Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Roses are Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Розите са червени

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-993-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4559

История

  1. — Добавяне

71.

Старши агент Джеймс Уолш пристигна малко след мен. Бетси Кавалиър обаче я нямаше. Отидох при Уолш. Двамата се бяхме сприятелили през последните няколко седмици. И той не харесваше това, което виждаше наоколо. И на него се бяха обадили късно.

— Къде е старши агент Кавалиър? — попитах го.

— Взе си два-три почивни дни. Май е при някаква приятелка в Мериленд. Познаваш ли Мичъл Бранд?

— Знам достатъчно за него. Вероятно е тежковъоръжен, ако е там горе. Очевидно има нова приятелка — казва се Тереза Лопес. Тя живее тук. Лопес има три деца. Познавам я по физиономия.

— Страхотно — поклати глава Джеймс. — Три деца, майка им и въоръжен заподозрян в обир на банки.

— Точно. Добре дошъл във Вашингтон, агент Уолш. Както и да е, възможно е Бранд да е бил в групата, която удари „Метро Хартфорд“. Може той да е и Мислителя. Трябва да го пипнем.

Срещнах се с ударния отряд в наблюдателния пост в съседната сграда. Постът беше един апартамент на последния етаж, който детективите от Отдела за борба с наркотиците използваха за наблюдение на района. Бях ходил там един-два пъти. Нали беше в моя квартал.

Планът бе осмина човека да атакуваме апартамента на шестия етаж, за да заловим Мичъл Бранд. Бяхме напълно достатъчно; повече хора не означаваше по-голяма безопасност.

Докато си слагаха бронираните жилетки и проверяваха оръжията си, аз огледах околните сгради. Уличните лампи хвърляха мъждива жълтеникава светлина. Много лош терен. Дори и при такова засилено полицейско присъствие търговията с наркотици продължаваше. Нищо не можеше да я спре. Видях групичка съгледвачи и помощници на пласьорите да се прокрадва зад далечния ъгъл на сградата. Един наркоман се приближи, крачеше бързо, привел глава. Един от нещастниците — позната гледка. Престанах да обръщам внимание на пласьорите, сякаш не съществуваха.

Обърнах се към отряда:

— Мичъл Бранд се издирва, за да бъде разпитан за обира в банката във Фолс Чърч. Той определено може да ни насочи към това кой стои зад обирите. Той е най-важният ни заподозрян засега. Възможно е да е Мислителя. Доколкото разбрахме, Бранд е в апартамента на приятелката си. Тя е новото му гадже. Детектив Сампсън ще ви раздаде схема на стандартен едностаен апартамент в тази сграда. Трябва да знаете, че в жилището може да са Бранд, приятелката му и трите й деца, които са между две и шестгодишни.

Обърнах се към Уолш. Двама от неговите агенти бяха част от ударния отряд. Той не пожела да добави нищо, само обясни на хората си:

— Вашингтонската полиция ще бъде най-отпред при атаката. Ние ще осигуряваме подкреплението в коридора и при влизането в апартамента. Това е.

— Добре, да тръгваме — казах аз. — Всички да са крайно предпазливи. От това, което знаем за Бранд, той е тежковъоръжен и опасен.

— Бранд е бил в специалните сили в армията — добави Джон Сампсън. — Това вече е последната капка.