Хървое Хитрец
Смоговци (12) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 12

За това, как на Дългоносия му хрумна идеята да инсталира Дадо вместо парно отопление

Горе-долу по същото време в Загреб върлуваше грип. И то не какъв да е грип, а новозеландски. Вирусите силно отскачаха със задните си крака, а освен това си имаха и торби с малки вирусчета, така че беше трудно да ги надвиеш.

— Има температура — каза майката на Дадо на татко му.

Те гледаха ту термометъра, в който живакът подскачаше нагоре, като че ли се готвеше за олимпиада, ту в Дадо, който лежеше безпомощно, червен като домат.

— Тц, тц, тц — изцъка Дългоносия, но после лицето му се проясни и той каза: — Чудесно, сега поне няма да има нужда да отопляваме апартамента.

— Глупак такъв — ядоса се майката на Дадо. — Как можеш да се шегуваш с тези неща. Може би има бронхопневмония… ще извикам лекар, а ти свари чай и му дай андол.

— На чая ли?

— Не, на Дадо… И престани да се правиш на клоун!

— А малко лук и ракия не може ли, а! — попита сериозно Дългоносия. — Нали знаеш какво е казал Държич^[1]: „Защото народът е стар и мъдър“.

— Не. Чай с андол. Тези глупости остави за себе си.

— Мамо — изхленчи Дадо, — дай да те целуна.

Майката нежно се наведе над Дадо, а Дългоносия каза:

— Е, сега малките зелени новозеландски вирусчета ще скочат в устата на мама и ще си имаме двама болни. А ако и мене ме хване грипът, всички ще се натръшкат!

Той все пак отиде в кухнята и свари чай, а майката телефонира.

Когато лекарят дойде, температурата на Дадо беше паднала, но само си беше понатъртила коляното и отново бе скочила бодро на крака. Лекарят почукваше Дедек, като че ли похлопваше на врата, ала никой не му отваряше. Вътре нямаше нищо, освен белите дробове естествено, и лекарят реши, че това все пак е само грип, макар и в тежка форма, и предписа сироп с антибиотик и още някакви хапчета, с което мълчаливо потвърди предположението на Дългоносия, че и жена му е инкубатор на малки вирусчета.

Вечерта, когато майката на Дадо отдавна вече беше вдигнала 39° Дългоносия реши, че всичките тия лекарства нищо не струват, затова свари силен чай, наля в него лимонов сок и малко ром, наряза на ситно доста лук и чесън и призова умиращите на последна вечеря. В началото майката се дърпаше, ала все пак яде, Дадо също, а Дългоносия — уж само за всеки случай. Той заби нос в чинийката с чесъна и взе лакомо да нагъва.

После всички така ужасно смърдяха на лук и чесън, че цветята във вазата припаднаха и повече не се свестиха.

И тъй като по правило винаги ни идват гости в най-неудобното време и в тоя неподходящ момент на вратата звънна месарят, от когото преди няколко седмици Дългоносия беше купил на старо едно фиатче и още не му го беше платил, макар да беше казал, че ВЕДНАГА ще направи това.

Дългоносия отвори, но като видя месаря, веднага тръшна вратата.

Но месарят беше упорит и майката каза на Дългоносия все пак да го пусне, което той направи с кисела физиономия. В антрето още веднъж се опита да го сплаши с грипа, и то с новозеландския, но човекът се оказа дебелокож.

— Добър вечер — каза месарят и влезе в стаята.

— Добър вечер — каза майката.

— Е, как сте, щом като вече сте дошли — попита Дългоносия и така дъхна в лицето на месаря, че оня без малко да се гътне на пода.

Майката междувременно изчезна в другата стая и мъжете започнаха да преговарят.

— Аз, разбирате ли, дойдох, нали разбирате — каза Месарят.

— Не — отвърна Дългоносия.

— Аз, нали разбирате, за парите…

— Аха — ужким чак сега се сети Дългоносия. — За оная дреболия… Но, разбирате ли, аз точно в тоя момент, нали разбирате…

— Пари ли нямате? Слушайте, разберете ме, вие ми казахте, че… нали разбирате…

— Ще ви ги дам, разбира се, но в момента, нали разбирате…

— Не! Вие не ме разбирате, тая работа така не може, разбрахте ли?

И тъй като вече наистина не издържаше повече, макар че, както вече казахме, беше дебелокож, месарят попита:

— Какво смърди така ужасно у вас?

Дългоносия взе да души, но не откри причината.

— Не знам — каза той. — Досега, разбирате ли, не смърдеше.

— Как да се разбира това, че досега не е смърдяло? Демек, преди аз да дойда, а? Не стига, че ми дължите пари, разбирате ли, ами на всичко отгоре и обиждате…

Месарят бързо стана и изсъска гневно:

— Ако до утре сутринта не си получа парите, вземам си колата и сбогом, разбрахте ли?

— Тогава сбогом и разбрах — отговори Дългоносия.

На излизане месарят тръшна вратата, а майката се появи на вратата на спалнята.

— Защо не му платиш? — попита тя и се закашля: бу-ху, бу-ху, бу-ху.

— А, не, тия пари ми трябват — каза Дългоносия. — Ще му дам половината, а останалото след Нова година.

— Как можа да изпаднеш в такова глупаво положение! — ядосваше се майката. — Бу-ху, бу-ху, бу-ху, да идва човекът сам да си търси парите. А освен това аз трябва да ходя чак в месарницата на „Хайнзелова“, макар че тая ми е под носа, само заради твоето… бу-ху, бу-ху, бу-ху.

— Той си има пари — заяви Дългоносия. — За тия десет години ни е ударил в кантара поне колкото за трите гуми.

— Това е друго нещо.

— Тъпкан е с мангизи. Като се родя втори път, ще стана месар.

— Утре да му платиш — каза майката.

— Няма! — извика решително Дългоносия. — По-скоро ще се самоубия.

— Ще му платиш! — повтори тя категорично, в резултат на което Дългоносия помръкна, отвори прозореца и скочи в мрака.

Майката подсмръкна равнодушно и отиде да види Дадо.

Впрочем под прозореца имаше балконче и Дългоносия, като видя, че самоубийството му не постигна желания ефект, се върна през вратата, а на другата сутрин отиде в банката.

По пътя срещна учителката на Дадо.

— Защо малкият не идва на училище? — запита тя.

— Знаете ли какво — каза Дългоносия. — Хрумна ми една идея. Ще го изпратя на училище, а вие ще го инсталирате в мазето вместо парно отопление.