Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. — Добавяне

Глава CIII
Как Кортес, след като добре се осведоми кой е капитан, колко души и кои идват с армадата, написа писма на капитана и на други свои приятели

Както казах, Кортес във всичко беше много точен и предвидлив, и имаше добри съветници. Решено бе да пише на Нарваес и индианци да занесат писмата още преди да стигне там каноникът Гевара; да пише с много любезности и обещания, че ние без изключение ще направим всичко, както заповядва негова милост; че го молим да бъде така добър да не бунтува тази земя и индианците да не разберат, че има спор между нас.

Обещахме това, понеже ние, хората на Кортес, бяхме малко в сравнение с войската на Нарваес и за да не го настроим зле, докато не видим какво може да се направи, трябваше да се покажем послушни нему. Наред с тези благи думи не спирахме да търсим приятели сред капитаните на Нарваес, защото отец Гевара и нотариусът Вергара ни бяха казали, че Нарваес не се има много със своите капитани. Смятахме да им изпратим по някое и друго кюлче злато и златни верижки, защото подкупът скали разбива.

Кортес им писа, че той и всички негови другари много сме се зарадвали, като сме научили за пристигането им в това пристанище, и тъй като са отдавнашни приятели, той ги моли да бъдат добри и да не стават причина Монтесума, който е в плен, да се освободи и градът да се разбунтува, защото при големите сили, които имат мексиканците, и Нарваес, и хората му, и ние ще загубим живота си. Това го казва, защото Монтесума е много разгневен и градът се бунтува от думите, които Нарваес беше изпратил да кажат. Той, Кортес, вярва и е убеден, че един такъв храбър и мъдър мъж като Нарваес не би трябвало да говори такива думи, и то точно в това време. Освен това в писмото Кортес му предлагаше услугите и имота си и че ще стори всичко, каквото Нарваес заповяда.

Кортес писа също и на секретаря Андрес де Дуеро и на магистрата Лукас Ваокес де Айльон и заедно с писмата изпрати няколко златни скъпоценности на своите приятели. Тайно заповяда да дадат на магистрата верижки и кюлчета злато и помоли отец де ла Мерсед да иде в лагера на Нарваес и да му даде още златни верижки и кюлчета, и много ценни бижута, които да раздаде на приятелите му.

Като получил първото писмо, Нарваес го разнасял и го показвал на капитаните си с подигравки. Един капитан, на име Салватиера, който бил дошъл като надзорник, казват, че побеснял, като чул това, и укорявал Нарваес, задето четял писмото на един предател като Кортес и хората му; нека тръгне незабавно против нас и да ни избият до крак; кълнял се, че щял да опече ушите на Кортес и да изяде едното; наговорил още куп такива глупости. Нарваес не пожелал да отговори на писмото, а нас не ни смятал за нищо.

В този момент пристигнали духовникът Гевара и другарите му и казали на Нарваес, че Кортес е много добър благородник и верен служител на краля; казали му и за големите градове, през които минали, и че Кортес ще бъде негов слуга и ще направи всичко, каквото той му заповяда, затова ще бъде добре да се разберат в мир и без много шум; нека сеньор Нарваес реши накъде и в коя част на Нова Испания иска да отиде с хората си, а Кортес да остави в тези провинции — земя има достатъчно за всички.

Като чул това, казват, Нарваес така се ядосал на отец Гевара и на Амайа, че после не искал нито да ги види, нито да ги чуе. И когато хората от лагера на Нарваес ги видели да се връщат толкова богати и когато те започнали тайно да говорят много хубави неща за Кортес и за всички нас, и че видели толкова много злато, което се разиграва на хазарт в нашия лагер, много от войниците на Нарваес пожелали да бъдат вече в нашия лагер.

В този момент пристигнал нашият отец де ла Мерсед с кюлчетата, които Кортес му беше дал, и с тайните писма и отишъл да целуне ръцете на Нарваес и да му каже, че Кортес ще направи всичко, каквото заповяда, и нека между тях има мир и любов. Тъй като беше твърдоглав и невъздържан, Нарваес не поискал да го изслуша, а направо казал пред самия отец, че Кортес и хората му сме предатели, и понеже той му отвърнал, че напротив, ние сме много предани слуги на краля, Нарваес го наругал. Много тайно нашият отец раздал кюлчетата и златните верижки, които Кортес беше изпратил по него, и уговарял и убеждавал най-първите хора от лагера да минат на наша страна.