Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (122)

Глава CXXI
Как отидохме с Кортес в Ицтапалапа

Бяха изминали дванадесет дни, откакто пристигнахме в Тескуко и нашите приятели тласкалтеките нямаха какво да ядат, тъй като жителите на Тескуко не можеха да ги изхранят; от друга страна, те горяха от желание да воюват с мексиканците, за да отмъстят на своите събратя, които бяха убити и принесени в жертва. При това положение Кортес реши да отиде в Ицтапалапа заедно с Андрес де Тапия, Кристобал де Олид и тринадесет конници, двадесет стрелци с арбалети и шест с пушки, двеста и двадесет войници, с нашите приятели от Тласкала и двадесет първенци от Тескуко, които ни даде дон Ернандо. Ицтапалапа се намира на около четири левги от Тескуко и както вече казах, половината град беше застроен във водата, а другата половина на сушата.

Мексиканците винаги имаха съгледвачи, гарнизони и войски и научаваха, когато отивахме да нападнем някое селище, така че и този път съобщиха на жителите на Ицтапалапа, че сме тръгнали към тях, та да се приготвят и освен това им бяха изпратили към осем хиляди мексикански воини на помощ. Те ни чакаха на сушата и както мексиканците, така и войниците от Ицтапалапа се биха много храбро доста време, но на края нашата конница успя да разстрои бойния им ред и с помощта на арбалетите, пушките и на нашите приятели тласкалтеките, които се хвърляха срещу тях като бесни кучета, скоро ги принудихме да напуснат бойното поле и да се скрият в града.

Това беше предварително обмислена хитрост и щяхме зле да си изпатим, ако не бяхме излезли бързо от селището, където ги последвахме; те избягаха, някои се качиха на канута, други влязоха в къщите, които бяха построени във водата, трети се скриха в блатната трева; и тъй като междувременно падна тъмна нощ, оставиха ни да се настаним на сушата, без да вдигат шум, нито признаци на война показваха. Ние бяхме много доволни от плячката и още повече — от победата.

Както си стояхме така, макар че имахме и часови, и патрули, и съгледвачи, когато най-малко очаквахме, изведнъж придойде толкова много вода, че ако не бяха виковете на първенците от Тескуко, които ни предупредиха бързо да излезем от къщите на сушата, всички щяхме да се издавим, понеже противниците ни бяха отприщили два канала със сладка и солена вода и бяха прекъснали един широк път, така че за много кратко време всичко наоколо бе залято от водата. Нашите приятели тласкалтеките не умееха да плуват и двама от тях се удавиха, а ние се спасихме с голяма опасност за живота си. Във водата пропадна всичкият ни барут и багажът ни.

Мокри, вкочанени от студ и гладни, ние прекарахме лоша нощ. Най-лошото от всичко бяха подигравките, виковете и свиренето на мексиканците и воините от Ицтапалапа, скрити в къщите и канутата. Но след това ни се случи нещо още по-лошо. Тъй като в Мексико знаеха за плана да ни издавят с отприщването на каналите, на сушата ни очакваха многобройни батальони, а други бяха дошли по вода. Щом се съмна, ни нападнаха с такава ярост, че с големи усилия едва удържахме да не ни разбият; убиха двама войници и един кон и раниха мнозина от нашите и от тласкалтеките. Малко по малко отслабиха натиска и ние успяхме да се върнем в Тескуко, доста посрамени от подигравките и от клопката с отприщването на каналите, а също така и защото поради липса на барут не спечелихме голяма слава с последната битка; все пак ги изплашихме и им създадохме доста работа с погребването и изгарянето на убитите, лекуването на ранените и поправянето на къщите.