Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Roses are Red, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Розите са червени
Преводач: Дори Габровска
Година на превод: 2002
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-993-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4559
История
- — Добавяне
71.
Старши агент Джеймс Уолш пристигна малко след мен. Бетси Кавалиър обаче я нямаше. Отидох при Уолш. Двамата се бяхме сприятелили през последните няколко седмици. И той не харесваше това, което виждаше наоколо. И на него се бяха обадили късно.
— Къде е старши агент Кавалиър? — попитах го.
— Взе си два-три почивни дни. Май е при някаква приятелка в Мериленд. Познаваш ли Мичъл Бранд?
— Знам достатъчно за него. Вероятно е тежковъоръжен, ако е там горе. Очевидно има нова приятелка — казва се Тереза Лопес. Тя живее тук. Лопес има три деца. Познавам я по физиономия.
— Страхотно — поклати глава Джеймс. — Три деца, майка им и въоръжен заподозрян в обир на банки.
— Точно. Добре дошъл във Вашингтон, агент Уолш. Както и да е, възможно е Бранд да е бил в групата, която удари „Метро Хартфорд“. Може той да е и Мислителя. Трябва да го пипнем.
Срещнах се с ударния отряд в наблюдателния пост в съседната сграда. Постът беше един апартамент на последния етаж, който детективите от Отдела за борба с наркотиците използваха за наблюдение на района. Бях ходил там един-два пъти. Нали беше в моя квартал.
Планът бе осмина човека да атакуваме апартамента на шестия етаж, за да заловим Мичъл Бранд. Бяхме напълно достатъчно; повече хора не означаваше по-голяма безопасност.
Докато си слагаха бронираните жилетки и проверяваха оръжията си, аз огледах околните сгради. Уличните лампи хвърляха мъждива жълтеникава светлина. Много лош терен. Дори и при такова засилено полицейско присъствие търговията с наркотици продължаваше. Нищо не можеше да я спре. Видях групичка съгледвачи и помощници на пласьорите да се прокрадва зад далечния ъгъл на сградата. Един наркоман се приближи, крачеше бързо, привел глава. Един от нещастниците — позната гледка. Престанах да обръщам внимание на пласьорите, сякаш не съществуваха.
Обърнах се към отряда:
— Мичъл Бранд се издирва, за да бъде разпитан за обира в банката във Фолс Чърч. Той определено може да ни насочи към това кой стои зад обирите. Той е най-важният ни заподозрян засега. Възможно е да е Мислителя. Доколкото разбрахме, Бранд е в апартамента на приятелката си. Тя е новото му гадже. Детектив Сампсън ще ви раздаде схема на стандартен едностаен апартамент в тази сграда. Трябва да знаете, че в жилището може да са Бранд, приятелката му и трите й деца, които са между две и шестгодишни.
Обърнах се към Уолш. Двама от неговите агенти бяха част от ударния отряд. Той не пожела да добави нищо, само обясни на хората си:
— Вашингтонската полиция ще бъде най-отпред при атаката. Ние ще осигуряваме подкреплението в коридора и при влизането в апартамента. Това е.
— Добре, да тръгваме — казах аз. — Всички да са крайно предпазливи. От това, което знаем за Бранд, той е тежковъоръжен и опасен.
— Бранд е бил в специалните сили в армията — добави Джон Сампсън. — Това вече е последната капка.