Джеймс Патерсън
Розите са червени (112)

112.

Щабо слезе от таксито на Роуд Айланд авеню в Нортийст. Аз — също. Той повървя известно време, зяпаше витрините. Поне така изглеждаше. Сега имаше по-спокоен вид. Нервните му тикове бяха намалели, откакто напусна района на болницата. Вероятно се беше преструвал, че ги има.

Накрая влезе в ниска порутена кафява сграда, също на Роуд Айланд авеню. На приземния етаж имаше китайска пералня — А. Лий.

Какво правеше там? Дали не се измъкваше през задната врата? После видях, че на втория етаж светна лампа. Щабо мина край нея няколко пъти. Той беше. Висок и с брада.

Съзнанието ми беше претоварено от различните възможности. Никой в „Хейзълууд“ не знаеше за апартамента на Щабо във Вашингтон. За него също не се споменаваше в записките на сестрите.

Смяташе се, че Щабо е скитник. Безнадежден, безобиден, бездомник. Това бе илюзията, която бе създал. Най-после бях научил една негова тайна. Какво означаваше тя?

Останах долу на улицата. Не предусещах някаква конкретна опасност. Поне още не.

Чаках на улицата доста дълго. Той остана в сградата почти два часа. Повече не го видях на прозореца. Какво правеше там? Времето лети, когато стоиш нащрек.

После светлината в апартамента изгасна.

Гледах сградата с нарастващо напрежение. Щабо не се появи навън. Разтревожих се. Къде беше?

Цели пет минути след като светлината на втория етаж изгасна, Щабо се появи на входа. Нервните му тикове като че ли се бяха възобновили. Може би бяха истински.

Той постоянно потриваше очите си, после брадичката си. Въртеше се неспокойно и често подръпваше ризата от гърдите си. Прокара пръсти през гъстата си черна коса три или четири пъти.

Този, когото виждах, ли беше Мислителя? Изглеждаше почти невъзможно. Но ако не беше той, къде се озовавахме ние?

Щабо продължаваше да оглежда нервно улицата, но аз стоях скрит в сенките на друга сграда. Бях сигурен, че не ме вижда. От какво се страхуваше?

Тръгна. Наблюдавах го как измина обратно същия път по Роуд Айланд авеню. После махна на едно такси.

Не го проследих. Исках, но предпочитах да направя друго. Едно предчувствие, което трябваше да проверя. Бързо пресякох улицата и влязох в сградата, където Щабо бе прекарал следобеда.

Трябваше да открия какво бе правил там вътре. Крайно време беше да си призная — той ме побъркваше. Предаваше ми нервните си тикове.