Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (92)

Глава XCI
Как спуснахме двата брига на вода и как великият Монтесума пожела да отиде на лов

След като двата брига бяха завършени и спуснати на вода и бяха поставени и подредени всички корабни принадлежности и мачти с кралските и императорски знамена, на тях се качиха моряците, определени да ги управляват; ветроходите излязоха чудесни. Когато научи за тях, Монтесума каза на Кортес, че иска да иде на лов на един скалист остров в езерото, където никой нямаше право да ловува; дори и най-знатните не се осмеляваха да стъпват там под страх от смъртно наказание. Кортес на драго сърце се съгласи и отново му повтори същото, което му беше казал, когато го пусна да отиде при идолите: да внимава да не сгреши нещо, защото ще заплати с живота си. Изпрати го да отиде с бриговете, които плаваха по-добре, отколкото най-големите индиански канута и пироги.

Монтесума се зарадва, че ще плава с по-големия ветроход, и взе със себе си много знатни придворни и първенци. Другият бриг се напълни с вождове, сред които беше и един от синовете на Монтесума; ловците тръгнаха с лодки. Кортес изпрати Хуан Веласкес де Леон, който беше началник на караула, Педро де Алварадо, Кристобал де Олид и Алонсо де Авила да придружават Монтесума с двеста войници; той ги предупреди за голямата отговорност, с която ги натоварва, и да внимават много за великия владетел. Тъй като всички тези капитани, които изброих, не си поплюваха, те натовариха войниците и четири бронзови топа с всичкия барут, който имахме, а също и артилеристите Меса и Арбенга; бе направен един богато украсен сенник от платно и едва тогава се качи Монтесума с първенците си.

Точно по това време задуха много свеж вятър и моряците се радваха, че могат да забавляват и да развличат Монтесума, като умело управляват ветрилата, така че корабът летеше и канутата, в които бяха ловджиите и мексиканските първенци, изоставаха много, макар че имаха голям брой гребци. Монтесума се забавляваше и казваше, че съчетаването на ветрилата и греблата е голям майсторлък.

Стигнахме до острова, който не беше много далеч, и той уби най-различен дивеч: елени, зайци, и се върна много доволен в града. Когато наближавахме Мексико, Педро де Алварадо, Хуан Веласкес де Леон и останалите капитани заповядаха на артилеристите да гръмнат с топовете, което достави голямо удоволствие на Монтесума; ние го гледахме колко е чистосърдечен и добър и му оказвахме почит, както на кралете по тези места, и той се отнасяше по същия начин с нас. И ако трябва да разказвам за делата му на велик владетел и за почитта и раболепието на всички останали владетели от Нова Испания към него, разказът ми нямаше да има край, защото каквото заповядаше да му донесат, веднага го получаваше, дори и да хвърчеше.

Един ден трима от нашите капитани и няколко войници бяхме при великия Монтесума и случайно един ястреб се спусна в едни зали, подобни на коридори, за да хване един пъдпъдък — трябва да кажа, че близо до дворците, където беше затворен Монтесума, имаше кротки гълъби и пъдпъдъци, които един индианец отглеждаше за величието на господаря си; същият слуга метеше стаите ни. Нашите капитани видяха как ястребът се спусна и грабна плячката си и един от тях, Франсиско де Суаседо ел Пулило, каза: „Какъв хубав ястреб, как грабна пъдпъдъка и как хубаво лети!“ Някои от войниците отговорихме, че ястребът е наистина много хубав и в тази земя има много добри птици за лов. Монтесума слушаше разговора ни и попита Ортегиля за какво говорим; той му обясни, че говорим за ястреба, че е много хубав и че ако имаме други като него, можем да ги научим да кацат на ръката на ловеца, а в полето можем да пуснем ястреба след каквато и да е птица, дори да е доста голяма, той ще я хване. Тогава Монтесума каза: „Добре, аз ще заповядам веднага да хванат същия този ястреб, за да видим дали ще го укротите и дали ще можете да ловувате с него.“ Ние си свалихме шапките в знак на благодарност.

Той тозчас заповяда на своите ловци на пернат дивеч да донесат ястреба и те толкова дълго го дебнаха, че чак по вечерно време дойдоха с него и го дадоха на Франсиско де Суаседо. И понеже скоро ни се случиха неща, които бяха много по-важни от лова, ще спра да говоря за това.