Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (163)

Глава CLXII
Как лиценциатът Луис Понсе де Леон пристигнал в пристанището Сан Хуан де Улуа да разследва Кортес

Вече казах за големите оплаквания от Кортес в двореца в Толедо; те били от страна на привържениците на Диего Веласкес, а им помогнали също и писмата на Алборнос. Негово Величество повярвал и изпратил да заповядат на адмирала на Санто Доминго да отиде с много войници да залови Кортес и всички, които сме били с него и сме разбили Нарваес. Като узнал това, херцог де Бехар, дон Алваро де Сунига, отишъл при Негово Величество и го помолил, докато сам не узнае истината, да не вярва на писмата на човек, който силно мрази Кортес, и така адмиралът не тръгнал.

Негово Величество упълномощил един идалго, на име Луис Понсе де Леон, и му заповядал да дойде да разследва делата на Кортес и ако го намери виновен по някои от обвиненията, които му хвърляха, да го накаже така, че навсякъде да се чуе присъдата. Луис Понсе де Леон тръгнал на път с три кораба, не си спомням много добре дали бяха три или четири; времето било хубаво и той пристигнал в пристанището Сан Хуан де Улуа; щом слязъл, Понсе де Леон се отправил към Меделин. Като разбрали кой е дошъл, един иконом на Кортес с най-голяма бързина изпратил да го известят в Мексико. Кортес се учудил, че така късно му съобщили за пристигането на съдията; той искал да знае по-отрано, за да го посрещне, както подобава.

Писмата го заварили в манастира на сан Франсиско, когато се готвел да се причестява и най-смирено молел бог да му помага във всичко. Той веднага изпратил да узнаят кой идва и дали носи писма от Негово Величество. Два дни след първата новина пристигнали трима пратеници на Луис Понсе де Леон с писма до Кортес, едното от които било от Негово Величество, така той разбрал, че кралят заповядва да се направи разследването.

След като видял кралските писма, с голяма почит и смирение Кортес ги целунал и ги поставил върху главата си; казал, че Негово Величество му оказва голяма чест, като изпраща нарочен човек да го изслуша и отсъди. След това изпратил пратениците с отговор до Понсе де Леон и с много сладки приказки и обещания, които аз не ще съумея да предам; Кортес искал идалгото да го предупреди по кой път ще тръгне за Мексико, тъй като имаше два пътя, та да го подготви за посрещането на такъв висок служител на Негово Величество. Като прочел отговора, съдията на свой ред отговорил, че бил много уморен от пътуването по море и искал да си почине няколко дни и благодарил на Кортес за вниманието и доброжелателството, което той проявявал.

Някои жители на селището, които бяха врагове на Кортес, и други, които той беше взел със себе си при похода в Хондурас и също недоволствуваха от него, казали на Понсе де Леон, че Кортес искал да погуби комисионера и инспектора, преди той да стигне в Мексико; така писали на съдията и някои противници на Кортес в Мексико; освен това му казали да се пази, тъй като щом Кортес с такива ласкателства в писмото си е искал да узнае по кой път ще мине, това е, за да го погуби, да не вярва на думите и обещанията му; казали му още много неща за злините, които Кортес причинил както на Нарваес, така и на Гарай; за войниците, които изоставил на произвола на съдбата в Хондурас; за трите хиляди мексиканци, които измрели по пътя; за един капитан, на име Диего де Годой, когото оставил да заселва тамошните земи с тридесет болни войници, които сигурно са измрели, и това се оказа истина; те го молели незабавно да тръгне за Мексико и да остави всичко друго, да не забравя примера с Нарваес, с генерал-капитана Гарай и с Кристобал де Тапия, на когото той отказал да се подчини и го накарал да се върне оттам, откъдето бе дошъл; изтъкнали още много лоши качества и грешки на Кортес, за да настроят съдията против него и да го накарат да повярва, че Кортес няма да му се подчини.

