Джеймс Патерсън
Розите са червени (44)

44.

В един клон на „Чейс Манхатън“ близо до хотел „Омни Шорхъм“, Вашингтон, ставаше обир. Двамата с Бетси Кавалиър почти не говорихме, докато карахме от офиса на ФБР към банката. И двамата се ужасявахме от мисълта какво ще намерим там.

Бетси действаше делово. Постави лампа на покрива и подкара бясно през града. Пак валеше и дъждовните струи барабаняха по покрива и предното стъкло на колата. Вашингтон плачеше. Този кошмар се задълбочаваше и сякаш се ускоряваше. Беше по-плашещ и непредсказуем от всеки случай на серийни убийства, по който бях работил по-рано. Екип от хора, които обираха банки, а вероятно два екипа действаха в същото време и като банда масови убийци. Отразяването от пресата беше напористо и подробно; хората бяха ужасени — и с право; банковите институции бяха в ръцете на крадци и убийци, които засега действаха безнаказано.

Полицейските сирени някъде пред нас ме изтръгнаха от мислите ми. От този пронизителен хор настръхнаха косъмчетата по тила ми. После видях синьо-белия знак на клона на „Чейс Манхатън“.

Бетси спря на около пресечка разстояние, на Двайсет и осма улица. По-близо нямаше да намери къде да паркира. Въпреки проливния дъжд, имаше стотина зяпачи, десетки линейки, полицейски коли и дори една пожарна.

Хукнахме в пороя към скромната червена тухлена сграда на ъгъла на „Калвърт“. Бях на няколко крачки пред Бетси, но тя не изоставаше.

— Полиция. Детектив Крос — извиках и размахах значката си пред униформения полицай, който се опита да ме спре на паркинга на банката. Той видя златната значка и се дръпна настрани.

Различните сирени продължаваха да вият и аз се запитах защо. Веднага щом влязох в банката, разбрах. Преброих пет трупа. Касиерки и шефове: три жени, двама мъже. Всички застреляни на място. Ново кръвопролитие, може би най-ужасното досега.

— Защо? Боже господи! — прошепна агент Кавалиър до мен. За секунда се облегна на ръката ми, после усети какво е направила и се отдръпна.

Един агент от ФБР се приближи бързо към нас. Казваше се Джеймс Уолш и си го спомних от първата среща в офиса на ФБР.

— Тук са убити петима. Всички служители на банката.

— Заложници в дома на управителя? — попита Бетси.

Уолш поклати глава:

— Съпругата му също е мъртва. Застреляна от упор. Екзекутирана съвсем безпричинно според нас… Бетси, оставили са един жив в банката. Той има съобщение за теб и детектив Крос. Било от някой, който се наричал Мислителя.