Лора Джо Роуланд
Окаеши (9)

8 глава

Гизаемон прати хора да доведат варварите, след което заяви на Сано и Хирата:

— Можете да ги разпитате в ритуалната зала.

Това бе помещението, в което владетелят Мацумае и висшите му служители приемаха езо по време на обичайното им годишно посещение във Фукуяма. Обзавеждането подсказа на Хирата, че церемонията се бе развила от най-обикновено сключване на сделки в демонстрация на върховенството на японците и подчинението на езо. Вътре имаше завеси с изобразен върху тях грамаден герб на Мацумае. Покрай стените бяха изложени брони, копия, пушки и оръдия.

— Не вреди да знаят кой тук е главният — отбеляза Гизаемон.

Сано каза:

— Ще ми трябва преводач.

— Аз говоря езика на езо, ще ви превеждам.

— Бих предпочел да използвам своя.

Хирата знаеше, че Сано иска човек, на когото да има повече доверие, отколкото на чичото на обезумелия владетел, който ги държеше в плен. Освен роднинството с владетеля Мацумае той имаше и други причини да се съмнява в почтеността на Гизаемон.

— Както желаете.

Безразличието на Гизаемон подсказваше, че той няма кой знае какво мнение за шансовете на Сано да разкрие извършителя на престъплението, какъвто и преводач да използваше. Извикаха Плъха, който пристигна с изражение на скръбна неприязън.

— Седнете — рече Гизаемон, посочвайки на Сано и Хирата подиума.

Стражите въведоха седмината варвари, които бяха приютили Сано и другарите му. Хирата се озадачи от промяната, която бе настъпила с тях. Вместо кожените си дрехи сега те носеха копринени роби в китайски десени, очевидно смятани за ритуални костюми. Държаха се за ръце като деца и вървяха прегърбени, със ситни стъпки. Хирата предположи, че този протокол цели да накърни гордостта им. Почувства, че в него се надига възмущение заради възрастния главатар на езо Аветок, който понасяше унижението с невъзмутимо достойнство. Аветок погледна към него и макар че по нищо не пролича да го е разпознал, Хирата усети близост помежду им.

Езо коленичиха в най-ниската част на пода, който бе на няколко нива, като по този начин подчертаваха собствената си малоценност. Седнал на мястото, символизиращо японското господство, Хирата впери поглед в мъжа, който бе разпознал като своя съдба, свой учител, преодолявайки разделението по ранг и култура, което тук бе по-голямо от всякога.

— Кажи им да се представят с име и титла — нареди Гизаемон на Плъха. — Това е обичаен акт.

Плъхът се подчини. Езо започнаха да говорят, а той превеждаше. Спътниците на вожда се оказаха хора от собственото му село. Здравенякът с огърлицата от сини мъниста се казваше Урахенка. Той се държеше хрисимо като останалите, но Хирата прочете негодувание в свирепия му поглед и здраво стиснатите му челюсти.

— Бих искал да разговарям с тях насаме — обърна се Сано към Гизаемон. — Би ли изчакал навън заедно с хората си?

— Наше задължение е да ви наблюдаваме — отвърна Гизаемон. — А след вчера наблюдението над вас е задължително.

Хирата долови недоволството на Сано от това, че го държат като куче на каишка, че е принуден да води разследването съобразно с условията на един безумец, когато единственото, което желаеше, бе да открие сина си. Но Сано се поклони на езо и каза:

— Поздрави, присъствието ви тук е чест за нас.

Хирата знаеше, че Сано се опитва да се извини за лошото отношение към тях с надеждата да заслужи доброволното, а не принудителното им съдействие.

— Разследвам смъртта на Текаре, която е била наложница на владетеля Мацумае. Бих искал да ми отговорите на няколко въпроса.

След като Плъхът преведе, изпитателният поглед на главатаря се отмести от Сано и Хирата към стражите на Мацумае, разположени из помещението. Аветок веднага разбра, че новодошлите се намират под някаква принуда, дори и да не беше наясно с подробностите. Той заговори с овладян глас.

— Както желаете — каза Плъха, след което започна последователната размяна на въпроси и отговори.

