Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (173)

Глава CLXXII
За други неща и ползи, които произтичат от нашите конкисти и страдания

Ще кажа сега за златото, среброто, скъпоценните камъни и многото други богатства, та чак до говеждите кожи, които всяка година се изпращат от Нова Испания на нашия крал и господар в Кастилия, — както неговата полагаема се кралска петинка, така и много други подаръци, които му изпратихме, откакто завладяхме тези земи, без да броим големите богатства, които пренасят търговци и пътници. След като мъдрият цар Соломон заповядал да направят светия храм в Ерусалим със златото и среброто, което му носели от островите Тарсис, Офир и Саба, в никое друго старо писание не се казва за повече злато, сребро и богатства от тези, които всеки ден тръгват от Нова Испания за Кастилия; заявявам това, защото, както е известно, Перу, от което бяха получени безброй хиляди златни и сребърни песос, беше открито и завладяно едва десет години след завоюването на Нова Испания.

Ние още от самото начало започнахме да изпращаме подаръци на Негово Величество; по тази и други причини, които ще назова, аз слагам Нова Испания на първо място, защото знаем какво се случи в Перу, там капитаните, губернаторите и войниците са в непрекъснати граждански войни, има много кървави разпри и смъртни наказания на непокорни войници, които не са били предани на нашия крал и господар, както и голямо изтребление на местните жители. В Нова Испания винаги сме били и ще бъдем коленопреклонни пред нашия крал и господар и винаги ще залагаме живота и имота си в служба на Негово Величество.

Освен това нека любознателните читатели сами да видят колко градове и селища са заселени от испанци; те са толкова много, че дори не знам имената на всички и така ще си останат неспоменати; забележете колко епископи има — те са десет, без архиепископа на прочутия град Мексико; има три Кралски аудиенции^[1]; погледнете светите църкви, катедрали и манастири, където има доминиканци, францисканци, августинци и други монаси; вижте болниците, вижте светата църква „Нуестра Сеньора де ла Гуадалупе“, която се намира в Тепеакиля и светите чудеса, които е правила и прави всеки ден тамошната света Богородица, да благодарим на бога и на неговата благословена майка и да ги възхвалим, задето ни помогнаха да завладеем тези земи, в които сега има толкова християни.

В Мексико има Универсален колеж^[2], където се изучават граматика, теология, реторика, логика, философия и други изкуства и науки, има печатници и майстори печатари на книги — както на латински, така и на испански; там се дипломират лиценциати и доктори; мога да изброя още много големи неща и богатства като сребърните мини, на които нашата Кастилия дължи процъфтяването си и уважението, с което се ползува.

Стига съм говорил за богатства, които са умножени от нашите героични конкисти, ако мъдрите и любознателни читатели прочетат тази история от начало до край, те ще се убедят, че в никакви писания на света не е имало хора, които да са завладели повече кралства и господарства от нас, истинските конкистадори, и сред тези смели конкистадори, мои другари, мен ме смятат за най-стария от всички. Отново повтарям, аз съм най-старият конкистадор и винаги съм служил като добър войник на Негово Величество; и с мъка на сърцето ще кажа, че съм беден и стар, имам дъщеря за задомяване и синове с бради, и други по-малки, а не мога да отида в Кастилия да изложа пред Негово Величество колко неща съм извършил в изпълнение на дълга си към него, а също и да го моля да ми окаже благоволения, които много съм заслужил.

Да оставя сега тези приказки, защото ако продължа, ще си навлека омразата на завистниците; добрата и прочута Фама^[3], която звучи в света на нашите големи, добри и благородни заслуги към бога, Негово Величество и християнството, иска да има справедливост и право, да ни се дадат по-добри ренти и да бъдем предпочитани пред онези, които не са участвували в конкистите. Тя пита също къде ни са палатите и къщите, къде ни са гербовете, с които да се отличаваме от останалите, увековечени ли са нашите героични дела така, както в Кастилия се знаят подвизите на рицарите, служили в миналото на кралете, защото нашите подвизи не са по-малки от техните и могат да се причислят към най-прочутите на всички времена. Фама пита също така за конкистадорите, оцелели в битките, и за мъртвите: къде са гробовете им и какви гербове има на тях.

На тези неща може да й се отговори с пълно право: „О, прекрасна и прочута Фама, добрите и праведните те възхваляват, а лошите и завистливите не искат и да чуят твоето име, за да не прославиш нас и нашите героични дела! Известявам ти, господарке, че от петстотин и петдесетте войници, които тръгнахме с Кортес от Куба, до 1568 година, когато написах тази история, останаха живи само петима, всички останали загинаха в миналите битки и бяха принесени в жертва на идолите, а другите измряха от естествена смърт. Гробове на принесените в жертва са стомасите на индианците, които изядоха краката и ръцете им, а вътрешностите им бяха хвърлени на лъвовете и тигрите, на змиите и ястребите. Ако питате мен, техните имена трябва да бъдат написани със златни букви, защото умряха от много жестока смърт в служба на бога и на Негово Величество и за да дадат светлина на тези, които живееха в мрак, а също и за да се сдобият с богатства, които всички ние търсим“.