Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (77)

Глава LXXVI
Как се бяха уговорили да ни убият в този град Чолула

След като ни посрещнаха така тържествено, както казах, и явно с добро желание, после, изглежда, Монтесума бе заповядал на своите пратеници, които бяха при нас, да се опитат заедно с индианците от Чолула и с един ескадрон от двадесет хиляди души, които той вече беше изпратил, да ни нападнат при влизането ни в града и през деня или през нощта да заловят колкото могат от нас и да ни отведат в Мексико. Дал им големи обещания и им изпратил много скъпоценности, наметала и един барабан от злато; на жреците от града разрешил да вземат двадесет души от нас, за да ги принесат в жертва на своите идоли.

И така всичко било вече уговорено и воините, които Монтесума бе изпратил, се намирали в едни колиби и прикрития на около половин левга от Чолула, други се криели в къщите с приготвени оръжия, направили ями и насипи по улиците, за да не могат да препускат конете ни, и дори приготвили в едни къщи много дълги пръти и яреми от кожи и въжета, с които възнамерявали да ни вържат и да ни отведат в Мексико. Но нашият господ бог осуети намеренията им.

След като ни настаниха, първите два дни ни гощаваха много добре и макар да изглеждаха съвсем миролюбиви, ние не преставахме да бъдем в бойна готовност, по добър навик, който бяхме придобили. На третия ден нито храна ни донесоха, нито пък се появиха вождове или жреци; а малкото индианци, които идваха да ни видят, не се приближаваха, а отдалеч се смееха подигравателно.

Като видя това, нашият капитан каза на доня Марина и на Агилар да предадат на пратениците на великия Монтесума да заповядат на вождовете да ни донесат храна; вместо храна няколко старци ни донесоха вода и дърва и казаха, че нямали царевица.

Същия ден дойдоха нови пратеници на Монтесума, присъединиха се към тези, които бяха при нас, и безсрамно заявиха на Кортес, че техният господар ги е изпратил да ни кажат да не отиваме в града му, защото няма с какво да ни нагости. Те искаха веднага да се върнат в Мексико с отговор.

Кортес видя, че приказките им вземат лош обрат, но с благи думи им каза, че много се учудва как тъй един велик владетел като Монтесума може така бързо да мени решенията си и ги помоли да не се връщат в Мексико, защото на другия ден сам той смята да тръгне за там; освен това, струва ми се, им даде няколко наниза мъниста. Пратениците казаха, че ще почакат.

След като свърши това, нашият капитан ни събра и каза: „Много объркани ми се виждат тези хора. Трябва да бъдем нащрек, защото кроят някаква пакост.“ После изпрати да извикат главния вожд, чието име вече не си спомням, или той да изпрати други първенци. Вождът отговори, че е болен и не може да дойде.

Като видя това, капитанът заповяда да му доведем двама жреци, най-разумните от мнозината, които се намираха в едно голямо светилище близо до нашите помещения. Без насилия доведохме двамина и Кортес заповяда да им дадат по едно чалчиуи — те много ги ценят, приличат на изумруд, след това ги запита с любезни думи защо главният вожд, първенците и всички жреци са така наплашени, че когато изпратихме да ги повикат, не пожелаха да дойдат при нас.

Изглежда, единият от тези жреци беше много важна личност и имаше власт върху всички останали светилища в града, беше нещо като епископ при тях, та му имаха голямо уважение. Той отговори, че те като жреци не се страхуват от нас; ако главният вожд и първенците не са пожелали да дойдат, той ще отиде да ги повика и след като им поговори, смята, че ще ги склони.

