Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly (2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- — Добавяне
Глава CXX
Как тръгнахме с цялата наша войска по пътя за град Тескуко
Като видя такъв голям запас от пушки, барут, арбалети и коне и като разбра, че всички имаме голямо желание да тръгнем отново за големия град Мексико, Кортес реши да говори с великите вождове на Тласкала да ни дадат десет хиляди индиански воини, които да дойдат с нас до Тескуко. Шикотенга Стария каза, че на драго сърце ще даде не десет хиляди, а много повече, ако Кортес пожелае, а за предводител на тези воини ще дойде смелият вожд и голям наш приятел Чичимекатекле. Кортес му благодари и след като бе направен преглед на войската — не си спомням колко души бяхме, — един ден след Коледа на 1520 година се отправихме на път в пълен боен ред. Преспахме в едно селище, където ни дадоха всичко, от което се нуждаехме.
Оттам нататък вече беше мексиканска земя и вървяхме по-предпазливо, артилерията, пушките и арбалетите готови за стрелба и напред винаги четирима съгледвачи на коне и други четирима много пъргави пешаци, въоръжени с мечове и щитове. Заедно с конниците те оглеждаха проходите, дали ще могат да минат през тях конете, тъй като по пътя бяхме предупредени, че един от проходите бил затворен с отсечени дървета; в Мексико и в Тескуко вече знаеха, че сме тръгнали към тях.
През този ден не срещнахме никакви пречки и нощувахме в подножието на планината; нощта беше много студена и мръзнахме доста.
На разсъмване отново се заизкачвахме към един проход и на някои места пътят беше непроходим от ями, откъртени скали и отсечени дървета. Тъй като с нас бяха нашите приятели тласкалтеките, той беше бързо разчистен. Напред вървеше една рота стрелци с пушки и арбалети, а тласкалтеките сечаха и отместваха дърветата, за да могат да минат конете, докато на края се изкачихме до върха и дори се спуснахме малко надолу до едно място, от което се виждаха езерото на Мексико и големите градове, населени във водата. Благодарихме на бога, че отново ни позволи да видим тази гледка. Спомнихме си предишното поражение, когато ни прогониха от Мексико, и си обещахме с божия помощ този път да воюваме по друг начин с тях, като ги обсадим.
След това се спуснахме надолу по планината, където видяхме големи сигнални огньове. Малко по-напред се натъкнахме на много индианци от Мексико и Тескуко, които ни бяха причакали в едно доста дълбоко дере, над което имаше полусрутен мост, а отдолу течеше буйна вода. Обаче ние бързо ги разбихме и преминахме без никакви премеждия. Те не можеха нищо да сторят, а само крещяха по нас от едни долища, където кавалерията не можеше да ги достигне. Нашите приятели тласкалтеките им задигнаха кокошките и всичко, каквото можеха. Кортес ни беше заповядал да не нападаме мексиканците, докато те не ни нападнат. Тласкалтеките казаха, че ако мексиканците бяха доброжелателни и миролюбиви, нямаше да ни дебнат на пътя, за да ни нападнат.
Нощта прекарахме в едно селище, подчинено на Тескуко, което бе обезлюдено. Цяла нощ бяхме много бдителни в очакване на нападение, тъй като при първия мост бяхме пленили петима мексиканци, които казаха, че ни дебнат многобройни ескадрони.
След като се разсъмна, продължихме по пътя си към Тескуко, докъдето оставаха около две левги. Не бяхме изминали и половин левга, когато нашите съгледвачи с коне дотърчаха в пълен кариер и много весели съобщиха на Кортес, че идват десет индианци и носят знаци и ветропоказатели от злато, без никакви оръжия; казаха също, че по всички ниви и колиби, край които минали, вече не ги дразнели с викове, както преди, и, изглежда, са се смирили. Кортес и всички ние се зарадвахме.
Кортес заповяда незабавно да спрем. Дойдоха седем индианци, първенци от Тескуко, които носеха едно знаме от злато на дълго копие. Малко преди да стигнат до нас, те сведоха своето знаме в знак на мир. Като застанаха пред Кортес, в присъствието на нашите преводачи доня Марина и Агилар, те казаха: „Малинче, Куакайоцин[1], нашият господар и господар на Тескуко, ни изпраща с молба да го приемеш за твой приятел и те очаква в своя град Тескуко. В знак на мир вземи това знаме от злато. Той те моли да бъдеш така добър да заповядаш на тласкалтеките и на твоите братя да не вършат повече злини в земята му; да отидеш в града да се настаниш, той ще ти даде всичко, от каквото имаш нужда.“ Казаха също, че ескадроните, които ни дебнеха по долищата и проходите, не били от Тескуко, а мексикански, изпратени от Гуатемус.