Луис Понсе водел със себе си и други благородници и няколко монаси доминиканци с провинсиала^[1] отец Томас Ортис, който няколко години бил игумен; за този духовник всички казвали, че бил много по-добър в сделки и преговори, отколкото в светото си занятие. Да се върнем към нашия разказ: Луис Понсе се посъветвал с някои благородници дали да тръгне веднага за Мексико или не и всички го посъветвали да не спира нито денем, нито нощем и да стигне час по-скоро там, защото вярвали, че е истина това, което се говорело за Кортес. Така че когато пратениците, носещи отговора на Кортес на последното писмо на съдията, тръгнали на път, те заварили Понсе де Леон вече в Ицтапалапа, където го посрещнали тържествено, с много веселие, и Кортес, много доволен от идването му, заповядал да дадат голям пир.

След като била поднесена вечерята с много и отбрани ястия, Андрес де Тапия, който бил домакин на празненството, запитал дали не би пожелал негова милост да опита нещо ново и апетитно от тези земи, като каймак и извара. Всички благородници, които били със съдията на масата, пожелали да им донесат от тях и толкова много яли, че на някои им прилошало и започнали да повръщат — това го знам от собствен опит, — на други нищо не им станало на стомасите. Тогава отец Томас Ортис казал, че каймакът и изварата били смесени с отрова и той затова не се и докоснал до тях; обаче другите след това разправяли, че го видели да яде до насита и тогава твърдял, че били много хубави; и понеже домакин бил Андрес де Тапия, усъмнили се за нещо, което и на ум не му минавало.

Да се върнем към нашия разказ; Кортес не присъствувал на този прием в Ицтапалапа, той останал в Мексико. Тъй като Ицтапалапа бе на две левги от Мексико, Кортес бил поставил хора да го предупредят за пристигането на съдията и свитата му и излязъл лично да го посрещне с всички благородници: Гонсало де Сандовал, ковчежника Алонсо де Естрада, контадора, целия общински съвет, конкистадорите и Хорхе де Алварадо и Гомес де Алварадо — Педро де Алварадо по онова време бил в Гватемала да търси Кортес — и още много други благородници, които наскоро били пристигнали от Кастилия.

Като се срещнали на пътя, той и Кортес си оказали един на друг големи почести и съдията се показал във всичко много почтителен; Кортес дълго трябвало да го моли да застане от дясната му страна и си разменили много любезности, докато на края съдията минал на почетното място. Като влезли в града, той бил учуден от силната крепост и многото селища в езерото, казвал, че на света няма капитан, който с толкова малко войници да е завладял толкова земи и такава силна крепост. Така стигнали до манастира на сан Франсиско, където била отслужена литургия; след това Кортес поискал съдията да представи кралските пълномощия и да се заеме с това, което му е заповядал Негово Величество, защото сам той искал съд за комисионера и инспектора. Понсе де Леон отговорил, че оставя тази работа за следващия ден.

Оттам Кортес го завел и го настанил в своите палати, целите покрити с килими и му дал много тържествена вечеря, поднесена със златни и сребърни прибори и така изискано, че самият Луис Понсе скришом казал на главния комендант Проаньо и на някой си Боканегра, че без съмнение Кортес във всичките си обноски, думи и дела се показва като голям благородник.

На другия ден отишли в главната църква и след службата съдията заповядал да съберат общинския съвет, служителите на кралската хазна, капитаните и конкистадорите на Мексико. В тяхно присъствие и пред двама писари, единия от общинския съвет, а другия водел със себе си, Луис Понсе представил своите пълномощия от краля. Кортес ги целунал с голяма почит, положил ги върху главата си и казал, че ще им се подчини, тъй като са заповеди и писма на краля, неговия господар; същото направили и всички присъствуващи.

След това съдията взел жезъла на правосъдието от главния кмет и съветниците, полските съдии^[2] и приставите и след като го задържал малко, той го върнал на Кортес с думите: „Сеньор капитан, Негово Величество заповяда аз да взема губернаторството от ръцете на ваша милост. Вие заслужавате много други и по-големи длъжности, но трябва да изпълним това, което заповяда нашият крал и господар.“

Кортес му благодарил с голяма почит. Казал, че е готов да изпълни всичко, каквото му заповядат в служба на Негово Величество, и че след като събере сведения, негова милост съдията скоро ще се убеди колко предано е служил той на нашия крал и господар и ще види лошотията на някои хора, които са подшушнали на негова милост клевети и са му предали писма, пълни с коварство. Съдията отговорил, че където има добри хора, има и лоши, такъв е светът: на които е правил добрини, ще говорят хубави неща за него, на които е навредил — лоши; тъй минал денят.

