Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (107)

Глава CVI
Как великият Монтесума попита Кортес дали възнамерява да тръгне против Нарваес

Кортес и Монтесума си говореха, както обикновено, и Монтесума му каза: „Сеньор Малинче, виждам, че напоследък вашите капитани и войници са разтревожени, а и вие ме посещавате по-рядко. Ортегиля, моят паж, ми каза, че искате да тръгнете на бой с тези ваши братя, които дойдоха с корабите, и да оставите тук Тонатио за моя охрана. Бъдете така добър да ми кажете вярно ли е това, за да видя дали мога да ви помогна с нещо; ще го направя на драго сърце. Също така, сеньор Малинче, не бих искал да ви се случи нещо лошо, защото вие имате много малко теулес, а те имат пет пъти повече от вас. Казват, че те са християни като вас и васали и слуги на вашия император, имат същите икони и кръстове и правят литургия. Казват и заявяват, че вие сте избягали от вашия крал и те идват да ви заловят и убият. Аз не ви разбирам, но внимавайте какво правите.“

Кортес отговори с весело лице, че ако досега не му е казал нищо за това, причината е, че тъй като го обича много, не е искал да го тревожи с нашето тръгване, защото е уверен в добрата му воля към нас. Това, дето казва, че всички сме християни и васали на нашия велик император, е истина, те са също християни като нас. Обаче това, дето казват, че сме избягали от нашия крал и господар, не е истина, защото кралят ни изпрати да го видим и да му кажем всички неща, за които му е говорил от неговото кралско име. А това, което казал, че Нарваес води много войници и деветдесет коня, и много топове и барут, а ние сме малко и че ще ни избият и пленят, нашият господ бог Исус Христос и неговата майка света Мария ще дадат сили на нас, а не на тях, понеже те са лоши и идват по такъв подъл начин.

Тъй като нашият император има много кралства и господарства, в тях има най-различни хора, едни са много храбри, други още повече, а ние сме от вътрешността на Кастилия, която наричат Стара Кастилия, а нас ни наричат кастилци; този капитан, който сега е в Семпоал, и хората, които води със себе си, са от друга провинция, която се казва Биская, а те се наричат бискайци и говорят различно от нас, както племето отоми в земята на Мексико; Монтесума ще види как ние ще ги пленим. Да не се натъжава от нашето тръгване, защото скоро ще се върнем с победа.

При него в Мексико остава сега Тонатио, така те наричаха Педро де Алварадо, с осемдесет войници. Та Кортес го моли, след като излезем от града, да няма никакви размирици и да не позволява на своите капитани и жреци да направят нещо, за което да заплатят с живота си, когато се върнем, и да дават на нашите хора всички необходими провизии и от каквото имат нужда.

След тези думи Кортес прегърна два пъти Монтесума и Монтесума направи същото; а доня Марина, каквато си беше съобразителна, превеждаше по такъв начин, че го натъжаваше с нашето тръгване. Монтесума обеща да направи всичко, каквото Кортес му заръча, и дори предложи да изпрати в помощ пет хиляди свои бойци.

Кортес му благодари за това, макар и добре да разбра, че нищо няма да изпрати, и му каза, че не е необходимо нищо повече, освен божията помощ и помощта на другарите му. Каза му също така да се погрижи образът на света Богородица и кръстът винаги да бъдат украсени с клонки и цветя и восъчните свещи да горят денонощно, и никакъв жрец да не се докосва до тях, защото по това ще разбере колко го обича.

След това Кортес говори с Педро де Алварадо и с всички войници, които оставаха с него, и им поръча на всяка цена да пазят великия Монтесума да не се освободи, да се подчиняват на Педро де Алварадо и им обеща, че с божия помощ ще ни направи всички богати. С тях останаха свещеникът Хуан Диас и още няколко души, в които се съмнявахме. Прегърнахме се и без да вземаме индианки, нито слуги, със съвсем малко багаж тръгнахме в поход към Чолула.

По пътя Кортес изпрати хора в Тласкала да помолят нашите приятели Шикотенга и Масеескаси бързо да ни изпратят пет хиляди воини. Отговорът им беше, че ако ни трябват за война против индианци като тях, биха ни дали много повече, но против теулес като нас и против коне, топове и арбалети не искат; те изпратиха десет товара кокошки.

Кортес писа също така на Сандовал в най-скоро време да се присъедини с всичките си войници към нас и че ние отиваме към едни селища на около дванадесет левги от Семпоал, които се казват Танпаникита и Миталингита; да внимава много да не го плени Нарваес, нито някой от неговите войници да попадне в ръцете му.

