Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (17)

17.

Около пет часа двамата със Сампсън получихме страхотно добра новина — командващият базата бил готов да ни приеме у тях. Трябвало да бъдем там точно в седем и половина. Генерал Стивън Боуен щял да ни отдели десет минути, за да изслуша какво имаме да му кажем за убийствата. А междувременно Сампсън посети сержант Купър в Централния затвор. Той отрече да е бил с жена онази нощ. И което бе по-лошо — Сампсън каза, че Купър не бил кой знае колко убедителен. Но защо пък ще крие от нас? Нещо тука не се връзваше.

Къщата на генерал Боуен сякаш изглеждаше от двайсетте или трийсетте години — измазана сграда с покрив от испански керемиди. На втория етаж имаше веранда, остъклена от три страни.

Докато паркирахме пред къщата, от тази веранда ни гледаше някакъв мъж. Самият генерал Боуен?

На вратата ни посрещна адютант, който се представи като капитан Ризо. В личния персонал на генерала влизаха той, един волнонаемен, който бе част от охраната, но работеше и като готвач, и един шофьор — също охрана.

Влязохме в обширно антре с по една стая от всяка страна. Декорацията бе еклектична и вероятно отразяваше кариерата на генерала по целия свят. Забелязах красиво гравиран шкаф, който ми заприлича на германски, голяма картина с хълмове и цъфнали вишни от Япония и някакъв античен скрин, който предполагаше прекаран срок на служба в Ню Ингланд.

Капитан Ризо ни въведе в малък кабинет, където генерал Боуен вече ни чакаше. Бе в униформа. Адютантът се наклони към мен:

— Ще се върна точно след десет минути. Генералът иска да говори с вас насаме.

— Заповядайте, седнете — каза Боуен. Бе висок, здраво сложен мъж на около петдесет и пет години. Опря лакти на бюрото, което бе толкова износено, че сигурно го е съпровождало навсякъде през кариерата му. — Доколкото разбрах, сте дошли да подновите следствието по убийствата на Купър. Защо смятате, че трябва да преосмислим случая? И смъртната присъда на Купър?

Възможно най-сбито му разказах какво бяхме открили до този момент и нашата реакция към събраните улики като детективи. Той бе добър слушател, обади се само на едно-две места, промърморвайки: „Интересно“. Стори ми се готов да чуе и други мнения по въпроса, както и нова информация. За миг изпитах надежда.

Когато приключих, той попита:

— Има ли още нещо, което някой от вас да иска да добави? Сега му е времето.

В присъствието на генерала Сампсън изглеждаше необичайно тих и резервиран.

— Не искам да се влияя от личните си отношения със сержант Купър — каза той най-сетне, — но като детектив мога да кажа, че не вярвам да е занесъл нито ножа, нито уличаващите го снимки в своята къща.

За изненада и на двамата, генерал Боуен кимна в знак на съгласие:

— Аз също не вярвам. Но точно това е направил. Наистина не разбирам защо, но също така не мога да разбера и как може човек по своя воля да убие три жени, както той определено е направил. Това е най-отвратителното насилие в мирно време, което съм виждал през живота си, а аз, господа, съм виждал доста лоши неща.

Генералът се наведе напред към нас. Очите му се стесниха и челюстта му се стегна.

— Позволете ми да ви кажа нещо за тези убийства, което не съм казвал на никого. На абсолютно никого. Това е само за вас. Когато екзекуцията на сержант Купър в Централния затвор започне, аз ще бъда там заедно със семействата на избитите жени. И с нетърпение ще чакам смъртоносната инжекция. Това, което мръсното животно Купър направи, ме отвращава и цялото ми същество се бунтува срещу него. Вашите десет минути изтекоха. А сега се омитайте. Вървете на майната си и повече да не ви виждам.

Адютантът му, капитан Ризо, вече чакаше на вратата.