— Познавахте ли Текаре? — попита Сано.

Последва всеобщо кимане. Главатарят отвърна:

— Тя беше от нашето село.

— Защо сте били в града, когато Такере е била убита? Търговският сезон не беше ли приключил?

— Дойдохме, за да я спасим.

— Да я спасите ли? — Сано се навъси недоумявайки също както и Хирата. — От какво?

Докато главатарят обясняваше по-подробно, зад привидно спокойния му тон Хирата почувства гняв, който се надигаше и у останалите варвари.

— Владетелят Мацумае открадна Текаре от нас. Превърна я в робиня за собствено удоволствие. Не стига, че ни принуждава да продаваме стоките си на неговия клан, и то на смешно ниски цени, но и се възползва от жените ни.

Лицето на Гизаемон помръкна от обида. Той изрече рязко някаква заповед към Аветок. Плъхът преведе:

— Каза му: „Внимавай какви ги приказваш. Още една дума срещу владетеля Мацумае — и ще наредя да те набият“.

— Преведи му, че има моето позволение да говори открито — нареди Сано, а когато Плъха предаде думите му, се обърна към Гизаемон: — Независимо дали одобряваш моето разследване, владетелят Мацумае го желае. То може да се окаже най-добрата му възможност да възвърне разсъдъка си. Ако се намесваш по този начин, няма да му помогнеш — Сано млъкна за момент. — Или може би имаш някаква друга цел?

— Разбира се, че не — отсече Гизаемон с раздразнение. — Служа му, откакто се е родил!

„Но хората не застават на пътя на справедливостта, освен ако имат какво да губят“, Хирата бе научил това от дългогодишния си опит на детектив. А Гизаемон вече им бе дал достатъчно основание за подозрение — както на него, така и на Сано. Трябваше да си поговорят с него по-късно.

— Текаре е била просто една от многото жени езо, превърнати в наложници на японци — напомни Сано на главатаря. — Защо сте искали да спасите точно нея?

— Тя бе шаманката на нашето село.

Сано се приведе, заинтригуван от новия факт около жертвата на убийството. Споменаването на духовната традиция на езо предизвика интереса и на Хирата, тъй като тя можеше да се родее с мистичните бойни изкуства и собственото му дирене.

— Какво прави една шаманка? — попита Сано.

— Поставя диагнози и лекува болести с вълшебни отвари, ритуали и заклинания. Тя е нашият посредник между духовния и човешкия свят. Без нея не можем да призоваваме духовете да ни помагат и да ни закрилят. Вече разбирате защо искахме да си я върнем.

Очевидно владетелят Мацумае бе засилил враждебността между езо и японците, превръщайки една от най-важните личности в племето в своя сексуална робиня.

— Освен че е била важна за селото — продължи Сано — що за човек беше Текаре?

— Беше силна, веща жена.

Макар че не разбираше думите на Аветок, преди да бъдат преведени, той почувства, че главатарят съзнателно говори за мъртвата най-общо и безкритично. Улавяше и менталната енергия, която Аветок излъчваше, докато му задаваше въпросите си.

— Какво ви беше мнението за нея? — попита Сано.

— Високо ценях способностите й. Тя бе най-могъщата шаманка, която съм виждал през целия си живот.

— А вие? — обърна се Сано към останалите мъже.

Те повториха като ехо мнението на главатаря. „Всички се опитват да се измъкнат, отбеляза мислено Хирата. Или не могат да мислят самостоятелно, не желаейки да противоречат на своя главатар, или не ги е грижа за тази жена“.

Тогава Сано попита всеки поотделно за връзката му с Текаре. Главатарят се оказа неин чичо, единият от мъжете — неин шурей, друг — неин братовчед. Селото на езо очевидно се състоеше от няколко обвързани рода. Урахенка заяви, че е неин съпруг. „Тъй значи“, рече си Хирата, когато здравенякът с огърлицата от сини мъниста оглави списъка на заподозрените сред езо.

— В добри отношения ли бяхте с Текаре? — попита го Сано.

Думите на Урахенка изразяваха горчиво негодувание:

— Нямахме никакви отношения. Не я бях виждал от три години — откакто ми я отнеха.

