Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (64)

Глава LXIII
Как капитан Шикотенга имаше двадесет хиляди избрани воини, за да нападне нашия лагер

Масеескаси и Шикотенга Стария, и всички останали вождове от главното селище на Тласкала изпратили четири пъти хора да кажат на техния предводител да не ни напада повече, а да дойде с мир при нас, тъй като беше съвсем близо до нашия лагер; същото му казали и повечето капитани, които били с него: че няма да го последват в никакъв случай, освен ако дойде с мир при нас. Но нали Шикотенга Младия беше проклет, твърдоглав и надменен, решил да ни изпрати четиридесет индианци с кокошки, хляб и плодове и четири стари и мръсни индианки, много копал и пера от папагали; като видяхме тези индианци, помислихме, че идват с мир.

Като дойдоха в нашия лагер, те прекадиха Кортес и без да му окажат обичайната почит, казаха: „Това ви изпраща капитан Шикотенга да ядете. Ако наистина сте свирепи теулес, както казват жителите на Семпоал и искате жертвоприношения, можете да изядете техните меса и сърца; ние не знаем как правите това, затова сега не ги убиваме пред вас. Ако сте хора, яжте тези кокошки, хляб и плодове. Ако сте кротки теулес, ето ви копал и пера от папагали. Направете с тях вашето жертвоприношение.“

Кортес отговори чрез нашите преводачи, че вече няколко пъти е изпратил да им кажат, че желае мир, а не война и идва да ги моли и да им заяви от името на нашия бог Исус Христос, в когото ние вярваме, и от името на императора дон Карлос, чиито васали сме, да не принасят повече човешки жертви. Всички ние сме хора от плът и кръв като тях, а не теулес, ами християни и нямаме обичай да убиваме; ако искахме, всеки път, когато ни нападаха денем и нощем, имахме възможност да вършим колкото си искаме жестокости. Благодари им за храната, която са ни донесли, и настоя да не продължават с това безумие, а да дойдат с мир при нас.

Изглежда, че тези индианци, изпратени от Шикотенга да донесат храна, бяха съгледвачи и идваха да огледат нашите колиби, коне и артилерия, по колко души бяхме в колиба, входовете и изходите и всичко, каквото имаше в нашия лагер. Те стояха целия ден и през нощта, като едни заминаваха с вести за Шикотенга, а идваха други; приятелите от Семпоал се досетиха за това, тъй като не било обичайно врагове да стоят в лагера денем и нощем без никаква причина; подозренията им се засилили от това, което бяха чули от двама старци в Сумпансинго, че Шикотенга се готвел с много воини да нападне нашия лагер нощем, така че да не го усетим. Тогава нашите приятели от Семпоал помислили, че това е заблуждение и предизвикателство, и понеже не били сигурни дали е истина, не казали на Кортес. Но доня Марина чула и каза на Кортес.

За да разбере истината, той заповяда да разпитат двама от тласкалтеките, които изглеждаха по-лични хора и те признаха, че са съгледвачи; след това хванахме още двама и те казаха същото. Кортес заповяда да ги пуснат и бяха заловени нови двама; те казаха, освен това, че Шикотенга очаква отговор, за да ни нападне още същата нощ с всичките си ескадрони.

Щом Кортес разбра това, веднага го разгласи по целия лагер, за да бъдем напълно готови, като смяташе, че непременно ще дойдат. След това заповяда да заловят към седемнадесет от тези съгледвачи и на едни бяха отрязани ръцете, а на други само палците. После ги изпратихме при господаря им Шикотенга и им казахме, че това наказание е, задето са дръзнали да дойдат с такива намерения и да предадат на господаря си, че може да дойде, когато поиска — и денем, и нощем, — и ще го чакаме два дни, ако не дойде през това време, ние ще го потърсим в неговия лагер; казахме им още, че ако не ги обичахме толкова, досега да сме ги нападнали и избили; нека не вършат повече безумия и да дойдат с мир.

Казват, че Шикотенга вече се канел да тръгне от лагера си с всичките си сили, за да ни нападне през нощта, както беше решил, когато пристигнали индианците с отрязаните ръце и пръсти. Като видял, че неговите съгледвачи се връщат, той много се изненадал и попитал какво е станало; те му разказали за случилото се и от този момент Шикотенга изгубил решителността и дързостта си. Освен това преди тръгването един вожд напуснал лагера с всичките си хора — същият, с когото имал разправии в предишните битки.