Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (117)

Глава CXVI
Как Кортес реши да съобщи на вождовете и първенците, които ни нападаха, че Монтесума е мъртъв

Както казах, всички скърбяхме, когато разбрахме, че Монтесума е мъртъв, и особено отец де ла Мерсед, който беше постоянно с него и съжаляваше, че не бе успял да го направи християнин, за да спаси душата му; той не вярваше, че Монтесума е умрял от раните си, и смяташе, че е заповядал да му сложат нещо, което го бе оставило бездиханен. В крайна сметка Кортес заповяда на един жрец и на един първенец, които бяха пленници при нас, да отидат да кажат на новоизбрания господар Куитлауак и на неговите вождове, че Монтесума е мъртъв, че са го видели как е умрял, и за раните, нанесени му от своите; да кажат също, че ние всички скърбим за него. Да му направят погребение като на велик крал, какъвто беше, и да провъзгласят за крал братовчеда на Монтесума, който беше при нас, тъй като той трябваше да го наследи по право или някой от синовете му; че този, когото са обявили за господар, няма право да го наследи; също така да преговарят за мир, за да излезем от Мексико. Че досега не сме разрушили града им от уважение към Монтесума, но сега, когато той е мъртъв, ако те не се съгласят с това, което им казваме, ще изгорим всичките им къщи и ще пострадат много.

За да се уверят, че Монтесума е мъртъв, той заповяда на шестима много знатни мексиканци и на жреците, които държахме в плен, да го изнесат на гръб, да го предадат на мексиканците и да им кажат какво е заповядал Монтесума, преди да умре. Те казали на Куитлауак самата истина, че неговите хора са го убили с камъни.

Като видяха, че е мъртъв, те всички заплакаха и много добре чувахме виковете и стоновете, с които го оплакваха; въпреки това не престанаха да ни обсипват с градушка от стрели и камъни и скоро ни атакуваха с още по-голямо настървение и свирепост, като ни викаха: „Сега вече ще ни платите за смъртта на нашия крал и господар и за оскърблението на нашите идоли; излезте да преговаряме за мира, който искате, да видим как ще го сключим.“ Казваха още, че сега са избрали добър крал, който не е с меко сърце, за да успеем да го измамим с лицемерни приказки, както благия Монтесума; да не сме се грижели за погребението му, а да мислим как ще спасим кожите си, защото до два дни няма да остане никой от нас, за да изпраща да им казват такива неща. Тези думи се придружаваха от големи крясъци, свирене, дъжд от камъни и стрели, докато други ескадрони се мъчеха да подпалят лагера.

Като видяхме какво е положението, Кортес и всички ние решихме на другия ден да излезем от лагера и да атакуваме на другата страна, където имаше много къщи на сушата; да ги подпалим и разрушим и оттам да се насочим към главния път, като конниците се врежат в техните ескадрони, да ги настигнат и натикат в езерото, дори с риск да убият конете. Тази заповед бе дадена; за да видим дали случайно ще се стреснат от толкова разрушения и смърт и да ги накараме да спрат войната или по някакъв начин да постигнем мир, за да можем да се изтеглим с по-малко загуби. Макар че на другия ден се бихме мъжки и унищожихме много противници, бяха опожарени към двадесет къщи и стигнахме до сушата, от цялата работа не излезе нищо в сравнение със загубите, убитите и ранените, които дадохме. Не успяхме да запазим нито един мост, всички бяха полуразрушени; върху нас се нахвърлиха многобройни ескадрони, а освен това там, където очакваха да минат конете, бяха направили ровове и прикрития. Така че мъките и страданията, които бяхме изживели дотогава, бяха нищо в сравнение с това, което ни очакваше.