Хирата си представи как би се чувствал, ако му отнемеха собствената съпруга, за да я принудят да стане нечия любовница. Обзеха го угризения, задето бе пренебрегвал Мидори, докато изучаваше мистичните бойни изкуства. Изпита копнеж по своята мила, вярна жена и неволно състрадание към Урахенка.

— Бракът ви беше ли задоволителен, преди да ти я отнемат? — попита Сано.

— Да. Аз я обичах. Исках да си я върна. Но сега вече я няма. Няма да я видя повече в този живот.

Той наблегна на думите си, като потупа гърди там, където бе сърцето му, ръцете му сграбчиха празното пространство и после се отпуснаха безпомощни, а раменете му увиснаха в сдържана печал. Езиковата бариера и фактът, че не принадлежеше на този свят, значително затрудняваха преценката на Сано за искреността на чувствата на Урахенка. Хирата се съсредоточи върху полето от ментална енергия, която го заобикаляше. Тя бе наситена с противоречиви вибрации.

— Къде беше в нощта на убийството на Текаре? — попита Сано.

Урахенка го изгледа гневно:

— Да не би да намеквате, че съм я убил аз?

Гизаемон излая нова команда на езика на езо, очевидно нареждайки на Урахенка да отговаря, а не да задава въпроси.

— Не съм убиецът!

Урахенка стисна юмруци, по-скоро ядосан на безмълвното обвинение, отколкото уплашен от заплахата за наказание.

— Това повтаря през цялото време — измърмори Гизаемон. — Те всички повтарят едно и също.

— Може да е истина — каза Сано с равен тон, след което се обърна към младия варварин: — Ако очакваш да ти повярвам, че си невинен, тогава ми кажи къде си бил в нощта на убийството.

— В стана.

Попитани поотделно, всички, в това число главатарят, отвръщаха, че са били в стана, заедно, през цялата нощ.

— Това алиби няма стойност — заяви презрително Гизаемон. — Тези кучи синове винаги лъжат, когато трябва да се защитават един друг.

Главатарят Аветок вдигна ръка. Сано кимна, позволявайки му да говори.

— Войниците на Мацумае охраняваха стана ни. Не бихме могли да го напуснем, без те да разберат. Бяхме там. Попитайте ги.

Сано отправи въпросителен поглед към Гизаемон.

— Трудно можеш да проследиш тези негодници. Движат се през гората като духове, в един миг са там, а в следващия вече ги няма — рече Гизаемон. — Може да се е промъкнал навън и после да се е върнал незабелязано, кой знае?

Урахенка изкрещя нещо разгневен, а Гизаемон го прекъсна троснато:

— Ако искаш да разбереш кой е убил Текаре, не търсиш, сред когото трябва — преведе Плъха. — Не се обаждай, без да те питат.

Сано пое дъх, за да потисне раздразнението си. Хирата виждаше с каква досада го изпълваше Гизаемон, като непрестанно заставаше между него и заподозрените, колко безпомощен се чувстваше да направи каквото и да е, докато бе просто един затворник, и колко отчаяно желаеше да започне да дири сина си, вместо да угажда на един невменяем. Но когато се обърна към Урахенка, Сано вече се бе овладял и излъчваше търпение:

— Кого предлагаш да разследвам?

— Японците!

Никой нямаше нужда от този превод на Плъха. Сано каза:

— Но Текаре е била убита с пружинен лък — ловно оръжие на езо.

— Това е хитрост на японците. Да изглежда така, все едно ние сме я убили.

Урахенка изсипа поток от клетви. Гизаемон отиде до него и му изкрещя.

— Той обижда клана Мацумае — преведе Плъха. Животинските му очи проблясваха нервно. — Гизаемон го предупреждава да внимава какво говори.

Главатарят Аветок заговори предпазливо, но Урахенка не обърна внимание на думите му. Той скочи на крака и двамата с Гизаемон си закрещяха един на друг.

