Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (61)

Глава LX
Как отново проводихме пратеници до вождовете на Тласкала

Когато нашите пратеници пристигнали в Тласкала да преговарят за мир, заварили да се съвещават двамата най-главни вождове, които се наричаха Масеескаси и Шикотенга Стария, баща на главния капитан, който също се казваше Шикотенга, много пъти вече споменат от мен. Като чули нашето послание, те останали известно време в нерешителност, без да кажат нищо, но бог пожелал да им внуши да сключат мир с нас. Сетне изпратили да извикат всички останали вождове и капитани от техните селища и вождовете на една провинция, с която бяха в съюз и се наричаше Уешосинго, и когато се събрали в града, който им беше столица, Масеескаси и Шикотенга Стария, и двамата много мъдри, им държали една реч, която била горе-долу такава:

„Наши братя и приятели, вие видяхте колко пъти вече тези теулес, които стоят в полето в очакване на войни, ни проводиха пратеници да искат мир и казват, че ще ни помагат и ще ни имат като братя; видяхте също така колко пъти хванаха в плен много наши васали и не им причиняваха никакво зло, а след това ги освобождаваха.

Добре видяхте как ги нападнахме на три пъти с всичките наши сили и денем, и нощем и не можахме да ги победим, а те избиха в тези битки много от нашите хора, синове и роднини на вождове.

Сега отново искат мир и хората от Семпоал, които водят със себе си, казват, че са противници на Монтесума и на мексиканците и са им заповядали на тях и на селищата на тотонаките в планината да не плащат данък. Сигурно добре си спомняте, че от сто години насам мексиканците ни нападат всяка година и добре виждате, че в собствените си земи сме като обсадени и не се осмеляваме да отидем да потърсим сол, на която сме забравили вкуса, нито памук можем да си набавим и сме останали почти без наметала; ако някои от нашите са се осмелявали и се осмеляват да излязат извън земите ни, малцина се връщат живи, защото тези коварни мексиканци ги избиват или ги правят роби.

Нашите гадатели и папас вече ни казаха какво представляват тези теулес и че са много храбри. Струва ми се, че трябва да се опитаме да спечелим приятелството им, и ако те не са хора, а теулес, така или иначе е необходимо да бъдем добре с тях; нека още сега да изпратим четирима от нашите касици да им занесат много храна; нека им засвидетелствуваме мир и любов, за да ги доведем тук при нас и да им дадем жени, за да имаме поколение от тях и да се сродим, тъй като според както казват пратениците, които дойдоха да преговарят за мир, те водят жени със себе си.“

След като изслушали тези доводи, всички първенци ти одобрили и казали, че тъй трябва да се постъпи и трябва да се споразумеем в мир; че трябва да се извести техният предводител Шикотенга и останалите капитани, които са с него, да престанат да воюват и да се върнат, тъй като вече сме се сдобрили; след това незабавно изпратили вестоносци с тези заръки.

Шикотенга Младия не искал и да чуе четиримата пратеници, показал се много разгневен и ги наругал; той не признавал никакъв мир. Казал, че вече бил убил много теулес и една кобила и че щял да ни нападне отново нощем, за да ни победи окончателно и да ни избие.

Когато чули този отговор, баща му Шикотенга Стария и Масеескаси, и останалите вождове толкова се ядосали, че веднага изпратили да заповядат на капитаните и на цялата войска, която била с него, да не ни нападат и да не му се подчиняват, ако заповяда такова нещо, но и тогава той пак не пожелал да се подчини. Като видели неподчинението на Шикотенга Младия, те изпратили веднага четирима първенци, които били при него, да дойдат в нашия лагер, да донесат храна и да преговарят за мир от името на цяла Тласкала и Уешосинго. Обаче от страх пред Шикотенга Младия четиримата старейшини не дойдоха.