Кортес му каза да отиде, а другарят му да остане при нас, докато той се върне. Този жрец отиде и извика главния вожд и първенците, които наистина дойдоха с него при Кортес. Чрез нашите преводачи капитанът ги попита защо се страхуват и по каква причина не ни носят храна; увери ги, че ако нашето присъствие ги плаши, още на другия ден сутринта смятаме да тръгнем за Мексико, за да се видим и да говорим с великия им владетел Монтесума. Нека да определят тамемес, които да носят товара и нашите тепускес, т.е. топовете, а също така да донесат храна. Главният вожд бе толкова смутен, че не знаеше какво да отговори; обеща да потърсят храна, но техният господар Монтесума изпратил да им кажат да не ни дават храна и че не желае да продължим по-нататък.

Докато разговаряхме с тях, дойдоха трима индианци от Семпоал и тайно казаха на Кортес, че открили до къщите, в които бяхме настанени, много ями, изкопани по улиците и замаскирани с дървета и пръст отгоре, ако не се вгледа човек добре, не може да ги забележи; те махнали пръстта, която покривала една яма, и видели, че е пълна с много остри колове, които да убият конете, щом паднат в тях, а терасите са затрупани с камъни, имало издигнати укрития от кирпич; явно не бяха много чисти намеренията им, защото и по улиците намерихме укрепления от дебели дървета.

В този момент дойдоха осем тласкалтеки от тези, които бяха останали извън Чолула, и казаха на Кортес: „Виж, Малинче, този град е коварен, защото научихме, че тази нощ са принесли в жертва на своя идол на войната седем души, от които пет деца, за да им даде победа над вас; видяхме също така да извеждат жени и деца и цялата си покъщнина.“ Като чу това, Кортес им нареди веднага да се върнат и да кажат на своите вождове да бъдат готови, ако ги повикаме; след това отново заговори на главния вожд, на жреците и първенците на Чолула да не се страхуват, да не се вълнуват и да внимават да не нарушат дадената дума за подчинение, защото ще ги накаже. Кортес повтори, че на другия ден искаме да си тръгнем и че се нуждае от две хиляди бойци, които да ни придружат, както ни даде такива и Тласкала. Първенците казаха, че ще ни дадат бойци, и поискаха разрешение да си отидат да ги подберат. Заминаха много доволни, защото смятаха, че воините, които щяха да ни придружат, и пълчищата на Монтесума, които дебнеха в прикритията и рововете, нямаше да ни оставят да се измъкнем от смърт или плен, тъй като конете нямаше да могат да препускат, а също и поради укрепленията и валовете, които бяха наредили тозчас да издигнат, за да затворят пътя. Първенците на Чолула бяха предупредили, че на другия ден ще тръгнем, затова всички да бъдат готови; като ни дадат две хиляди бойци, ще приспят бдителността ни и тогава и едните, и другите ще се нахвърлят върху ни и ще могат да ни пленят; смятаха това за сигурно, защото вече бяха направили жертвоприношение на своите идоли на войната и те им бяха обещали победа.

Да се върнем при нашия капитан, който поиска подробно да научи всичко, каквото ставаше, и каза на доня Марина да занесе още чалчиуис на двамата жреци, с които беше говорил най-напред, и с благи думи да им каже, че Малинче иска отново да говори с тях, и да ги доведе.

Доня Марина отиде и говори с тях, както й беше наредено: тя много добре умееше да убеждава и с подаръци и приказки ги доведе. Кортес поиска да кажат истината за това, което знаят, тъй като те са жреци на идоли и знатни хора и не бива да лъжат, а и каквото кажат, няма да бъде разкрито, понеже на другия ден ние си тръгваме; обеща им и много дрехи.

Двамата жреци казаха, че техният господар Монтесума всеки ден сменял по няколко пъти решенията си и много се колебаел; веднъж заповядал, ако отидем в града им, да ни окажат голяма почит и да ни упътят към неговия град, друг път изпратил да им кажат, че вече не желае да ходим в Мексико. Сега неговите идоли Тескатепука и Уичилобос, които той много почита, отново го посъветвали да ни нападнат в Чолула и да ни избият или да ни заведат вързани в Мексико. Предния ден изпратил двадесет хиляди бойци и половината вече били в града, а другата половина се намирали наблизо в едни долища и вече били предупредени, че утре тръгваме за рововете, които било заповядано да направят, а също и за двете хиляди воини, които трябваше да ни дадат от Чолула. Двамата жреци казаха и за уговорката да оставят тук двадесет души от нас, за да ги принесат в жертва на идолите на Чолула.

