Джеймс Патерсън
Розите са червени (51)

51.

Мислителя строго се придържаше към графика. Часовникът в главата му тиктакаше силно, постоянно.

Най-добрият екип специалисти по банкови обири, най-добрите от най-добрите, трябваше да се срещнат с него в апартамента му в „Холидей Ин“ край Колониал Вилидж, Вашингтон. Те бяха точни, разбира се. Беше изтъкнал точността като официално условие за срещата.

Брайън Макдугъл влезе в апартамента преди останалите. Мислителя се усмихна на абсурдната му напереност. Знаеше, че той ще влезе първи. Следваха го двамата му подчинени — Би Джей Стрингър и Робърт Шоу. Тримата изглеждат като всичко друго, но не и като крадци от класа, помисли си той. Двама от тях бяха облечени с тениски в тъмносиньо и бяло на лигата по софтбол на Лонг Айланд.

— А господин О’Мали и господин Крус? — каза Мислителя иззад прожекторите, които им пречеха да го огледат. — Къде са те, ако мога да попитам?

Макдугъл отговори от името на групата:

— Наложи им се да работят днес. Обади ни се в последния момент, партньоре. Ние тримата си взехме почивка тази сутрин. Щеше да изглежда подозрително, ако и петимата се бяхме престорили на болни.

Мислителя продължи да наблюдава тримата нюйоркчани иззад лампите. Всички изглеждаха съвсем обикновени. В действителност бяха най-опасният екип, специализиран в банкови обири, от тези, които бе подбрал. Точно затова му трябваха за следващата задача.

— Какво е това тук, прослушване ли? — попита Макдугъл. Беше с черна копринена риза, черни панталони и мокасини. Имаше зализана назад черна коса и козя брадичка.

— Прослушване? Ни най-малко. Задачата е ваша, ако я искате. Знам как работите. Разучил съм досието ви.

Макдугъл се взря към ярките лампи, сякаш погледът му можеше да проникне отвъд тях.

— Това трябва да бъде среща лице в лице — заяви той решително. — В противен случай няма да свършим работата.

Мислителя рязко се изправи. Беше поразен и ядосан. Краката на стола му изскърцаха по пода.

— Още от началото знаехте, че е невъзможно. В такъв случай срещата ни приключи.

В стаята настана потискащо мълчание. Макдугъл погледна към Стрингър и Шоу. Почеса брадичката си няколко пъти, после се изсмя:

— Само те проверявах, партньоре. Явно ще трябва да се примирим, че няма да видим лицето ти. Носиш ли парите ни?

— Нося парите, господа. Петдесет хиляди долара. Само за това, че дойдохте на срещата. Винаги спазвам обещанията си.

— И ще си тръгнем с тези пари даже и да не харесаме твоя план?

Сега бе ред на Мислителя да се усмихне.

— Ще го харесате — каза той. — Особено ще ви хареса сумата, която ще си поделите. Петнайсет милиона долара. Скоро ще се свържа с вас.