Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Smogovci, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от сърбохърватски
- Виктория Менкаджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- egersegerdes (2016)
- Корекция
- maskara (2016)
Издание:
Автор: Хървое Хитрец
Заглавие: Смоговци
Преводач: Виктория Менкаджиева
Година на превод: 1986
Език, от който е преведено: Хърватски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: Роман
Националност: Хърватска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.07.1986
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Панайот Гелев
Коректор: Мая Лъжева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828
История
- — Добавяне
Глава 19
За боксера, който не е кученце, а порода и за това, какво има във всяка басня
Дойде Нова година и отмина.
Дойде си майката на Врагецови и си замина.
Дойде си заедно с Цобра, когото австрийската полиция предаде на немската, а немската — след едно доста удобно пътуване до Франкфурт — го връчи на майка му.
И така, Нова година отмина, всички Врагецови, включително и малката Маица, изпратиха майка си, а Цобра трябваше тържествено да обещае, че няма повече да прави глупости и ще се откаже от авантюристичните пътешествия, след което всички махаха, махаха, махаха…
При Дадо и Дългоносия всичко вървеше постарому, освен дето Дългоносия продаде серия анимационни филми на телевизията и сега беше ужасно важен, толкова важен, че носът му се удряше в полилея.
И майката на Дадо беше доволна — тя иначе все си беше недоволна от нещо, — защото имаше достатъчно мангизи да платят на месаря, дори погали нежно Дългоносия по носа, което й отне доста време, и го увери, че от него все пак ще излезе нещо…
И Дадо намаза. Подариха му малък боксер. За съжаление точно тогава, в навечерието на зимните празници, в училище ги затрупаха с най-различни тестове: училищни, градски и какви ли още не, така че не разполагаше с толкова време, колкото искаше, но все пак…
Така например тоя ден Дългоносия се разхождаше из къщи и между другото влезе в стаята на Дадо да провери какво прави малкият, но влизането му бе съпроводено от уплашеното скимтене на малкото кученце.
— Татко, внимавай как отваряш вратата — извика Дадо.
— Хайде, хайде, нищо му няма — каза Дългоносия.
— Как така нищо? Я му виж муцуната! Цялата се ожули.
— Такава е породата.
— Той не е никаква порода — запротестира Дадо. — Той е още малко кученце.
— Ех, глупчо… А защо не учиш, а?
— Дресирам го.
— Първо тебе трябва да дресираме. Я си виж ръцете. И лицето. Днес изобщо не си се мил. Ти въобще знаеш ли за какво служи сапунът? Когато бях малък, всяка сутрин се миех, и то по два пъти.
— Ами да, и видя ли на какво е заприличала физиономията ти.
Дългоносия се погледна в огледалото и тъжно поклати глава. После каза:
— Не бъди нахален. А дресурата остави за празниците.
— Не може. Имаме план за тренировките.
— Интересно, дали е научил нещо.
— Боби — обърна се Дадо към боксера. — Как изглежда татко, когато „Динамо“ загуби?
Кучето се сви, закри с лапи муцунката си и заскимтя.
Следобед им дадоха тест.
Тестът беше на пет страници и когато Дадо видя колко е дълъг, пребледня. Погледна Щефек, но той само се усмихваше снизходително и попълваше вече втората половина на първата страница. Останалите деца също се нахвърлиха върху листовете, като че ли бяха кремпити, и Дадо, като видя, че няма друг избор, се залови за работа.
„Какво има във всяка басня?“ — гласеше първият въпрос.
„Животни“ — написа Дадо, но не беше сигурен и шепнешком попита Щефек:
— Какво има в баснята?
— Поука — пошушна услужливо малкият, но тогава се чу гласът на учителката:
— Без подсказване!
„Как се вадят зъби?“ — втори въпрос.
„С инжекция или с клещи“ — написа Дадо.
Това беше някакъв странен тест, от всичко по малко…
А после четоха с хронометър някакви объркани думи. Норма — 60. И Дадо прочете точно 60 думи в минута. Сам се възхити от себе си.
А Щефек прочете 86!
Опасен е този Щефек!