Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (13)

Глава XII
Как продължихме напред покрай брега, накъдето залязва слънцето, и стигнахме реката Бандерас

След два дни видяхме едно селище, което се намираше до земята Аягуалулко. По брега се трупаха индианци от селището. Щитовете им бяха направени от черупки на костенурки и блестяха, когато слънцето се отразяваше в тях, та някои войници твърдяха, че са от нископробно злато. Индианците, които ги носеха, кривяха краката си, сякаш се подиграваха с корабите, тъй като бяха на безопасно разстояние от тях. На това селище му дадохме името Ла Рамбла и така се намира на мореплавателските карти.

Плавайки по-нататък покрай брега, видяхме един залив, в който се влива река Тонала, където се отбихме на връщане и я нарекохме Сан Антон.

Като продължихме по-нататък, стигнахме там, където се вливаше в морето голямата река Гуасакуалко^[1], и решихме да влезем в устието не от любопитство, а защото времето беше противно. След това видяхме големи планини, по които снегът не се топи през цялата година; появиха се също и други планински вериги, които се казват Сан Мартин. Сложихме им това име, защото първият, който ги видя от корабите, беше един войник на име Сан Мартин.

Капитан Педро де Алварадо ни изпревари със своя кораб и влезе в една река, чието индианско име бе Папалоаба^[2], а ние я нарекохме Рио де Алварадо. Там индианците от едно селище, което се казваше Такоталпа^[3], му дали риба. Останахме да чакаме при устието на реката, докато се върне капитанът. Поради това, че Алварадо бе влязъл в реката без позволение на главния капитан, този последният се разсърди много и му заповяда друг път да не изпреварва флотилията, за да не го сполети нещастие, без да можем да му помогнем.

После продължихме плаването всичките четири кораба заедно, докато стигнахме до устието на друга река, на която дадохме името Рио де Бандерас^[4], защото там имаше множество индианци с големи копия и на всяко копие развяваха едно голямо наметало като знаме.