Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (103)

Глава CII
Как Панфило де Нарваес изпрати хора да поискат от Гонсало де Сандовал незабавно да се предаде с всичките си хора

Понеже тримата проклетници, които минаха на страната на Нарваес, му разказали подробно за всичко, което бяхме извършили от пристигането ни в Нова Испания, и му съобщили, че капитан Гонсало де Сандовал се намира на около осем-девет левги от тях, във Виля Рика де ла Веракрус, той решил да изпрати в този град един сладкодумен духовник, на име Гевара, един знатен мъж, който се казваше Амайа и беше роднина на Диего Веласкес, един нотариус, на име Вергара, и трима свидетели, чиито имена не си спомням. Изпратили ги да предупредят Гонсало де Сандовал да се предаде незабавно на Нарваес и казали, че имат копия от пълномощията за това.

Казват, че Гонсало де Сандовал знаел от индианците новината за пристигането на корабите и за многобройната войска, която идва с тях; като мъж на място, той винаги беше в бойна готовност, а войниците му въоръжени. Подозирайки, че тази армада е изпратена от Диего Веласкес да завладее града, за да се освободи от старите и болни войници, Сандовал ги изпратил в едно индианско селище, наречено Папалоте, и останал със здравите.

Сандовал винаги имаше добри стражи на пътищата за Семпоал, откъдето биха могли да дойдат хората на Нарваес, и непрестанно призоваваше войниците си, ако дойде Диего Веласкес или някой друг, да не предават града. Всички отговорили, че ще изпълнят волята му; той заповядал също на една височина да издигнат бесилка.

Та както си стояли неговите съгледвачи на пътя, видели, че към града идват шестима испанци и индианци от Куба, и с най-голяма бързина се върнали да известят това на Сандовал. Той не излязъл да ги посрещне, а останал в къщата си и заповядал никой да не излиза от дома си и да не ги заговаря.

Каноникът и останалите, които го придружавали, не видели никакъв испанец в града, а само индианци, които работели по строежа на крепостта и с които не може ли да се разберат, та отишли в църквата да се помолят и оттам в къщата на Сандовал, която им се сторила най-голямата сграда.

Каноникът казал „добре заварил“, а Сандовал му отговорил „добре дошъл“, след което първият подхванал една реч и казал, че Диего Веласкес, губернаторът на Куба, е похарчил много пари за армадата и че Кортес и останалите, които го придружават, са предатели, той трябва да ги уведоми незабавно да дадат клетва за подчинение на сеньор Панфило де Нарваес, който идваше за капитан.

Като чул тези думи и оскърбления, които изрекъл отец Гевара, Сандовал едва се сдържал от гняв и му казал: „Отче, много лошо говорите и ни наричате предатели. Тук ние сме служили на Негово Величество по-добре от Диего Веласкес и не ви наказвам за вашите лоши обноски само защото сте духовник. Идете в Мексико, там е Кортес, нашият генерал-капитан и върховен съдия в тази Нова Испания, и той ще ви отговори. Тук няма какво повече да говорите.“ Тогава каноникът побеснял от гняв и казал на нотариуса Вергара да покаже пълномощията, които държал в пазвата си. Сандовал казал на нотариуса да не ги чете, защото не се знае дали са истински пълномощия или нещо друго. От дума на дума нотариусът започнал да вади писмата, които носел, но Сандовал викнал: „Слушайте, Вергара, вече ви казах да не четете никакви книги тука, а да отидете в Мексико и ви обещавам, че ако ги прочетете, ще заповядам да ви ударят сто камшика, защото не знаем дали сте кралски нотариус или не. Покажете си дипломата за това и ако я носите, прочетете я. Не знаем също дали тези пълномощия са истински или препис, или други документи.“

Каноникът, който беше много надменен, викнал: „Какво ги слушате тези предатели! Вадете пълномощията и им ги прочетете.“ Като чул тези думи, Сандовал скочил и му казал, че лъже като мръсен поп, и веднага заповядал на войниците си да ги отведат в плен в Мексико. Още не свършил, и голям брой индианци от тези, които работели на крепостта, се нахвърлили върху тях и ги оплели в едни мрежи като последни грешници, метнали ги на гръб и за четири дни стигнали близо до Мексико, вървейки денем и нощем, само индианците, които ги носели, се сменяли постоянно; като видели толкова големи градове и селища, хората на Нарваес се уплашили. Носели им храна и едни я изяждали, други я оставяли и пак на път. После разказваха, че не знаели дали всичко било сън или магия.

Щом ги изпратил в плен за Мексико, Сандовал писал бързо на Кортес кой е новият капитан на армадата и за всичко, което се случило. Щом Кортес научи, че хората на Нарваес са пленени и наближават Мексико, изпрати коне за тримата най-знатни от тях, заповяда веднага да ги освободят и им писа, че много съжалява, задето Гонсало де Сандовал се е отнесъл така непочтително с тях, но той иска да им окаже голяма почит. Когато пристигнаха в Мексико, Кортес излезе да ги посрещне и с големи почести ги въведе в града.

Когато каноникът и другарите му видяха какъв огромен град е Мексико и какво голямо богатство от злато имаме, и многото други градове в езерото и всички наши капитани и войници, и искреността на Кортес, останаха учудени; през двата дни, през които бяха при нас, Кортес им говори така благо, с обещания и ласкателства, а и в ръцете им пусна кюлчета и украшения от злато, и ги изпрати да се върнат при Нарваес с храна за из път, така че тези, които дойдоха свирепи като лъвове, се върнаха много кротки и си предложиха услугите на Кортес; щом пристигнали в Сампоал и дали отчет на своя капитан, те започнали да уговарят целия лагер на Нарваес да мине на наша страна.