Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (147)

Глава CXLVI
Как Ернандо Кортес тръгна от Мексико за Игерас, за да търси Кристобал де Олид

Тъй като бяха минали няколко месеца, откакто Кортес беше изпратил Франсиско де лас Касас срещу Кристобал де Олид, той се тревожеше да не му се е случило нещо лошо, от друга страна, се говореше, че тази земя е богата на златни мини. Понеже беше много сърцат човек, той съжаляваше, че беше изпратил Франсиско де лас Касас, а не бе отишъл лично той, но разбира се, не защото смяташе, че лас Касас не е мъж на място и че му липсва смелост.

Обзет от тези мисли, Кортес решил да тръгне. Той оставил в Мексико много топове, както в крепостта, така и в арсенала; поръчал на служителите на хазната, на които предал управлението, да се погрижат за покръстването на местните жители; същото поръчал и на отец Торибио Мотолинеа и на другите праведни монаси францисканци; казал на тези, които оставали, да внимават да не се разбунтува Мексико и другите провинции. За да бъдат по-мирни, той взел със себе си най-главния господар на Мексико, Гуатемус, и още много първенци; взел и вождовете от Мичоакан, и доня Марина, понеже Херонимо де Агилар се беше вече поминал. С него тръгнали много благородници и капитани, жители на Мексико. Придружавали го един духовник и двама фламандски францисканци — и двамата големи теолози, които проповядвали по пътя. Иконом му бил един Каранса, лакей — Хуан де Хасо и Родриго Манюеко, виночерпец Серван-Бехаране, сладкар — някой си Сан Мигел, който живееше в Оашака; взе и големи златни и сребърни сервизи за хранене, които бяха поверени на един Тельо де Медина; камериер му бил Саласар от Мадрид; лекар — лиценциатът Перо Лопес; хирург — майстор Диего де Педраса; взел много пажове, между които и дон Франсиско де Монтехо, който по-късно стана капитан на Юкатан; двама копиеносци, петима коняри, двама ловци с ястреби, петима шутове, смешници, свирачи и флейтисти, един акробат, един жонгльор, който правеше марионетки, трима мулетари испанци, едно стадо свине, които колеха по пътя; с касиците дойдоха към три хиляди мексиканци с бойните си оръжия, освен многото други, които прислужваха на тези касици.

Като тръгнаха от Мексико, не знам дали ще мога да опиша какво голямо посрещане и празненство имаше по всички селища, през които минаваше Кортес, то беше нещо неописуемо. По пътя към него се присъединиха още петдесет войници и новопристигнали от Кастилия. Кортес заповяда войската да се раздели надве и да тръгне по два пътя към Гуасакуалко, защото за толкова много хора на едно място снабдяването с храна беше трудно.

В едно селище по пътя, близо до Орисаба, Хуан Харамильо пред свидетели се оженил за доня Марина. Продължавам по-нататък. На път за Гуасакуалко войската стигнала до едно голямо селище, наречено Гуацпалтепеке, което беше владение на Сандовал. Щом в Гуасакуалко научихме, че Кортес идва с толкова много благородници, главният кмет и капитаните изминахме тридесет и три левги, за да го посрещнем с добре дошъл като човек, от когото чакаме облагодетелствуване. Това го казвам, за да видят любознателните читатели колко уважаван беше Кортес и с какво страхопочитание се отнасяхме към него, винаги ставаше това, което той пожелаеше, било добро или лошо.

От Гуацпалтепеке той тръгна към нашия град; и на една река започнаха неприятностите му: преобърнаха се две канута и доста пари и дрехи пропаднаха, а на Хуан Харамильо се затри половината багаж и нищо не можа да бъде извадено, защото реката беше пълна с големи гущери. За преминаването на реката до нашия град бяхме приготвили повече от триста канута, завързани две по две. Посрещнахме Кортес много тържествено с триумфални арки, засади от християни и маври и други забави и развлечения; настанихме го по възможно най-добрия начин заедно с всички от свитата му. Той остана там шест дни.