Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (102)

Глава CI
Как Панфило де Нарваес пристигна с цялата си армада в пристанището Сан Хуан де Улуа

Панфило де Нарваес тръгнал с цялата си флота от деветнадесет кораба. Близо до планините Сан Мартин ги хванал северният вятър и му се загубил през нощта един малък кораб, който заседнал, и доста хора се удавили. Всички останали кораби стигнали до Сан Хуан де Улуа.

Когато се разчу новината за идването на тази голяма армада, трима от войниците, които Кортес беше изпратил да търсят мините, се вдигнали и отишли при Нарваес. Щом се видели в безопасност на корабите, те вдигали ръце да благодарят на бога, задето ги отървал от властта на Кортес и им помогнал да излязат от великия град Мексико, където всеки ден очаквали смъртта. Те яли и пили с Нарваес и след като изпили много вино, казвали си един на друг пред самия генерал: „Къде-къде е по-хубаво да си пием виното тук, отколкото да бъдем пленници под властта на Кортес, който ден и нощ ни държеше в такова подчинение, че не смеехме дори да говорим, и очаквахме всеки ден сигурна смърт.“ А един от тях, на име Сервантес, какъвто си беше лицемер, казал под формата на шега: „О, Нарваес, Нарваес, какво щастие имаш и колко навреме идваш. Този предател Кортес е събрал повече от шестстотин хиляди златни песос и всички войници, които са с него, го мразят, защото им отне голяма част от златото, което им се полагаше, и сега не искат да вземат това, което им дава.“

Така че тези войници, които избягаха от нас, казали на Нарваес много повече, отколкото той искал да научи. Съобщили му също така, че на осем левги оттам се намира Виля Рика, заселена със седемдесет стари и болни войници начело с капитан Гонсало де Сандовал, и ако изпрати при тях въоръжени хора, те ще се предадат; казали му още много други неща.

Щом великият Монтесума научил, че в това пристанище са хвърлили котва кораби с много капитани и войници, той изпратил свои първенци тайно от Кортес и им заповядал да им дадат храна, злато и дрехи и най-близките селища да ги снабдяват с храна. Нарваес изпратил да кажат на Монтесума много лоши думи и ругатни по адрес на Кортес и че всички ние сме лоши хора, крадци, избягали от Кастилия без позволението на нашия крал и господар, който, щом научил, че сме в тези зами, където грабим и пакостим, и държим в плен Монтесума, изпратил Нарваес да дойде с всичките тези кораби, войници и коне, за да го освободят от затвора, а Кортес и всички негови хора, понеже са лоши, да ги хване в план или да ги избие и със същите тези кораби да ни отведе в Кастилия, където кралят ще заповяда да ни убият веднага щом пристигнем, и още много други глупости. За преводачи му служили тримата войници, които бяха избягали от нас и знаеха езика. Освен тези думи Нарваес изпратил на Монтесума някои подаръци от Кастилия.

Монтесума останал много доволен от тези новини, особено като му казали, че Нарваес има толкова много кораби, коне, топове, стрелци и повече от хиляда и триста войници; той повярвал, че ще ни заловят. Освен това неговите първенци видели тримата наши войници при Нарваес и чули, че те говорят много лоши неща за Кортес, така че Монтесума повярвал напълно на думите на Нарваес. Също така му донесли нарисувана като истинска на едни платна цялата армада. Тогава Монтесума изпратил много повече злато и наметала и заповядал на близките селища да хранят добре хората на Нарваес; Монтесума знаеше всичко това от три дни, а Кортес нищо не беше научил.

Един ден, когато нашият капитан дойде да поговори с Монтесума, след обичайната размяна на любезности на него му се стори, че Монтесума е много весел и радостен, и го попита как се чувствува. Монтесума отговори, че е по-добре. Като видя, че Кортес го посещава два пъти за един ден, той се уплаши да не би да е научил за корабите и за да го предразположи и да избегне всякакво подозрение, му каза: „Сеньор Малинче, току-що пристигнаха вестоносци и ми съобщиха, че в пристанището, където слязохте вие, са дошли осемнадесет кораба с много хора и коне и понеже днес ме посетихте два пъти, помислих си, че идвате да ми донесете някакви новини във връзка с тях, така няма да стане нужда да правите кораби. И тъй като не ми казахте нищо, от една страна, бях обиден, задето криете от мен, а от друга страна, се радвах, защото идват ваши братя от Кастилия, с които всички ще си отидете.“

Когато Кортес чу за корабите и видя рисунката на платното, много се зарадва и каза: „Слава богу, че много навреме ни предупреждавате.“ А ние, войниците, така се зарадвахме, че не можехме да стоим на едно място от радост и се дуелирахме с конниците и стреляхме. Кортес се замисли, тъй като много добре разбра, че тази армада е изпратена от Диего Веласкес против него, и като мъдър човек сподели какво мисли по това с всички нас, капитани и войници, и с големи подаръци от злато и обещания, че ще ни направи богати, привлече всички на своя страна. Той не знаеше кой беше капитан на армадата. Ние бяхме много радостни от новините и от златото, което ни беше дал от собственото си богатство, а не от частта, която ни се полагаше.