Кортес заповяда да им дадат богато изработени наметала и ги помоли да не казват нищо на никого, защото ако се разкрият, докато ние се върнем от Мексико, ще ги убият; повтори, че иска да тръгне рано сутринта, затова да накарат всички вождове да дойдат, за да говори с тях.

След това през нощта Кортес обсъди с нас как трябва да постъпим, тъй като имаше при себе си много храбри мъже и добри съветници; и както обикновено става в такива случаи, едни казваха, че ще бъде по-добре да хванем другия път и да минем през Уешосинго; други настояваха да се опитаме на всяка цена да постигнем мир и да се върнем в Тласкала; трети бяхме на мнение, че ако оставим тези предателства ненаказани, на друго място ще ни скроят други, още по-лоши, и тъй като сме вече в Чолула, да ги нападнем, тъй като в дома си ще почувствуват по-силно войната, отколкото в полето; че трябва незабавно да предупредим тласкалтеките, за да бъдат готови да се намесят; на всички допадна най-много последното предложение. Реши се така: понеже Кортес вече им беше казал, че ще тръгнем на другия ден, да се направим, че се стягаме за път и в големите дворове на къщите, в които бяхме настанени, да ударим въоръжените индианци, защото така им се полагаше; а пред пратениците на Монтесума да се преструваме и да им кажем, че лошите чолултеки са се опитали да извършат предателство и да хвърлят вината върху техния господар Монтесума и върху тях самите като негови пратеници, но ние не допускаме, че той може да заповяда такова нещо, и ги молим да останат по местата си и да не общуват повече с местните индианци, за да не си помислим, че и те са замесени в това предателство, и да тръгнат като наши водачи за Мексико.

Отговориха, че нито те, нито техният господар Монтесума знаят нещо за това, което им се каза; макар че не искаха, ние ги поставихме под стража, за да не си заминат без разрешение и за да не разбере Монтесума, че ние знаем, дето той е заповядал да се направи всичко това.

Нощта прекарахме въоръжени и на бойна нога с голяма охрана, конете оседлани и с поставени юзди, защото смятахме за сигурно, че противниковите пълчища и мексиканците в Чолула ще ни нападнат още същата нощ.

Една стара индианка, жена на вожд, която знаела за уговорената клопка, дошла тайно при доня Марина и като я видяла такава млада и хубава, и богата, посъветвала я да отиде с нея в къщата й, ако иска да си спаси живота, защото същата нощ или на другия ден ще ни избият всички по заповед и воля на великия Монтесума; ще се съберат местните индианци и мексиканците и нито един от нас няма да остане жив, а когото хванат, ще го отведат в Мексико. Понеже знаела това със сигурност и от жалост към доня Марина, дошла да я предупреди да си вземе нещата и да отиде в къщата й, ще я омъжи за сина си, брат на момчето, което я придружаваше.

Като чула това, доня Марина, която беше много съобразителна във всичко, й казала: „О, майко, не знам как да ви се отблагодаря за това, което ми казахте! Аз бих тръгнала сега с вас, но нямам на кого да се доверя, за да ми донесе наметалата и златните ми скъпоценности, които са много. От все сърце ви се моля, майко, да почакате малко вие и вашият син, тази нощ ще се измъкнем, но сега виждате, че тези теулес бдят и ще ни усетят.“ Старицата повярвала на думите й и останала при нея. Доня Марина я попитала по какъв начин ще ни убият и кога и къде е взето решението. Старицата отговорила без заобикалки, че са й го казали двамата жреци. Доня Марина запитала: „Щом като е толкова тайна тази работа, вие как я научихте?“ Отговорила, че го казал мъжът й, той предвождал една част бойци от града и като такъв сега бил при хората си, за да се присъедини с тях към силите на великия Монтесума, и смята, че вече са се събрали, за да ни нападнат, когато си тръгнем, и да ни избият. За този план тя знаела от три дни, тъй като от Мексико изпратили на мъжа й златен барабан, а на другите трима военни вождове — красиви наметала и златни скъпоценности, за да ни заведат вързани при техния господар Монтесума.

