Хървое Хитрец
Смоговци (9) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 9

В която научавате, че Дуня изневерява на Мацалото

Церберът седеше в стаята на своята затворническа чакалня в Небостъргача и си поглеждаше часовника. Точно когато кукувицата изскочи от дупката и каза: „Ку-ку-у-у“, вратата се отвори и влезе Дуня.

— Къде беше досега? — зададе той класическия въпрос. Отговорът беше все пак малко по-оригинален, Дуня, която толкова се беше изплашила, когато тупнаха с Мацалото в двора на Папируса, за първи път разбра, че в живота има и по-опасни ситуации от тая, в която се намираше сега, затова не се смути, нито се изчерви, а каза:

— Изпуснах асансьора.

Церберът не очакваше такъв отговор, смути се, после се изчерви, а като поразмисли добре, стори му се, че в него се съдържа някаква непозната до този момент ирония, което съвсем го разяри и той изхриптя:

— Това да ти е за последен път. Още веднъж и те изхвърлям от къщи.

Дуня погледна през прозореца. Беше високо, но тя все пак каза:

— Добре.

— Иване! — чу се гласът на майка й. — Остави я на мира и виж какъв чуден филм дават по телевизията. А ти, Дуня, хапни нещо и изчезвай в стаята си… Хайде, Иване, няма да чакаш инфаркта, я…

Бащата отново измери с поглед Дуня, а после видя, че е гледал тоя филм преди двайсет години, и се почувствува стар и измамен.

— Дявол да го вземе — мърмореше си той. — Такова добро момиченце… дявол да го вземе…

Дуня ядеше сирене и сметана, без да подозира, че Цербера всъщност я ревнува. Ако някой й кажеше това, щеше да го сметне най-малкото за смешен, ако не и за смахнат, а после реши, че е много по-вкусно с малко червен пипер.

След това се съблече в стаята си и се наметна с хавлията, която майка й й купи за рождения ден. Тя й беше малко голяма, макар че беше на съвсем ситни червени точици, също като ония, на гърдите й, които тя много критично разглеждаше в банята и ги сравняваше с разкошната зрелост на вдовицата на Уейн, показана в самото начало на филма, по време на къпането й, което беше така жестоко прекъснато от тримата мръсни бандити. И от бедрата си не беше доволна, бяха твърде тесни за нейния вкус и вече месеци наред не даваха никакви признаци на живот, като че ли винаги щяха да си останат такива.

Ех, Дуня, Дуня…

А за гърдите — да не говорим. Малки, ужасно малки. Плискаше ги със студена вода, защото беше прочела в „Тина“, че това е полезно, но те така настръхваха от студ, че тя се отказа. Единственото, което харесваше в себе си, беше талията. Можеше да я обхване с пръсти, естествено не на едната, а на двете ръце, а след това си взе душ и изми всичко, особено зъбите. Гледаше устните си, които след целувките на Мацалото бяха добили цвят на череши, но до тях сега се стичаше съвсем прозаична паста за зъби, примесена с вода.

В стаята си сложи плочата „My old love“^[1] на Джордж Харисън, чиято снимка стоеше над леглото й.

С Джордж Дуня тайно мамеше оня наивник Мацалото, който си мислеше, че освен него не съществува никой друг, а всъщност през цялото време участвуваше в триъгълник, чийто тъп ъгъл беше именно той, Мацалото, а третият, далечен и неуловим ъгъл — Джордж Харисън, с мустаци над полуотворените си устни и с оня свой поглед, от който Дуня всеки път потръпваше.