Джеймс Патерсън
Розите са червени (65)

65.

Дванайсет километра по-нататък агент Кавалиър, Дауд, Уолш и аз слязохме от влака на следващата гара.

Два черни събърбана ни чакаха. Край колите стояха няколко агенти от ФБР с пушки. Около гарата се беше насъбрала тълпа зяпачи. Те сочеха пушките и агентите, сякаш бяха някаква невиждана гледка.

Съобщиха ни най-новата информация.

— Изглежда, вече са напуснали гората — каза единият агент. — Кайл Крейг е на път за тук. Поставяме блокади по пътя, но не е ясно какво търсим. Има и добра новина все пак. Май открихме автобуса.

След няколко минути ни свързаха с някаква жена от Тиндън — малък град във Вирджиния. Предполагаше се, че има информация къде е автобусът. Тя каза, че ще говори само с „полицията“ и че няма вяра на ФБР и техните методи на действие.

Чак след като се представих, възрастната жена склони да говори с мен. Звучеше нервно.

Казваше се Изабел Морис и бе забелязала туристически автобус край една ферма в окръг Уорън. Заподозряла, че нещо не е наред, защото тя притежавала местната автобусна компания и този автобус не бил от нейните.

— Автобусът син със златни ивици ли е? — попита Бетси, без да се представя, че е от ФБР.

— Син със златисто. Не е от моите. Та не знам какво може да търси туристически автобус тук — каза госпожа Морис. — Няма причина такъв да се мотае из нашия край. Тук е затънтено място. Тиндън не е включен в никакви туристически обиколки.

— Записахте ли номера на автобуса или поне част от него? — попитах я.

Тя, изглежда, се раздразни от въпроса.

— Нямаше никаква причина да гледам номера. Защо да го правя?

— Госпожо Морис, тогава защо съобщихте за автобуса на местната полиция?

— Вече ви казах, ако сте ме слушали. Няма причина туристически автобус да се намира тук. Пък и приятелят ми е в местния граждански патрул. Аз съм вдовица. Всъщност той се обади на полицията. Защо толкова ви интересува, ако мога да знам?

— Госпожо Морис, когато видяхте автобуса, вътре имаше ли някакви пътници?

Двамата с Бетси се спогледахме, докато чакахме отговора.

— Не, само шофьорът. Беше едър човек. Не видях други хора. А полицията защо търси автобуса? И ФБР? Защо толкова ви интересува?

— Ще ви обясня след малко. Забелязахте ли някакви означения по автобуса? Някакви надписи? Лого? Всичко, което сте видели, може да ни е от полза. Става въпрос за човешки живот.

— О, боже! — възкликна тя. — Да, отстрани имаше реклама: Посетете Уилямсбърг. Помня, че я видях. И знаете ли какво още? Мисля, че на автобуса пишеше „Вашингтон на колела“. Да, почти съм сигурна, че имаше такъв надпис. Това върши ли ви работа?