Като чула всичко това, доня Марина се престорила пред старицата и казала: „Ох, колко се радвам, че вашият син, за когото искате да ме омъжите, е знатна личност! Доста време вече говорим: не бих искала да ни усетят. Затова, майко, почакайте тук! Аз ще започна да пренасям нещата си, защото няма да мога да взема всичко наведнъж, а вие и вашият син ще ги пазите, след което можем да тръгнем.“ Старицата й повярвала и спокойно седнала със сина си. А доня Марина бързо влязла при нашия капитан и му разказала всичко, каквото научила от индианката. Той веднага нареди да я доведат при него и отново я разпита за предателските й планове; и тя му разказа съвсем същото като жреците. И при нея поставиха стража, за да не избяга.

След като се разсъмна, като се разшетаха ония ми ти вождове и жреци да водят въоръжените си люде, едни такива весели и доволни, сякаш вече бяха ни натикали в клопките и мрежите! Доведоха много повече хора, отколкото им бяхме поискали. Не се побраха в дворовете, макар да бяха много големи, още си стоят така като спомен за случилото се.

Колкото и рано да дойдоха чолултеките с въоръжените си хора, ние отдавна бяхме готови да ги посрещнем; войниците с мечове и щитове бяха застанали до вратата на големия двор, за да не пуснат навън нито един въоръжен индианец. Нашият капитан също беше на кон, заобиколен от много войници, за да го пазят. Като видя колко рано са дошли вождовете, жреците и воините; той каза: „Колко им се иска на тези предатели да ни видят в ямите, за да се натъпчат с месото ни!“ След това запита за двамата жреци, които ни бяха разкрили тайната. Казаха, че чакат на портата на двора заедно с другите вождове, които искаха да влязат. Кортес изпрати Агилар, нашия преводач, да им каже да си отидат по домовете си, тъй като сега нямаме нужда от тях; причината беше, че не искахме да им се отплатим със зло и да ги убием, понеже ни свършиха добра работа.

Както беше възседнал коня си и доня Марина до него, Кортес кротко запита вождовете по каква причина са искали да ни убият предишната нощ и дали сме дали някакъв повод с постъпки или с думи, за да се отнасят така предателски с нас; каза им също някои неща за нашата свята вяра, които бяхме казали и във всички останали селища, а също така и откъде идваме: и всичко това, без да ги заплашва с нищо; попита ги е каква цел са приготвили толкова много дълги колове с яреми и въжета в една къща близо до най-голямото светилище, защо от три дни насам правят валове и ровове по улиците и трупат бойни припаси по терасите и защо са извели от града децата, жените и имуществото си. Каза им, че много ясно е проличала тяхната враждебност, че много добре знае за струпаните наблизо бойци, които чакат знак в едни долища, като смятат, че ще минем оттам на път за Мексико, за да извършат замисленото предателство заедно с още много воини, които тази нощ са се присъединили към тях. Такава, значи, е отплатата, задето дойдохме да се побратимим с тях и да им предадем заръките на нашия господ бог и краля: искат да ни изядат месата и вече са сложили тенджерите със сол, пипер и домати? Ако искат това, ще бъде по-добре да ни нападнат като смели и добри воини в полето, като техните съседи тласкалтеките. Ние знаем със сигурност, че са обещали на своя идол на войната да му принесат в жертва двадесет души от нас и че преди три нощи са му заклали седем индианци, от които пет деца, за да им даде победа над нас, и понеже е лъжлив и зъл, идолът им е обещал подкрепа, но няма никаква власт над нас. Всички тези жестокости и предателства, които са замислили и вършат, ще паднат върху тях самите.

