Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (34)

34.

Джамила щеше да бъде настанена в стаята горе до стълбите, стаята, която използвахме за специални гости — президенти, кралици, министър-председатели и други подобни. Хлапетата мислеха, че го правим от благоприличие пред тях, и ние наистина бихме го направили, но голата истина бе, че двамата с нея никога не бяхме си лягали, дори не се бяхме целували до онзи момент на летището. Джамила бе дошла да провери дали нещата между нас могат да понапреднат още малко.

Тъкмо свършвах със съдовете, когато тя влезе в кухнята през задната врата. Децата все още играеха навън, а Нана оправяше горе бог знае какво. Може би стаята за гости, може би леглата…

— Не мога така — казах аз.

— Как? — попита тя. — Какво има?

— Наистина ли искаш да знаеш? Нали сме приятели?

Не отговорих, а я сграбих за раменете и я целунах по устата. После пак. Като непрекъснато внимавах да не ни хванат децата.

И Нана, разбира се.

И Роузи, която също е голяма клюкарка.

Джамила се разсмя.

— Ама те всички си мислят, че вършим далеч по-лоши неща. Децата, Нана, че дори и тази любопитна котка.

— Да мислиш, не значи, че знаеш — възразих аз.

— Много ми харесва семейството ти — каза Джамила, гледайки ме в очите. — И котката даже ми харесва. Мац-мац, Роузи. Да не кажеш на никого, че се целуваме.

— Харесвам те — добавих аз и отново я прегърнах.

— Много ли? — засмя се тя, измъквайки се от прегръдката. — Ще ме харесваш, разбира се, как няма да ме харесваш. След като дойдох тук чак от Сан Франциско. Божичко, как мразя самолетите! Особено пък напоследък.

— Може би наистина те харесвам много. Но не виждам никакъв отклик от твоя страна. Поне не особено голям.

Тя се вкопчи в мен и ме целуна още по-силно. Притисна се силно в мен и езикът й се плъзна в устата ми. Страшно ми хареса. Започнах да отвръщам на целувката й по подобаващ начин, за което вероятно кухнята не беше най-подходящото място.

— По-добре си вземете стая — каза един глас зад нас.

Нана бе застанала до вратата, но се смееше.

— Чакайте да извикам и децата — добави тя. — Не бива да го пропускат в никой случай. И чакайте да си взема и камерата.

— Шегува се — казах аз на Джамила за всеки случай.

— Знам — отвърна тя.

— Ами, шегувам се — възрази Нана. — Опитвам се да му подскажа какво да прави.

И този път Нана вече се закиска като анимационните гарги.