Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (120)

Глава CXIX
Как отидохме в провинция Тепеака

Кортес беше поискал от вождовете на Тласкала пет хиляди души, за да отидем и да накажем селищата, които бяха убили много испанци: Тепеака, Качула и Текамачалко. Тласкалтеките с голяма готовност бяха събрали към четири хиляди бойци, тъй като те желаеха повече от нас да тръгнат против тези селища, чиито жители според Масеескаси и Шикотенга Стария бяха нахлули в техните земи и ограбили няколко стопанства.

И в този поход бяхме без артилерия и пушки, тъй като всички бяха останали на моста, а за тези, които бяхме спасили, нямахме барут. Тръгнахме със седемнадесет коня, шест арбалета и четиристотин и двадесет войници, въоръжени с мечове и щитове, придружени от две хиляди тласкалтеки, носехме храна само за един ден, тъй като земите, в които отивахме, бяха гъсто населени и богати на царевица, кокошки и кученца от местната порода.

На другия ден в едни царевични ниви водихме голяма битка с мексиканци и воини от Тепеака и макар мексиканците да се биеха много храбро, понеже беше равнина, конницата скоро разстрои техните ескадрони, а и ние от пехотата не изоставахме. Трябваше да се види с какъв дух се биеха и ги преследваха нашите приятели от Тласкала!

Жителите на Тепеака видяха, че въпреки самонадеяната дързост на мексиканския гарнизон в града им, той бе разбит, а и те заедно с тях, та решиха да дойдат при нас, без да кажат на мексиканците. Приехме ги в мир и те дадоха послушание на Негово Величество и изхвърлиха мексиканците от домовете си. Не отидохме до Тепеака, където бе основан град, който наричаха Сегура де ла Фронтера, понеже беше на пътя за Виля Рика и в богата област на селища, подчинени на Мексико, с много царевица. Нашите приятели от Тласкала пазеха границата. Там бяха назначени кметове и съветници и бе дадена заповед да обиколим околностите, подчинени на Мексико, където бяха паднали много испанци. Направено беше и едно желязо, с което да дамгосваме пленниците, които щяхме да вземаме за роби. То беше във формата на буквата „G“, което идваше от думата guerra^[1]. Та от град Сегура де ла Фронтера правехме набези наоколо, така че за четиридесетина дни наказахме и умиротворихме всички околни селища.

По това време в Мексико бяха провъзгласили друг владетел, тъй като този, който ни изгони оттам, беше умрял от шарка. Новият владетел беше племенник или друг близък роднина на Монтесума и се казваше Гуатемус, младеж на около двадесет и пет години, много благороден за индианец и много смел; всички трепереха от него. Беше женен за една дъщеря на Монтесума, много красива за индианка.

Когато този Гуатемус научил, че сме разбили мексиканските ескадрони, които се намираха в Тепеака, че жителите на това селище са се подчинили на Негово Величество и ни служеха, и ни хранеха, че сме се заселили там, той се уплашил, че можем да му отнемем и Оашака, и други провинции, та затова изпратил пратеници до всички селища да бъдат нащрек с оръжията си и готови за бой, а на вождовете дал злато и скъпоценности, на други опростил данъците и най-вече пращал много големи войски и гарнизони да бдят да не навлезем в техните земи, със заповедта да се бият с всички сили против нас, ако не искат да им се случи същото като на Тепеака, Качула и Текамачалко, чиито жители сме направили наши роби.

Тъй като всички селища около Тепеака бяха умиротворени, Кортес реши във Виля Сегура де ла Фронтера да остане капитан Франсиско де Ороско с около двадесет войници, които бяха ранени и болни, а всички останали от нашата войска да отидем в Тласкала. Дадена беше заповед да се отсекат дървета, за да се направят тринадесет брига, с които отново да се върнем в Мексико, защото се бяхме уверили, че без бригове не бихме могли да господствуваме над езерото, нито бихме могли да воюваме успешно с мексиканците, а да влезем отново в града през главните пътища, беше много рисковано.

