Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (135)

Глава CXXXIV
За това, как се сражавахме и за многобройните нападения на мексиканците

Да оставим големите битки и да кажем как нашите приятели от Тласкала, Чолула, Уешосинго, Теокуко, Чалко и Таманалко решили да се върнат по земите си без знанието на Кортес, нито на Педро де Алварадо, нито на Сандовал и всички си заминали; само в лагера на Кортес останал Естесучел^[1], който по-късно бе кръстен дон Карлос и беше брат на дон Фернандо, господаря на Тескуко; той беше много храбър и заедно с него бяха останали около четиридесет души от роднините и приятелите му; в лагера на Сандовал остана друг вожд от Уешосинго с около петдесет души, а в нашия лагер останаха двамата синове на дон Лоренсо де Варгас и смелият Чичимекатекле с около осемдесет тласкалтеки, негови васали и роднини.

Като се видяхме сами, с толкова малко приятели, ние се натъжихме и Кортес и Сандовал, всеки в лагера си, попитали тези, които останали, защо си бяха отишли по такъв начин другите; отговорили им, че понеже мексиканците разговаряли всяка нощ с идолите си и те им обещавали, че ще ни избият и нас, и съюзниците ни, помислили, че това е истина, и от страх си заминали. Те още повече повярвали на тези пророчества, като ни гледали всички ранени и много от нас убити, че от самите тях бяха избили повече от хиляда и двеста души и се уплашили да не избият всички. Спомнили си също за Шикотенга Младия, който винаги казвал, че знае от гадателствата, че всички ни ще избият и никой няма да спаси живота си, и затова заминали.

Макар в себе си да беше недоволен, Кортес с весело лице им каза да не се страхуват, че това са лъжи на мексиканците, които целят да ги изплашат; и толкова други приятни приказки им изприказва, че ги убеди да останат; ние направихме същото с Чичимекатекле и двамата синове на Шикотенга. Като благороден и смел господар, Естесучел казал на Кортес: „Сеньор Малинче, не се тревожи, че не се биеш всеки ден с мексиканците. Лекувай крака си, послушай съвета ми: остани няколко дни в лагера си и заповядай същото на Тонатио и на Сандовал в Тепеакиля; нека бриговете да кръстосват ден и нощ езерото и да не позволяват да се внася храна и вода за мексиканците. В града има много хиляди воини и волю-неволю ще изядат всичките си запаси, а водата, която пият, е от едни извори, полусолена, понеже вали всеки ден, понякога нощем събират дъждовната вода. Но какво биха могли да направят без храна и вода, гладът и жаждата за тях ще бъдат по-страшни от войната.“

Кортес го прегърна и му благодари за това, и обеща да му даде васални селища. До този съвет бяхме стигнали в разговори мнозина, но тъй като бяхме много припрени, не можехме да чакаме толкова време и бързахме да влезем в града. След като обмисли много добре думите на този вожд, Кортес изпрати два брига до нашия лагер и до лагера на Сандовал да ни кажат, че той заповядва да останем в лагерите си три дни. Не се осмелихме да изпратим само един бриг, понеже по това време мексиканците се чувствуваха победители.

Едно нещо ни помогна много и то беше, че нашите бригове вече се осмеляваха да преминат през подводните дървени прегради и това ставаше по следния начин: гребците гребяха с всички сили и за да наберат по-голяма скорост, съчетаваха гребането с ветрилата. Така станахме господари на езерото, а също и на много къщи, отдалечени от града; когато мексиканците видяха това, войнствеността им спадна.

Понеже ги нямаше нашите приятели, започнахме сами да запълваме с камъни, кирпич и дъски голямата канавка до лагера и това ставаше така: хората на двама капитани се сражаваха, а на третия работеха на канавката и после се сменяха. За четири дни канавката беше затворена и подравнена. Същото правел Кортес в лагера си и дори той самият работел, носел кирпич и дървета, докато мостовете, пътят и канавката станат безопасни в случай на отстъпление. Същото без разлика правел и Сандовал, а нашите бригове вече не се страхуваха от преградите. По този начин малко по малко се съвзехме.

Да кажем сега какво правеха нощем мексиканците в своите големи и високи светилища. Те биеха проклетия си тъпан, за който вече казах, че издаваше най-злокобния и тъжен звук, който можеше да се измисли, той се чуваше много надалеч заедно с още много други проклети инструменти, крясъци и свирене. Принасяха в жертва нашите пленени другари; узнахме, че в продължение на десет дни са ги принесли в жертва всички. По време на заколението техният Уичилобос говорел на мексиканците и им обещавал не по-късно от осем дни победа над нас; да ни нападат постоянно, макар това да им струва много загуби; така ги мамеше той.

Всеки ден имахме ожесточени битки и не преставахме да печелим укрепления, мостове и канавки, пълни с вода; нашите бригове ни помагаха много. В битки и схватки минаха дванадесет или тринадесет дни след разбиването на Кортес. Като видя, че много бързо се съвземаме и че това, което казваха мексиканците, че щели да ни избият най-много за десет дни, не излезе истина, Естесучел, братът на господаря на Тескуко дон Фернандо, изпрати хора да му кажат тозчас да изпрати при Кортес всички воини, които може да събере в Тескуко. Два дни след това дойдоха повече от две хиляди воини.

Като видя това добро подкрепление, Кортес много се зарадва. Пак по това време се върнаха много тласкалтеки с капитаните си и като главен предводител дойде един вожд от Топоянко, който се казваше Тепанека; дойдоха също много индианци от Уешосинго и много малко от Чолула. Когато научи, че са се върнали, Кортес изпрати да им кажат първо да идат в неговия лагер, тъй като искал да им говори; за да не ги нападнат мексиканци по пътя, заповяда да им придадат наши войници за охрана.

Като стигнаха при него, Кортес им говори чрез доня Марина и Агилар и им каза, че сигурно добре са разбрали доброжелателността му към тях и благодарността му както за това, че бяха служили на Негово Величество, така и за добрите дела и услуги, които ни бяха направили; че когато им беше заповядал да дойдат да воюват с нас против мексиканците в самия им град, намерението му е било да им даде възможност да вземат богата плячка и да си отмъстят на враговете, а не само да ги използува за завладяването на града. И макар винаги да ги е смятал за добри и много да са ни помагали във всичко, те самите виждаха, че всеки ден им заповядвахме да напуснат пътя, за да се бием сами с враговете; вече много пъти им е казвал, че нашият господ бог Исус Христос е този, който ни дава победи и ни помага във всичко. Тъй като избягаха в момент, когато бяха най-нужни във войната и изоставиха капитаните си в бой и без защита, заслужават смърт, но понеже не знаят нашите закони и наредби, той им прощава. За да разберат по-добре силата ни, нека видят, че докато ти нямаше, ние продължихме да разрушаваме къщи и да завземаме укрепления на противника; заповяда им отсега нататък да не убиват никакви мексиканци, тъй като иска да ги завладее с мир. После заповяда всеки да се върне в лагера си.

Тъй като от трите лагера превземахме малко по малко града, ние стигнахме до извора, от който вземаха вода мексиканците, и го разрушихме, за да не могат да го използуват. Защищаваха го няколко бойци, с които имахме ожесточена схватка. Освен стрелите и камъните те използуваха и дълги копия против конете, тъй като откъдето бяхме минали, навсякъде запълнихме канавките и ямите, поправихме мостовете и конниците препускаха свободно. Да оставим това и да кажем как Кортес проводи пратеници до Гуатемус да иска мир и по какъв начин стана.