Джеймс Патерсън
Розите са червени (46)

46.

Не може да има повече грешки.

Мислителя знаеше всичко за Бетси Кавалиър от ФБР и за детектив Крос. Той беше над всички, дори над полицаите, разследващи случая. Сега те бяха част от плана му.

Беше великолепен ден за екскурзията му в провинцията край Вашингтон. Лилиите, нарцисите и слънчогледите цъфтяха, небето беше ясно, яркосиньо, само с две облачета, разположени симетрично на изток и запад.

Сегашният екип бе отседнал в една фермерска къща на юг от Хейфилд, Вирджиния. Беше на малко повече от сто и трийсет километра от Вашингтон, почти в Западна Вирджиния.

Зави по черния път и видя задницата на микробуса на господин Блу да се подава от избелялата червеникава плевня. Две кучета се мотаеха из двора и гонеха конските мухи. Засега не се виждаше никой от бандата, нито приятелките им, но се чуваше силният рок, който слушаха: рок с много китари и южняшки привкус — слушаха го постоянно, от сутрин до вечер.

Влезе в дневната на къщата, която бе преустроена в ателие. Видя господин Блу, господин Ред и господин Уайт и приятелките им, включително госпожица Грийн. Усети аромата на прясно кафе. На едната стена беше подпряна метла, което означаваше, че са почистили малко преди той да се появи. До метлата имаше пушка „Хеклер и Кох“.

— Здравейте на всички — каза той и им помаха срамежливо, по неговия си начин. Усмихна се, но знаеше, че те го смятат за психар. Така да бъде. Госпожица Грийн го гледаше, сякаш е психопат, който си пада по нея.

— Здрасти, професоре — каза Блу и му се усмихна толкова фалшиво, че чак го заболя. Не можеха да заблудят Мислителя. Господин Блу беше закоравял убиец. Затова бе избран за обирите на „Фърст Юниън“, „Фърст Вирджиния“ и „Чейс Манхатън“. Те всичките бяха убийци, дори и трите момичета.

— Пица. — Той вдигна две кутии и хартиен плик. — Донесох пица. И бутилка отлично кианти.