Доня Марина им предаде много добре думите на Кортес. Когато тя завърши, жреците и вождовете признаха, че това е самата истина, но те не са виновни, защото така им били наредили пратениците на Монтесума.

Тогава Кортес им каза, че кралските закони повеляват такива предателства да не остават ненаказани и за това си престъпление те ще умрат. После заповяда да изпразнят една пушка, което беше уговореният за целта сигнал, и ние им дадохме такъв урок, че ще го запомнят завинаги, защото избихме мнозина от тях, и никак не им помогнаха обещанията на лъжливите им идоли. Не бяха минали и два часа и дойдоха нашите приятели тласкалтеките, които бяхме оставили извън града, и започнаха ожесточен бой по улиците, където чолултеките имаха други капитани, за да ни попречат да се измъкнем; скоро и те бяха разбити. Тласкалтеките се впуснаха да грабят из града, не можехме да ги спрем.

На другия ден дойдоха нови бойци от селищата на Тласкала и извършиха големи поразии, тъй като имаха стара вражда с жителите на Чолула. Като видяхме това, Кортес и останалите капитани и войници от състрадание спряхме тласкалтеките да не им причиняват повече нещастия.

Кортес заповяда на Кристобал де Олид да доведе всички вождове на Тласкала, за да им говори. Скоро те дойдоха и той им заповяда да съберат всичките си хора и да напуснат града; така и направиха, с нас останаха само индианците от Семпоал.

В този момент дойдоха няколко чолултекски вождове и жреци, които бяха от други части на града, незамесени в предателствата: както самите твърдяха, тъй като градът им е голям, имало няколко самостоятелни общини; те молеха Кортес и всички нас да им простим оскърблението от предателствата, тъй като предателите бяха вече заплатили с живота си. После дойдоха и двамата жреци, нашите приятели, които ни бяха разкрили тайната, а също и старицата, която искаше да стане свекърва на доня Марина, и всички молеха Кортес за прошка.

Докато те говореха, Кортес се показа много разгневен и заповяда да доведат пратениците на Монтесума, които бяха задържани при нас, и каза, че макар този град да заслужава да бъде изравнен със земята, от уважение към техния господар Монтесума, чиито васали са чолултеките, той им прощава; нека отсега нататък бъдат добри и друг път да не постъпват така.

След това заповяда да извикат вождовете на Тласкала и им каза да върнат мъжете и жените, които бяха пленили, стигаха другите злини, които бяха причинили. Макар и да възроптаха и да казваха, че за предателствата, които винаги е вършел към тях, този град заслужава да понесе много по-големи щети, понеже бе по заповед на Кортес, върнаха пленниците, но запазиха богата плячка от злато, наметала, памук, сол и роби.

Освен това Кортес ги помири с жителите на Чолула и както по-късно видях и разбрах, те никога вече не нарушиха това приятелство. Заповяда също така на всички чолултекски жреци и вождове да заселят отново града, да открият пазарите и да не се страхуват, никой няма да ги закача.

Те отговориха, че до пет дни ще заселят целия град, тъй като повечето жители били избягали, и поискаха Кортес да им назначи вожд, тъй като досегашният лежал сред убитите в двора. Кортес попита кой по право трябва да го замести. Посочиха един негов брат и той им бе определен за губернатор до второ нареждане.

