Джеймс Патерсън
Розите са червени (34)

34.

Мислителя не можеше да заспи! Твърде много нежелани мисли бръмчаха като рояк сърдити оси в пренапрегнатата му глава. Безмилостно беше превърнат в жертва, бе доведен до това непоносимо състояние. Имаше нужда от отмъщение. Беше посветил живота си на това — всеки момент през изминалите четири години.

Мислителя най-после стана от леглото. Седна приведен на бюрото в очакване вълните от гадене да отшумят, в очакване проклетото треперене да спре. Това е жалкият ми живот — мислеше си той. — Мразя го. Мразя всичко в него, всяка глътка въздух.

Накрая започна да пише заплашителното писмо, което бе съчинил, докато се въртеше в леглото.

На вниманието на Председателя „Ситибанк“

 

Това е обаждане за събуждане и е много сериозно. Последиците за „Ситибанк“ ще бъдат жестоки.

Мислите, че сте в безопасност от малките хора, но не сте.

Ръката ми трепери, докато пиша това. Цялото ми тяло се тресе от възмущение.

Моята банкерка е абсолютно заспала. За „личен банкер“ е безлична като сивите стени на офиса и. Винаги съм мислил, че банкерите са умни и точни. Как тогава е възможно в толкова много случаи по сметката ми да се правят дразнещи, налудничави, възмутителни грешки?

Поисках прост паричен превод между „Фъндс“ и ИММА. Не бе направен навреме.

Когато наскоро се преместих, промяната в адреса ми не бе отразена правилно. Минаха три месеца, а още не съм получил банковите си извлечения. Оказа се, че местонахождението ми така и не е било променено в компютъра и моите извлечения се изпращат на погрешен адрес.

След всички тези обиди, след всички тези грешки на вашите заети да не правят нищо служители, вашата банка има дързостта, наглостта да ми откаже заем. Най-непоносимо от всичко е, че трябва да седя и да слушам госпожица Колко-Съм-Важна да ми отказва, а гласът й да прелива от неискреност и снизхождение.

Преценявам обслужването по десетобална скала. Очаквам 9,9999 от 10. Вашата банка е много далеч от тази оценка.

Малките хора някой ден ще имат думата.

Препрочете писмото и реши, че не е зле — не и за творение в два посред нощ. Не, всъщност писмото беше доста добро.

Щеше да го редактира, да го подпише и да го постави в папка в картотеката си — както правеше с всички други писма. Бяха прекалено опасни и инкриминиращи, за да ги изпрати действително по федералната пощенска система.

По дяволите, така мразеше банките! Застрахователните компании! Надутите инвестиционни посредници! Хитрите интернет фирми! Правителството! Големите момчета и момичета трябваше да си отидат. И така щеше да бъде. Най-после щеше да дойде времето на малките хора.