Майсторът на бриговете беше Мартин Лопес, който освен това беше и много добър войник във всички битки. Той разпореждаше как да се секат дърветата, той определяше размерите, изчисляваше и показваше как трябва да се направят ветроходите, за да бъдат бързи и леки; работи мъжки за по-скорошното завършване на бриговете.

Когато пристигнахме в Тласкала, нашият голям приятел и предан васал на Негово Величество Масеескаси беше починал от шарка. Тази смърт много ни наскърби, особено Кортес, който казваше, че сякаш е загубил баща си. Той, както и много други наши капитани и войници облякоха черни наметала в знак на траур. Кортес и всички ние оказахме голяма почит на синовете и близките му и понеже в Тласкала имаше различия по въпроса, кой да го наследи, Кортес посочи и заповяда да бъде един законен син на самия Масеескаси, тъй като такова беше и искането на баща му, преди да умре; също така Масеескаси заповядал на синовете и роднините си да се подчиняват на Малинче и неговите братя, тъй като нямаше съмнение, че ние сме тези, които ще господствуват над тези земи; дал им беше и още много добри съвети.

Шикотенга Стария, Чичимекатекле и всички останали вождове на Тласкала си предложиха услугите на Кортес, както да изпратят хора да секат дървета за бриговете, така и за всичко останало, свързано с войната против мексиканците. Кортес ги прегърна с много любов и им благодари, а след това поиска да ги направи християни. Добрият Шикотенга охотно се съгласи. С възможно най-голяма тържественост, каквато Тласкала по онова време не помнеше, той бе покръстен от отец де ла Мерсед и му бе дадено името дон Лоренсо де Варгас.

Да се върнем при нашите бригове. Мартин Лопес се залови за работа и с помощта на индианците необходимият материал бе отсечен за броени дни, бе оразмерен и белязан кое за къде е, както правят майсторите и дърводелците при строеж на кораби.

След това Кортес изпрати хора във Виля Рика да донесат желязо и гвоздеи от корабите, които бяхме потопили, а също и котви, ветрила, корабни принадлежности, въжета, кълчища и други неща, необходими за бриговете. Заповяда да дойдат и ковачите, които бяха във Виля Рика. За капитан на хората, които отидоха с тази мисия, той изпрати Санта Крус, много добър и пъргав войник. С повече от хиляда индианци носачи той домъкна дори казаните за правене на смола и всичко, което свалихме от потопените кораби. Индианците бяха от провинциите, които враждуваха с мексиканците, и се бяха съгласили да пренесат товара. Понеже нямахме смола за засмоляване на корабите, а и индианците не знаеха да я правят, Кортес заповяда на четирима моряци, които разбираха от този занаят, да отидат в една борова гора близо до Уешосинго, за да съберат смола.

Като видя, че дърветата за бриговете са отсечени и че хората на Нарваес, които ни бяха в тежест и ни пречеха, бяха заминали за Куба, щом чуха, че се готвим да обсадим Мексико, Кортес каза, че сме много малко, за да се борим с големите сили на мексиканците, и реши да отидем с цялата си войска в Тескуко. По този въпрос имаше големи разногласия, тъй като едни войници казваха, че най-доброто място с канали и канавки за направата на бриговете е Айосинго, близо до Чалко; други настоявахме, че ще бъде по-добре да идем в Тескуко, тъй като се намира в близост до много селища, и като държим този град, ще можем да правим набези по съседните на Мексико земи и оттам ще можем да преценим как да постъпим според обстоятелствата. В крайна сметка бе възприето последното предложение. В това време войници донесоха новината и писма, че във Виля Рика е дошъл кораб от Кастилия или от Канарските острови с доста голям тонаж, натоварен с много стоки, пушки, барут, тетиви за арбалети и други оръжия, три коня и други неща. Собственик на стоката и на кораба бе Хуан де Бургос, а боцман — Франсиско де Медел. Те водеха със себе си тринадесет войници. Кортес нареди веднага да закупят всичката им стока, оръжия и барут. Самият Хуан де Бургас, Медел и моряците дойдоха при нас и ние с голяма радост ги посрещнахме като много добра помощ и тъкмо навреме.