Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Roses are Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Розите са червени

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-993-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4559

История

  1. — Добавяне

61.

Не че не правехме всичко възможно, но засега бяхме в ръцете им и времето ни изтичаше. Часовникът тиктакаше неумолимо. Много бързо.

Нито един хеликоптер не беше забелязал автобуса и това означаваше, че или бързо е напуснал пътната мрежа, или бяха сменили номера на покрива му. Хеликоптерите със скенери за топлинно излъчване също не бяха открили нищо. В един и двайсет последва ново обаждане в Китайската зала на „Мейфлауър“. Беше същият смущаващ машинно изменен глас.

— Време е за действие. На рецепцията има пратка за господин Дунър. Вътре има ханди-токита. Донесете ги.

— Къде отиваме? — попита Бетси.

Ние отиваме при богатството. Вие ще натоварите парите и диамантите на един микробус и ще се отправите на север по Кънектикът авеню. Ако се отклоните от маршрута, който ви дам, един заложник ще бъде убит.

Връзката отново прекъсна.

Имахме паркиран микробус пред кухнята на хотела. Похитителите знаеха за него. Но откъде? На какво ни навеждаше това? Бетси Кавалиър, аз и още двама агенти се втурнахме към микробуса, после поехме по Кънектикът авеню.

Още се движехме по „Кънектикът“, когато ханди-токито забръмча. Агентите от ФБР казват ханди-токи вместо уоки-токи. Така ги бяха нарекли и похитителите по телефона. Какво означаваше това? Беше ли нещо важно? Или похитителят просто ни показваше, че знае всичко за нас?

— Детектив Крос?

— Тук съм. Движим се по Кънектикът авеню. Сега какво?

— Знам, че сте там. Слушайте внимателно. Ако видя някакви наблюдателни самолети или хеликоптери над определения маршрут, един заложник веднага ще бъде застрелян. Ясно?

— Напълно — казах аз. Погледнах Бетси. Тя моментално разпореди да прекъснат въздушното наблюдение. Похитителите сякаш бяха наясно с всичко, което правехме.

— Карайте възможно най-бързо към железопътната гара до летище Балтимор — Вашингтон. Вие и агентите от ФБР трябва да се качите на влака в три и десет от Балтимор за Бостън по Североизточния коридор. Носете чантите с парите с вас. Влакът в три и десет за Бостън. Знаем, че всички агенти на ФБР в Североизточния район са на ваше разположение. Пригответе се да ги използвате. Това не ни плаши. Предизвикваме ви да предотвратите предаването на откупа. Въпреки че това е невъзможно.

— С Мислителя ли говоря?

Ханди-токито замлъкна.