Джеймс Патерсън
Розите са червени (38)

38.

Два дни по-късно се заех отново с обирите-убийства — случай, който ме интригуваше и отвращаваше. Работата ме чакаше, нали така? Разследването бе оцеляло и без мен. От една страна, не бяха заловили никого. Сетих се за една от любимите поговорки на Нана: Ако се въртиш в кръг, може би пропускаш ъглите. Вероятно това бе проблемът на разследването досега.

Видях Бетси Кавалиър в офиса на ФБР на Четвърта улица. Тя размаха пръст срещу мен, но ми се усмихна приятелски. Беше с жълто-кафяв блейзър, синя тениска и дънки и изглеждате добре. Радвах се да я видя. Тази първа нейна усмивка сякаш разтопи леда помежду ни.

— Трябваше да ми кажеш за момиченцето си — за операцията. Всичко наред ли е, Алекс? Не си спал много напоследък, нали?

— Докторът каза, че са отстранили целия тумор. Тя е силна. Тази сутрин ме попита дали ще можем да подновим тренировките по бокс. Извинявай, че не ти казах. Не бях на себе си.

Тя махна с ръка.

— Много се радвам, че дъщеря ти е добре. Виждам облекчението по лицето ти.

Усмихнах се.

— Чувствам го. Така доста неща ми дойдоха на фокус. Хайде да се захващаме за работа!

Бетси примижа.

— Аз съм тук от шест.

— Не се фукай — отвърнах й.

Седнах на бюрото, което ползвах, и започнах да преглеждам планината от листове, която се бе натрупала. Агент Кавалиър беше на бюрото си срещу моето. Радвах се, че отново съм на линия. Един или няколко престъпници бяха на свобода и убиваха банкови касиерки, управители, семейства. Исках да помогна това да спре.

Час и нещо по-късно вдигнах глава и видях, че агент Кавалиър се взира отнесено в мен. Беше потънала в мислите си.

— Необходимо е да се видя с един човек — казах й. — Трябваше да се сетя за него по-рано. Беше заминал от Вашингтон. Обиколи Филаделфия, Ню Йорк, Лос Анджелис. Сега се е върнал. Той е ограбил много банки и е склонен към насилие.

Бетси кимна:

— И аз искам да се запозная с него. Явно е готин тип.

Сигурно заради оскъдните улики, с които разполагахме, тя тръгна с мен. Отидохме с нейната кола до един долнопробен хотел на Ню Йорк авеню. „Дорал“ беше паянтова сграда с лющеща се боя. Три кльощави проститутки с повехнал вид и миниполи тъкмо си тръгваха от хотела, когато ние пристигнахме. Сводник в ретро стил, облечен в костюм от златисто ламе, стоеше облегнат на жълт кадилак кабриолет и човъркаше зъбите си.

— На хубави места ме водиш — каза агент Кавалиър, докато слизаше от колата. Забелязах, че има кобур на глезена. Готова за действие.