Джеймс Патерсън
Розите са червени (29)

29.

Веднага щом разбрахме, че всички в къщата са в безопасност, се обадих в „Сейнт Антъни“ да проверя как е Джени. Вина, параноя и дълг тегнеха върху мен. Чувствах се като стегнат в ужасно менгеме. Семейството на банкера беше добре. А моето собствено?

Свързаха ме със стаята на сестрите на етажа на Джени. Говорих със сестра Джулиета Нютън, която няколко пъти се беше отбивала да нагледа дъщеря ми, докато аз бях при нея. Джулиета ми напомняше за една стара приятелка, медицинска сестра, която беше загинала предната година — Нина Чайлдс.

— Обажда се Алекс Крос. Извинете, че ви безпокоя, Джулиета, но се опитвам да се свържа с баба си. Или с дъщеря си.

— Нана не е на етажа в момента — съобщи ми сестрата. — Свалиха Джени на скенера. Отвори се пролука в графика и доктор Петито държеше дъщеря ви да я заеме. Баба ви слезе с нея.

— Идвам веднага. Джени добре ли е?

Сестрата се поколеба, после каза:

— Имаше още един гърч, детектив Крос. Сега е стабилизирана.

Поех бясно към болницата и стигнах за около петнайсет минути. Бързо се качих на етаж Б-1 и намерих коридора с табела ДИАГНОСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. Беше късно, почти десет часът. На регистратурата нямаше никой, така че влязох и тръгнах по бледосиния коридор, който изглеждаше зловещ и плашещ по това време на вечерта.

Когато наближих вратата с надпис: КОМПЮТЪРНА ТОМОГРАФИЯ и ЯМР^[1], един техник се появи откъм входа в другия край на малкото фоайе. Появата му ме стресна: вървях като в мъгла. Мислех само за Джени, тревожех се.

— Мога ли да ви помогна? Имате ли разрешение да бъдете тук, сър?

— Аз съм бащата на Джени Крос. Детектив Крос. Тя е на ЯМР Имала е гърч тази вечер.

Мъжът кимна:

— Да, тук е. Ще ви заведа. Мисля, че е по средата на теста. Последният ни пациент за тази вечер.