И тъй вървяхме в походен строй, готови за бой, ако срещнем хората на Нарваес или самия Нарваес; нашите конни патрули вървяха винаги един преход пред нас. Те видели, че насреща им идва Алонсо де Мата, за когото казваха, че бил нотариус на краля, и идвал да ни извести пълномощията или копия от тях, и водел четирима испанци за свидетели. Двама от нашите конни патрули дойдоха да ни съобщят за това, а другите двама останали на приказки с Алонсо де Мата и с четиримата свидетели; като чухме това, ние ускорихме крачката.

Като ни наближиха, те направиха голям поклон на Кортес и на всички нас. Кортес слезе от коня си и ги попита за целта на идването им; и след като Алонсо де Мата му отговори, Кортес му заповяда да си покаже дипломата, ако я носи, и да прочете документите; той ще направи това, което смята, че е в служба на бога и на Негово Величество. Ако няма диплома, да не чете тези книги. Каза му също, че трябва да види оригиналите на Негово Величество.

Мата се смути, защото той не беше нотариус на Негово Величество, и тези, които го придружаваха, не знаеха какво да кажат. Кортес заповяда да ги нагостят, тъй като бяхме спрели там. После им каза, че отиваме в едни селища близо до лагера на Нарваес и там може да извести каквото му заповяда неговият капитан. Кортес се измъчваше, но никога не каза лоша дума за Нарваес; той разговаря насаме с хората му, стисна им ръцете и им даде малко злато.

След това те се върнаха при Нарваес и там говорели хубави неща за Кортес и за нас. Тъй като много от нашите войници носеха златни украшения, верижки и огърлици, пратениците разказвали чудеса за нас в Семпоал. В лагера на Нарваес имаше много знатни люде, които искаха да дойдат при Кортес, за да се помирят с него, след като ни виждаха толкова богати. Така стигнахме в Панганекиля и на другия ден дойде капитан Гонсало де Сандовал с войниците си, около седемдесет на брой, тъй като старите и болните беше оставил в приятелското индианско селище Папалоте. С него дойдоха и петимата роднини и приятели на магистрата Лукас Васкес де Айльон и целунаха ръка на Кортес; той ги прие с радост.

Там Сандовал разказа за кавгата със свирепия каноник Гевара, с Вергара и останалите и как ги изпратили като пленници в Мексико.

Каза също как изпратил в лагера на Нарваес двама свои войници, преоблечени като индианци, и тъй като били мургави, не приличали на испанци, а на същински индианци. Всеки от тях взел по един товар сливи за продан, те тъкмо по това време зрееха, и отишли в пясъците, където беше лагерът на Нарваес, преди да тръгнат за Семпоал; влезли в ранчото на самохвалкото Салватиера, който им дал един наниз жълти броеници за сливите.

След като продали сливите, Салватиера ги изпратил за трева, като ги мислел за индианци. Те отишли и му занесли няколко наръча трева за коня и останали клекнали по индиански в ранчото до свечеряване; гледали и слушали какво си говорят войниците на Нарваес, които идвали на приказки при Салватиера. Салватиера казвал: „О, колко навреме дойдохме! Този предател Кортес е събрал повече от шестстотин хиляди златни песос и всички ще бъдат богати, защото сигурно и капитаните, и войниците му също имат много злато.“ И други подобни приказки приказвали.

Като се стъмнило добре, нашите двама преоблечени войници излезли тихо от ранчото и отишли при коня му, сложили му юздата, която била до седлото, оседлали го и го яхнали. По пътя към Виля Рика видели до един поток още един спънат кон и взели и него.

Кортес попита Сандовал за конете и той отвърна, че ги оставил в Папалоте при болните, тъй като оттам, откъдето минали той и другарите му, не можели да минат коне, планината била много стръмна и скалиста и той минал оттам, за да не се натъкне на хората на Нарваес. Като разбра как са отмъкнали коня на Салватиера, Кортес много се развесели и каза: „Сега още повече ще беснее, като види, че му го няма коня.“ Да се върнем при Салватиера; сутринта, като не намерил двамата индианци в ранчото си, нито коня си, нито седлото, нито юздата, много войници на Нарваес казваха, че говорел такива неща, които ги карали да се смеят, понеже разбрал, че тези, които му донесли сливите за продан, не са били никакви индианци, а испанци от хората на Кортес, които му бяха задигнали конете, и оттогава нататък станал по-бдителен.