Като чу за този мир, Кортес много се зарадва, както и всички ние. Той прегърна пратениците, най-напред трима от тях, които бяха сродници на добрия Монтесума и ние всички ги познавахме, тъй като бяха негови капитани. След като оказахме уважение на пратениците, Кортес заповяда да извикат капитаните на тласкалтеките и много ласкаво им нареди вече да не причиняват никакви щети в тази земя, понеже имаме мир с тях. Те изпълниха заповедта, която не им забраняваше да вземат храна, и то само боб, царевица, кокошки и кученца, с които бяха пълни всички къщи.
Кортес се посъветва с нашите капитани и на всички им се струваше измамен този прибързан мир, тъй като ако беше истински, нямаше да дойдат така и щяха да донесат храна. Въпреки това Кортес взе знамето, което струваше осемдесет песос, и благодари на пратениците. Каза им, че няма обичай да пакости и вреди на васалите на Негово Величество, че, напротив, старае се да им помага и ако спазват мира, както казват, той ще ги закриля срещу мексиканците, сега моли техния господар Куакайоцин и всички останали вождове на Тескуко да му дадат злато и дрехи, тъй като смъртта на испанците в Мексико е непоправима и с нищо не може да се заплати.
Пратениците отговориха, че ще предадат на своя господар всичко, каквото им заповядва, но че заповедта за избиването на испанците била дадена от Куитлауак, когото в Мексико бяха издигнали за господар след смъртта на Монтесума, и че всички заловени теулес били отведени при него в Мексико и принесени в жертва на техния Уичилобос. За да не ги изплаши, Кортес не отговори на тези думи и ги изпрати по живо, по здраво; един от тях остана при нас.
След това отидохме в покрайнините на Тескуко и там ни нагостиха добре и ни дадоха всичко, от което се нуждаехме. В къщите, където се настанихме, имаше няколко идола, които съборихме. На другия ден сутринта влязохме в град Тескуко. Никъде по улиците не се виждаха жени и деца, индианците бяха като слисани, сякаш вече бяха във война с нас.
Кортес заповяда да свикат всички наши капитани и войници и ни предупреди да не излизаме от дворовете на къщите, в които се бяхме настанили, и да бъдем готови за бой, тъй като му се струваше, че градът не е мирен. След това изпрати Педро де Алварадо, Кристобал де Олид и други войници, между които бях и аз, да се изкачим на едно високо светилище, като вземем двадесет стрелци с пушки за охрана, и да огледаме града и езерото, тъй като оттам те се виждаха като на длан. Видяхме, че всички жители на града и околните селища бягаха с цялото си имущество към едни планини или към обраслите с блатна трева места на езерото, което гъмжеше от лодки с най-различна големина.
Щом казахме това на Кортес, той поиска да залови господаря на Тескуко, който му беше изпратил златното знаме, но когато няколко жреци отидоха да го извикат, оказа се, че той бил един от първите, които избягали в Мексико заедно с много други първенци. Така прекарахме цялата нощ с подсилена стража, патрули и съгледвачи. На другия ден сутринта Кортес заповяда да извикат всички по-лични индианци, които бяха останали в града, тъй като Тескуко беше голям град и имаше още много други господари, враждуващи с този, който беше избягал — имали различия и спорове за това, кой да управлява града и провинцията. Те дойдоха и информираха Кортес откога и как е станал господар Куакайоцин. Казаха, че от алчност за власт той убил предателски по-големия си брат с разрешението на господаря на Мексико Куитлауак, че имало и други господари с по-голямо право от него да владеят Теокуко, и един от тях, младо момче, бе покръстен с голяма тържественост и му бе дадено името Ернандо Кортес, тъй като кръстник му стана нашият капитан.
Казаха, че това момче било законен син на господаря и краля на Тескуко — Несауалпицинтле; веднага, без повече протакане и с голяма тържественост и веселие те го издигнаха за законен крал и господар с обичайните церемонии при коронясването; мир и любов му засвидетелствуваха всички васали и другите съседни селища. Той щеше да управлява самовластно. За да се запознае с нашата свята вяра и език, Кортес му назначи за домашни учители Антонио де Виля Реал и един бакалавър, на име Ескобар.
Капитанът поиска голям брой индианци за разширяването и уголемяването на каналите, през които щяхме да вкараме в езерото бриговете, щом бъдат завършени и готови да отплават. На самия дон Ернандо и на други първенци обяснихме по какъв начин смятаме да обсадим Мексико. Той предложи да помага с цялата си власт и с всичките си поданици, дори обеща да проводи пратеници до други съседни селища, за да станат и те васали на Негово Величество, наши приятели и съюзници против Мексико.