На другия ден след като била отслужена литургия в самите палати, където бил настанен съдията, той изпратил един благородник да извика с голяма почит Кортес. В присъствието само на отец Томас Ортис Луис Понсе казал съвсем почтително на Кортес: „Сеньор капитан, Негово Величество ми заповяда и заръча на всички конкистадори, дошли от Куба и участвували в завладяването на тези земи и градове, а както и на останалите конкистадори, пристигнали по-късно, да им дадете индианци и земи, но винаги малко повече да предпочитате и възнаграждавате първите. Казвам това, защото имам сведения, че много от конкистадорите, които са били с ваша милост от самото начало, имат бедни имения, а на новодошлите от Кастилия сте дали по-добри, без да имат заслуги. Ако това е истина, то Негово Величество не ви е дал губернаторството за това, а за да изпълнявате неговите кралски наредби.“ Кортес отговорил, че на всички е дал индианци и ако на някои са се паднали по-добри, а на други — по-лоши, това може да се поправи, нали затова е дошъл, пък и конкистадорите заслужават.

Луис Понсе попитал също какво е станало с конкистадорите, които бил взел със себе си в Хондурас, защо ги е изоставил там на произвола на съдбата да умират от глад; по-точно бяха го осведомили, че Диего де Годой с тридесет-четиридесет души, оставени в Пуерто де Кабальос, са избити от индианците, понеже всички били болни и слаби; че редно било, след като са завладели този голям град и Нова Испания, да останат да ползват придобитото и да си починат, а новопристигналите да се потрудят и да заселят земите нататък; попитал за капитан Луис Марин, за още много войници и за мен. Кортес отговорил, че за битки и войни в далечни земи не можел да рискува да тръгне с войници, които не познавал; че въпросните войници скоро ще се върнат, тъй като вече са на път; че той ще им помогне и ще им даде добри имения с индианци.

Луис Понсе също го укорил с доста тежки думи, задето тръгнал срещу Кристобал де Олид на далечен и дълъг път, без да има разрешение от Негово Величество, и оставил Мексико в опасност да се разбунтува. На това Кортес отговорил, че като губернатор и генерал-капитан на Негово Величество той решил, че трябва да постъпи точно така, за да не се бунтуват другите капитани, и че вече е уведомил Негово Величество. Освен това Луис Понсе го разпитал за разбиването и пленяването на Нарваес, за съдбата на войниците на Франсиско де Гарай и от какво е умрял той; как накарал Кристобал де Тапия да се върне обратно; разпитал го за още много неща, които аз тук няма да спомена. Кортес на всичко дал много добри обяснения и изглеждало, че Луис Понсе останал доста доволен.

Както казах, на този разпит присъствувал отец Томас Ортис и след като свършил, Кортес отишъл в стаята му. Монахът тайно извикал трима конкистадори, приятели на Кортес, и казал, че Луис Понсе иска да му отсече главата, тъй като така бил заповядал кралят; на другия ден сутринта монахът казал това и лично на Кортес с думите: „Сеньор капитан, понеже много ви обичам, а и моето занятие и вяра ме задължават да постъпвам така в подобни случаи, аз ви предупреждавам, че Луис Понсе носи пълномощия да ви обезглави.“

Като чул това, Кортес се нажалил и се умислил; от друга страна, били му казали, че този монах е с лош нрав и да не вярва много на приказките му. Изглежда, предупредил Кортес, за да се обърне той към него като към посредник и защитник и да получи за това някое и друго блокче злато. Други казали, че Луис Понсе бил в дъното на тази работа, искал да уплаши Кортес и той да го моли за пощада. Кортес отговорил на монаха с много обещания и вежливост и му казал, че той, напротив, мисли, че Негово Величество е изпратил съдията да го възнагради за добрата му служба, тъй като не е извършил нищо противно на волята му, затова смята, че сеньор Луис Понсе няма да престъпи заповедите на краля. Като чул това и видял, че не го молят за съдействие, отецът се сконфузил; Кортес обаче не му дал по-късно нищо от обещаното.