Като видя, че чолултеките се завърнаха по домовете си, Кортес заповяда да съберат всички жреци и останалите първенци на града и им изложи нашата свята вяра, като ги предупреди, че техните идоли ги мамят, понеже са зли; да не забравят, че само преди пет дни са ги излъгали, като са им обещали победа над нас, след като им бяха принесли в жертва седем души; тъй като всичко, каквото казват идолите на техните жреци и на тях самите, е лошо, той ги моли тозчас да ги съборят и да ги направят на парчета и ако те не искат, ние ще сторим това; да заповядат също да се вароса една колона, на която да поставим светия кръст.

Това за кръста го направиха веднага, обещаха да махнат и идолите; но макар и да им бе заповядано много пъти да го сторят, те все отлагаха. Тогава отец де ла Мерсед каза на Кортес, че е излишно още в началото да махаме идолите им, нека научат повече неща и да видим как ще завърши нашето влизане в Мексико, времето ще покаже какво трябва да правим; сега са достатъчни проповедите и поставянето на кръста.

Този град е разположен в една равнина, където има много селища: Тепеака, Тласкала, Чалко, Текамачалко, Уешосинго и много други, които няма да изброявам тук. В тази земя расте много царевица и други зеленчуци. Там правят много хубави плочки от червена, бяла и черна глина, с най-различни рисунки, с които снабдяват Мексико и всички съседни провинции.

По онова време този град имаше много високи кули, които бяха ку и светилища на техните идоли; главното им светилище беше по-високо от това на Мексико, а мексиканското наистина беше много красиво и високо. В тези светилища имаше и други дворове за богослужение. Както разбрахме, в главното светилище се намираше един много голям идол, чието име не си спомням, но се ползуваше с голяма почит сред тях и от много места идваха да му принасят жертви, правеха и деветдневни поклонения с молитви и го питаха за домашните си работи.

Бойците, които беше изпратил Монтесума, се върнали с най-голяма бързина и разказали на господаря си как е станало всичко. Но колкото и да бързали, той вече знаел новината от двама първенци, които по онова време бяха при нас. Научихме със сигурност, че когато Монтесума разбрал за станалото, обзела го голяма скръб и гняв и след това принесъл няколко индианци в жертва на своя Уичилобос, когото те почитаха като бог на войната, за да запита как ще завърши нашият поход в Мексико и дали да ни остави да влезем в града му; научихме дори, че се бил затворил два дни в молитви и жертвоприношения заедно с десет от най-главните жреци и че идолите го посъветвали да проводи пратеници да ни поискат прошка за случилото се в Чолула и да се покажат миролюбиви, докато влезем в Мексико, а после, като ни оставят без храна и вода и като вдигнат който и да е от мостовете, ще ни избият за един ден и нито един от нас няма да остане жив. Идолите казали на Монтесума, че щом влезем в Мексико, той ще може да ни принесе в жертва както на Уичилобос, така и на Тескатепука, когото те имаха за бог на пъкъла; щели да се нахранят до насита с нашите бедра, крака и ръце, а червата, телата и всичко останало ще бъдат за змиите и тигрите, които държаха в едни дървени къщи, за това ще кажа по-нататък, като му дойде времето и мястото.

Поражението на Чолула стана известно във всички провинции на Нова Испания и ако преди имахме славата на безстрашни бойци, а след войните с Потончан, Табаско, Сингапасинга и Тласкала да ни наричаха теулес, то оттогава ни смятаха и за ясновидци и казваха, че от нас не може да се скрие нищо лошо, замислено против нас, и по тази причина всички се показваха доброжелателни към нас.

Мисля, че на любопитните читатели вече е омръзнала тази история за Чолула. И аз бих искал да я завърша, но не мога да отмина спомена за клетките от дебели дървета, които намерихме там и които бяха пълни с мъже и млади момчета, угоявани, за да бъдат заклани и изядени; ние разбихме тези клетки, а на индианците, които бяха затворени в тях, Кортес заповяда да се разотидат по родните си места и със заплахи нареди на вождовете и жреците от града да престанат да ядат човешко месо; те обещаха, но каква полза от тези обещания, като не ги изпълняваха.