Хървое Хитрец
Смоговци (15) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 15

За една много изтупана мацка и един голям шеф и за това, как тоя, последният, си намери майстора

Мокро беше и вън, и вътре. Вън, на улицата, валеше мокър сняг, а вътре, в кръчмата „Дай-дам“ на Кватрич, се лееше сливова.

Беше един от малкото студени дни през тая, иначе мека зима.

Черния Джек пиеше сливова в компанията на една много изтупана мацка, която тъкмо беше опапала голям сандвич с шунка: мляс, мляс и поиска да й се донесе нещо по-ячко. Тя имаше голяма шапка, каквито са се носели преди трийсет-четирийсет години и пак бяха излезли на мода, широката й пола стигаше до под колената, а ботушите й бяха, ей богу — над колената. Мъкнеше със себе си такава огромна чанта, че в нея преспокойно можеше да се напъха средно голям овчарски пес, а върху „индианската“ си блуза, носеше кожух. Изобщо беше така изтупана, че хъшлаците наоколо я гледаха с уважение.

Още повече че беше в компанията на Черния Джек, а Черния Джек беше тук шефът.

Големият шеф й донесе една водка с лимон, а Katy (така държеше да я наричат, макар че онова „у“ на края се произнасяше много трудно) отвори такова гърло, че гаврътна цялата чаша наведнъж, след което запали цигара и почна да бройка по заведението, хвърляйки презрителни погледи към смутените хъшлаци.

— Слушай, Джек — каза тя, като й писна. — Докога ще висим тук?

— Чакам Хикс — отвърна й Джек. — Давам му още пет минути. Ако не кацне, ще му уредя такова шоу, че ще ме помни, докато е жив.

— Нали каза, че днес ще ходим да слушаме оня певец. Адски ми е скучно…

— Слушай, кукло — процеди Джек, — ако не престанеш, така ще те фрасна, че цялата ти фасада ще се размаже по стената.

Katy млъкна и те зачакаха мълчаливо, но Хикс не идваше.

Тогава Джек отиде до клозета, а Katy използува случая и се изпари.

Джек естествено беше страхотно ядосан. Не му беше минал ядът и когато стигна до железопътната линия, която разделя Пешченица от Светице, а освен това имаше гадното чувство, че някакъв тип се е лепнал за него.

И това наистина беше така.

Този тип се казваше Драгец и вървеше по петите му още от Кватрич. Като видя, че край подлеза няма никого, той се затича и преди Джек да успее да се озърне, удари с тежката си лапа Големия шеф по врата.

Но да не навлизаме в подробности. След десетина убедителни довода, чиито последици лекува няколко седмици, и след два проблясъка на надежда, когато благодарение на един малко по-точен удар в стомаха на Драгец получи незначително преимущество, Джек тържествено се закле, не само никога вече да не кара Перо да краде, но и въобще да не разговаря с него.

Тази клетва прозвуча много убедително и благодарение на експреса Белград — Мюнхен, който се появи  точно в тоя момент, и тъй като стояха съвсем близко до линията, сразеният Голям шеф имаше гадното чувство, че оня проклет мечок може да го хвърли под желязното чудовище.

С това „случаят фантом“ беше приключен.

Всъщност последното му действие се разигра няколко дни преди Нова година. Тогава на тринайсет адреса в Квартала се получиха пощенски записи, естествено с пари.

Сега Драгец можеше да бъде спокоен. Друг път можеше! Прочетете следващата глава и ще разберете…