ жена ви също ще научи вашето минало.

Полковник Бенет се престори, че припада. И когато един от нападателите се наведе над него, той се оттласна от пода и посегна към пистолета му. Да стигне до пистолета му, бе единствената мисъл, изпълнила мозъка на Бенет. Взе го.

Но в този момент някой го удари жестоко по главата. И докато ударите продължаваха да се сипят, Старки отново закрещя на виетнамски. Полковник Бенет видя как един от тях удря жена му в лицето без никаква причина.

— Не! Не я пипайте, за бога!

— Mày sẽ nhìn co ấy chềt — ревна Старки на виетнамски.

Сега ще гледаш как тя умира.

— Trong lúc tao hỏi mày.

Докато аз те разпитвам, свиньо.

— Mày thấy cảnh này có quen không, Робърт?

Звучи ли ти познато, Робърт?

После Старки пъхна цевта на пистолета в устата на полковник Бенет.

— Спомняте ли си това, полковник? Спомняте ли си какво стана после?