Джеймс Патерсън
Розите са червени (124)

124.

Няколко вечери по-късно си бях вкъщи и свирех на пианото на верандата към единайсет и половина. Къщата бе притихнала, спокойна и уютна, каквато е понякога. Току-що се бях отбил горе да проверя как е Алекс и го намерих да спи като ангел в креватчето си. Свирех Гершуин, една от любимите ми мелодии — „Рапсодия в синьо“.

Мислех за семейството си, за старата ни къща на Пета улица и колко обичах да съм тук, независимо от всичко, което не ми допадаше в квартала. Главата ми започваше да се прояснява. Може би всичките онези писъци и рев в баптистката църква ми бяха помогнали. Или пък Гершуин.

Телефонът иззвъня и аз бързо изтичах в кухнята да го вдигна, преди да е събудил всички, особено малкия Алекс, или Ей Джей, както му викаха Джени и Деймън напоследък.

Беше Кайл Крейг.

Той почти никога не се обаждаше вкъщи, особено толкова късно. Нали така бе започнало всичко в случая с Мислителя — с появата на Крейг.

— Кайл? Защо ми звъниш вкъщи? Какво не е наред? Не мога да се заема с нов случай.

— Лоша работа, Алекс. Дори не знам как да ти го кажа — промълви с най-тихия и кротък глас. — По дяволите, Алекс… Бетси Кавалиър е мъртва. В момента съм в дома й. Трябва да дойдеш. Просто ела.

Затворих телефона минута или две по-късно. Явно го бях направил, защото слушалката бе на мястото си. Краката и ръцете ми бяха омекнали. Хапех бузата си отвътре и усетих вкуса на кръв. Главата ми щеше да се пръсне. Кайл не ми беше обяснил нищо, само каза да отида в къщата на Бетси. Някой бе влязъл и я беше убил. Кой? Боже! Защо?

Обличах си някакви дрехи, за да тръгна, когато телефонът иззвъня повторно. Грабнах слушалката. Сигурно още някой искаше да ми съобщи лошата новина. Навярно Сампсън или пък Раким Пауъл.

Чух един глас. Той смрази всичко у мен.

— Просто исках да ви поздравя. Свършихте чудесна работа. Хванахте и наказахте всички дребни риби, както очаквах. Всъщност те бяха там за тази цел.

— Кой се обажда? — попитах. Но всъщност знаех кой е.

— Знаете кой се обажда, доктор детектив Крос. Вие сте достатъчно умен. Знаехте, че залавянето на добрия доктор Франсис е твърде удобно. Също и на приятелите ми, детективите от Ню Йорк — господин Брайън Макдугъл и екипа му. И, разбира се, остава въпросът с липсващите пари. Аз съм този, когото наричате Мислителя. Това е име, което ми харесва. Подхожда ми. Наистина съм толкова добър. Лека нощ засега. До скоро. А… И приятно прекарване в дома на Бетси Кавалиър. Аз определено си прекарах добре там.