— Вие, японците, искате да ни изтриете от лицето на земята. Започнахте с убийството на съпругата ми и няма да спрете, докато не ни изтребите до един, за да можете да си присвоите земите ни — преведе Плъха. — Прояви някакво уважение, животно, или ще бъдеш следващият, който ще умре.

Другите мъже се изправиха и застанаха плътно до Урахенка, а гневните им гласове се присъединиха към неговия. Хирата заключи, че принадлежат към онази част от езо, които искат да се противопоставят на господството на японците. Докато се караха с Гизаемон, той взе да ги блъска. Те му отвърнаха. Стражите се втурнаха към тях с извадени мечове, за да подкрепят Гизаемон.

Хирата бе връхлетян от тревога, защото осъзна, че опасността от война е съвсем реална — тя можеше да избухне още тук, в това помещение. Сано скочи и извика:

— Спрете! Всички назад!

Хирата призова мистичната сила в себе си. Силна, успокояваща енергия потече от него към Гизаемон, стражите и варварите. Главатарят Аветок отправи към тях предупредителни слова. Устните му продължиха да се движат, след като думите вече бяха заглъхнали. Той сви ръка, все едно правеше заклинание.

По-късно Хирата вече не можеше да каже коя тактика се бе указала успешна, може би всички бяха действали едновременно. Но стражите прибраха мечовете в ножниците и се оттеглиха. Урахенка и другите езо отново коленичиха. Гизаемон клекна, мрачен, но укротен, близо до подиума. Всички участници в разпрата изглеждаха успокоени, но озадачени — те нямаха представа, какво се беше случило. Напрежението обаче се бе разсеяло.

Сано и Хирата също се върнаха на местата си, при което Хирата отправи към Аветок изпълнен с любопитство поглед. Главатарят седеше безмълвен и безстрастен, но Хирата зърна как в очите му за миг припламна лукава искра. Хирата почувства по-силно от всякога, че възрастният езо притежава способности, които не можеха да се измерят, но далеч надхвърляха неговите собствени, и че знае важни за Хирата неща.

— Само още няколко въпроса — рече Сано. Той изгледа строго всеки един от присъстващите езо и попита: — Ти ли уби Текаре?

Всеки от тях поклати глава и произнесе дума, която очевидно означаваше „Не“. Всички гледаха Сано право в очите, когато главатарят заяви:

— Ние сме невинни.

Сано по никакъв начин не показа дали им вярва, макар че Гизаемон изсумтя презрително.

— Тогава кой според вас е извършителят?

Главатарят Аветок отговори, а всички останали езо закимаха.

— На ваше място бих разговарял с един японец на име Дайгоро. Той е търговец на злато и живее в град Фукуяма. Известен е с грубото си отношение към нашите жени.

Не за първи път Хирата виждаше хора, които сочеха с пръст към други и по този начин отклоняваха подозренията от себе си. Но сега поне двамата със Сано имаха нова следа, по която можеха да тръгнат. А и Хирата бе склонен да приеме, че езо са невинни. Той си даде сметка, че бе взел страната на варварите срещу собствените си сънародници.

— Благодаря за помощта — рече Сано така вежливо, все едно езо му бяха съдействали доброволно.

Главатарят Аветок зададе въпрос и Гизаемон възкликна:

— Ама че наглост! Кучият му син ви моли за услуга, почитаеми дворцов управителю!

С явно усилие Сано пренебрегна репликата на Гизаемон.

— Каква е молбата ви?

— Подобаващо погребение за Текаре съобразно с традициите на нашия народ. Без него духът й не може да стигне до царството на мъртвите. Той блуждае из този свят, вселявайки се във владетеля Мацумае.

— Ще видя какво мога да сторя — отвърна му Сано.

Аветок се поклони в знак на признателност. За пореден път Хирата почувства формата и плътността на менталната му енергия. Сега вече знаеше какво означаваше това. Когато Сано изрече своя отговор, Аветок го разбра. Главатарят знаеше японски.

Група стражи се втурнаха в залата.

— С извинение за намесата, но дойдоха лоши новини — рече онзи с еленовите рога на шлема си.

— Е, какво се е случило? — попита Гизаемон.

— Съпругата на почитаемия дворцов управител е изчезнала.