Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (115)

Глава CXIV
Как тръгнахме с големи преходи за Мексико

Щом дойде новината, че Педро де Алварадо е обсаден и Мексико се е разбунтувало, веднага бе отменена заповедта за заселването на Пануко и Гуасакуалко. Кортес говори на войниците на Нарваес, понеже разбра, че нямат желание да тръгнат с нас, и ги помоли да забравят старите вражди. Обеща да ги направи богати и да им даде доходни длъжности, тъй като бяха дошли да търсят по-добър живот и се намираха в земи, където биха могли да служат на бога и на Негово Величество и да забогатеят. Толкова приказки им изприказва, че те единодушно се съгласиха да тръгнат с нас; ако знаеха силите на Мексико, сигурно нито един нямаше да дойде.

След това тръгнахме с големи преходи и стигнахме в Тласкала, където разбрахме, че Монтесума и неговите капитани също научили за разбиването на Нарваес и чак тогава спрели нападенията си срещу Алварадо, но хората му били много изтощени от липсата на храна и вода, тъй като Монтесума забранил да ги снабдяват.

Тази новина ни донесоха индианците от Тласкала още в часа, в който пристигнахме. Кортес заповяда да се направи преглед на хората, които водеше със себе си, и се оказа, че са хиляда и триста души, деветдесет и шест конници, по осемдесет стрелци с арбалети и пушки. Той реши, че са достатъчни, за да влезе в Мексико без особен риск. Освен това вождовете на Тласкала ни дадоха две хиляди воини.

После тръгнахме с големи преходи за Тескуко, където не ни бе оказана никаква почит и никой не излезе да ни посрещне, всички бяха избягали в планината. В Мексико стигнахме в деня на сан Хуан през юни 1520 г. и по улиците не се появиха нито вождове, нито капитани, нито познати индианци, къщите бяха празни.

Като стигнахме къщите, където се бяхме настанили преди, великият Монтесума излезе в двора да поздрави и прегърне Кортес за победата над Нарваес. Като победител Кортес не пожела да го изслуша и Монтесума се върна в помещението си много тъжен и замислен.

След като се настанихме в старите си помещения и бяха дадени стаи на новите хора, Алварадо и войниците му ни разказаха за нападенията на мексиканците и за опасното положение, в което ги поставили, а ние им разказахме за победата над Нарваес.

Кортес се опита да разбере причината за разбунтуването на Мексико, тъй като видяхме, че на Монтесума му тежи това. Войниците на Алварадо казваха, че ако е било по молба и съвет на Монтесума, сигурно щели да ги избият всичките и че Монтесума усмирявал своите, за да спрат войната.

Това, което Педро де Алварадо разказа на Кортес, бе, че мексиканците се вдигнали да освободят Монтесума по заповед на техния Уичилобос, задето бяхме поставили в неговия храм образа на света дева Мария и кръста; той каза още, че много индианци отишли да махнат светия образ от олтара, но не успели. Индианците сметнали това за голямо чудо и го разказали на Монтесума, който им заповядал да оставят всичко на мястото си.

Педро де Алварадо каза също, че тъй като това, което Нарваес обещал на Монтесума, че ще го освободи от плен, а нас ще плени, не излязло истина, както и това, което му бе казал Кортес, че щом се сдобием с кораби, ще напуснем тази земя, също било само приказки, и тъй като мексиканците видели, че сега идват много повече теулес, било решено, преди да се завърнем в Мексико заедно с хората на Нарваес, да избият Педро де Алварадо и войниците му и да освободят великия Монтесума; а след това да не оставят жив никого от нас, нито от хората на Нарваес, още повече че те бяха смятали за сигурно, че Нарваес ще ни победи.

Ето такива обяснения даде Педро де Алварадо на Кортес. Той обаче отново го попита коя е била причината да нападне мексиканците, докато са танцували и празнували. Алварадо отговори, че знаел със сигурност, че веднага щом свършат празненството и жертвоприношенията на техните Уичилобос и Тескатепука, те се били уговорили да го нападнат; това той научил от един жрец и двама първенци, както и от други мексиканци. Кортес му каза: „А на мен ми казаха, че ви поискали разрешение за празненството и танците.“ Алварадо отговори, че е вярно, но само за да го заварят неподготвен; той ги изпреварил, за да ги уплаши и да предотврати тяхното нападение. Като чу това, Кортес много се ядоса и каза, че е постъпил много безразсъдно, и да благодари на бога, че Монтесума не се е освободил, и че такова нещо ушите му не искат да слушат. Така му каза и повече не му говори по този въпрос.