Джеймс Патерсън
Розите са червени (59)

59.

Вървеше сред хората в оживеното фоайе и широките коридори на „Капитол Хилтън“, без да се е отправил в конкретна посока. Никой от тях нямаше представа какво става и това много му харесваше. Само той знаеше отговорите, той знаеше и въпросите.

Вече бе забелязал агентите от ФБР и детектив Крос, когато пристигнаха. Те, разбира се, не го видяха, а дори и да го бяха видели, нямаше как да го спрат или заподозрат. Беше невъзможно.

Това бе такова невероятно несъответствие — неговата мисъл и опит срещу техните. Понякога дори не му изглеждаше като предизвикателство. То бе слабото място, единственият проблем, за който се сещаше: ако се отегчеше твърде много или ако станеше прекалено небрежен, можеше да им се удаде възможност да го заловят.

Забеляза малка група нервни и видимо напрегнати хора, които прекосиха фоайето и тръгнаха към конферентните зали на хотела. Там ФБР бяха разположили лагера си. „Метро Хартфорд“ нарушаваше неговите условия, но го беше очаквал. Това не беше особено важно. Нито спазването на срока. Той искаше ФБР и Крос да се намесят.

Накрая реши да си тръгне от „Хилтън“. Отправи се към „Ринесънс Мейфлауър“ — мястото на ужасното престъпление. Там щеше да бъде истинският екшън.

Точно това искаше Мислителя. Искаше да гледа, да бъде на мястото.