Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (69)

Глава LXVIII
Как отидохме в град Тласкала

Когато вождовете видяха, че нашият обоз пое пътя към града, те избързаха напред, за да разпоредят всичко да бъде много добре подготвено за посрещането ни и да украсят с клонки къщите, където щяхме да отседнем. Като наближихме на около четвърт левга до града, излязоха да ни посрещнат пак същите вождове. Те водеха със себе си децата и племенниците си и много първенци, всеки с рода и хората си. В Тласкала имаше четири големи влиятелни рода без Текапанека, господаря на Топоянко, с когото ставахме пет. Дойдоха отвсякъде и подвластните им люде, те носеха отличителни знаци, които бяха много добре изработени и изрисувани, макар и от енекен^[1], тъй като памукът не им достигаше.

След това дойдоха всички жреци от цялата провинция, там имаше много големи храмове на техните идоли, където правеха жертвоприношения. Тези жреци носеха кадилници със запалени главни и с техния тамян ни прекадиха: някои от тях носеха много дълги дрехи, нещо като бели раса, които имаха качулки, прилични на качулките на нашите каноници; косите им бяха дълги и сплъстени от кръв, която беше засъхнала и по ушите им, и както изглеждаше същия ден бяха правили жертвоприношения, като ни видяха, наведоха глави в знак на покорство; ноктите на пръстите на ръцете им бяха много дълги, чухме да казват, че тези жреци си живеят добре.

Около Кортес се събраха много първенци и когато влязохме в града, улиците и терасите не можаха да поберат множеството индианци и индианки, които със сияещи лица излизаха да ни видят. Донесоха към двадесет ананаса, украсени с много местни рози, разделени по цветове и с хубав аромат, и ги дадоха на Кортес и на някои от войниците, които им приличаха на капитани, по-специално на конниците.

Щом стигнахме в едни хубави дворове, в които бяха определените за нас къщи, Шикотенга Стария и Масеескаси хванаха Кортес за ръката и го въведоха в тях; там по техен обичай бяха приготвили за всеки от нас нещо като легла от рогозки и одеяла от енекен; до нас настаниха и приятелите ни от Семпоал и Шокотлан.

Кортес нареди пратениците на великия Монтесума да бъдат настанени до неговото помещение. И макар ясно да виждахме, че тласкалтеките са добре разположени към нас и миролюбиви, не намалихме бдителността си и бяхме нащрек, както винаги.

Спомням си, че един капитан, който беше натоварен да постави стражи и съгледвачи, каза на Кортес: „Изглеждат много миролюбиви, сеньор, няма защо да слагаме толкова стражи.“ Но Кортес отговори: „Господа, виждам добре това, което казвате, но по добър стар навик трябва да бъдем готови за бой и макар да са много добри, не би трябвало да вярваме в техния мир, а все едно че всеки миг ще ни нападнат изневиделица, защото много капитани са били разбити поради това, че са се доверявали и не са били бдителни. Особено ние, след като сме толкова малко, пък и великият Монтесума специално изпрати да ни предупредят и дори това да е напразна тревога и лъжа, трябва да бъдем много нащрек.“

Шикотенга Стария и Масеескаси много се разсърдиха на Кортес и чрез нашите преводачи му казаха: „Малинче, или ти ни смяташ за врагове, или с тези свои действия показваш, че нямаш доверие в нас и в мира, който ти ни даде и ние дадохме на теб. Казваме ти това, защото вървяхте по пътя готови за бой, както когато очаквахте нападението на нашите ескадрони; и това, Малинче, смятаме, че го правиш поради предателските и злонамерени думи, които мексиканците тайно са ти казали, за да те настроят против нас. Недей да им вярваш и тъй като вече си тук, ще ти дадем всичко, каквото пожелаеш, дори децата си и нас самите и сме готови да умрем за вас. Можеш да вземеш в залог каквото пожелаеш.“

Кортес и всички ние останахме изумени от изяществото и дружелюбието, с което го казаха; Кортес отговори, че им вярва и не желае да вземе заложници, а само да вижда тяхното голямо благоразположение; колкото до това, че се движим в боен ред, такъв ни е обичаят и нека не го смятат за проява на враждебност; той много цени тяхната преданост и ще дойде време да се отплати за нея.

След като свършиха тези обяснения, дойдоха още първенци с много кокошки, царевичен хляб, смокини и други зеленчуци и плодове, които ражда тяхната земя, и доставиха в лагера всичко необходимо; през двадесетте дни, докато бяхме там, винаги имаше достатъчно храна.