Хървое Хитрец
Смоговци (7) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 7

В която се разказва за любовта между Мацалото и Дуня и за това, как Джон Уейн ефектно уби бандита

ЛЮБОВ МОЯ

написа Мацалото на едно листче и го подхвърли на Дуня.

Тя скришом го прочете, усмихна му се и написа на същото листче:

ОБИЧАМ ТЕ

Той го прочете, усмихна й се с конските си зъби и написа:

I love you^[1]

Впрочем това ставаше в часа по английски и беше редно да се пише на английски. Когато получи бележката, Дуня написа:

Darling… kiss^[2]

Тогава той се окуражи и надраска:

I wont you^[3]

а тя стана сериозна и написа злобно:

Nothing before mariage^[4]

което го натъжи, ала за щастие часът свърши и те излязоха. Уговориха се да отидат на кино от четири, което беше малко късно за Цербера, но тя все пак обеща да дойде.

Мацалото, един от братята Врагец и по-точно третият поред отпред назад, носеше в себе си една жилка, дотогава съвсем чужда на семейството, а именно: беше луд по рисуването. А освен това беше луд и по Дуня.

Те двамата бяха общоизвестна и всепризната двойка от VIII „б“ клас и на човек наистина му беше драго да ги гледа, а освен това бяха и доста добри ученици, като изключим факта, че Мацалото остана да повтаря една година, но това се беше случило много, много отдавна и беше вече почти забравено.

Следобед той естествено рисуваше нещо в кухнята. Всъщност искаше да измие чиниите, защото беше негов ред, но като ги вдигна от масата, погледът му бе привлечен от онова, което беше останало: половинка хляб, две ябълки и стъклена кана… И вместо да се залови за миенето, той отвори блока и скоро прехвърли всичко това от масата върху хартията, но…

Но колко по-сочни бяха неговите ябълки, колко по-пресен беше хлябът, а под четката му синкавата кана се изпоти от студената, току-що налята вода. И покривката беше някак по-различна, така че Перо, който тъкмо се беше домъкнал отнякъде, изумено подсвирна, но навреме се сети, че това не е в неговия стил, затова само цъкна с език и каза:

— Мацаш ли, мацаш ли…

А после, без да чака отговор, добави:

— Мацай, мацай.

И излезе.

Едва тогава Мацалото погледна часовника и видя, че минава четири. Той хвърли блока на масата, среса се  надве-натри, изми няколко зъба, като остави останалите за по-късно, и изхвръкна от къщи.

Дуня го чакаше дълбоко обидена на ъгъла, където винаги се срещаха, и той замънка нещо в оправдание, а после скитаха из града до пет и половина и едва тогава отидоха на кино.

Дуня даде на Мацалото своите пет динара, а той измъкна отнякъде още толкова и купи билети. Когато се обърна към Дуня, пред него изникна Малкия Джек, брата на Черния Джек.

— Мой човек, дай ми един динар.

Мацалото прецени ситуацията: зад Малкия Джек стояха още двама негови апапи, а освен това тук беше и Дуня и нямаше смисъл да се съпротивлява, защото и тя можеше да пострада. Затова извади от джоба си монета от един динар и мълчаливо я подхвърли на Малкия Джек. Оня си отвори устата и се показа черна дупка с по някой и друг зъб в нея, което беше нещо като семеен отличителен белег, защото и в устата на Черния Джек, шефа на бандата от Кватрич, зееше същата пещера. Впрочем Малкия Джек беше толкова нахален само защото винаги можеше да разчита на помощта на по-големия си брат, а това го знаеха всички и се държаха добре с него.

Мацалото от приличие запита Дуня дали не иска бонбони и беше много щастлив, че тя отказа, защото наистина нямаше пукната пара повече. После се качиха на балкона, където беше доста тихо, особено на последния ред, и където можеха спокойно да се целуват, без да им досажда някой, още повече че и другите на последния ред главно се целуваха.

Филмът беше хубав. От ония, старите, каубойските, затова не се целуваха толкова, колкото им се щеше. Когато Джон Уейн, който впрочем едва се влачеше и чието лице беше набраздено като изорана нива, гътна двамина — единия с юмрук, а другия с приклад — и когато, иззад гърба му съвсем безшумно изникна бандитът, облечен целият в черно, апапите на Малкия Джек в партера едновременно изгърмяха с празни кесии от фъстъци, което произведе такъв трясък, че мнозина изпопадаха от страх, а веднага след това се чу истеричният смях на малкия шеф, който чудесно се забавляваше.

Все пак тоя звук помогна на стария Уейн, който се сепна, извърна се светкавично и направо от хълбок стреля по бандита. Оня направи още няколко крачки, но от устата му потече тънка червена струйка, което беше много ефектно, като се има предвид, че филмът беше черно-бял, и падна като круша.

Дуня въздъхна с облекчение и се притисна до Мацалото, който покровителствено я прегърна.

Десетина минути по-късно обаче настъпи истинска трагедия. Откъм първите редове на партера се чу някакво трополене, а след това се разнесе смразяващ рев. В тишината, която последва, прокънтя уплашен вик:

— Лекар, има ли лекар тук!

Разпоредителите запалиха лампите, прожекцията бе прекъсната, а един човек от втория ред на балкона извика:

— Аз съм лекар. Какво стана?

— Докторе — каза високо същият глас. — Докторе, харесва ли ви филмът?

Е, сега вече на всички им призля, дойде милиционер и Малкия Джек и неговите апапи бяха изритани от киното, което не ги разстрои много, защото бяха гледали филма поне сто пъти.

Прожекцията завърши при пълно спокойствие. Впрочем Уейн бе леко ранен, колкото за пред публиката, но той бързо се оправи и се ожени за гърдестата вдовица на своя приятел, който не стреляше достатъчно бързо, а после си тръгнаха за в къщи.

* * *

Докато вървяха под кестените на улица „Социалистичка революция“ Дуня забеляза, че Мацалото ходи някак особено. Той отрече, но след малко сам се усети, че крачи като Джон Уейн. Някак нехайно и все пак стегнато.

Когато стигнаха до Квартала, той не вървеше вече така нехайно-стегнато и тъй като се беше мръкнало, лесно откриха едно местенце до вратата на стария Папирус и там продължиха това, което бяха прекъснали, когато Джон се ожени за вдовицата.

Той (Мацалото, а не Джон) я прегърна нежно (Дуня, а не вдовицата), а тя затвори очи, защото и без това не виждаше нищо, и така се целуваха мълчаливо около половин час, докато Мацалото не я притисна малко по-силно, вследствие на което летвата, която крепеше градинската портичка на стария Папирус, изпука, вратата внезапно се отвори и влюбените много стилно тупнаха в малкия двор: тя по гръб, а той върху нея.

В същия миг върху Мацалото връхлетя нещо голямо, космато и лигаво, което със страшен глас ръмжеше „ау, ау, ау“, а от къщата изскочи старият Папирус със сабя от Първата световна война в ръка, Дуня уплашено изпищя, а Мацалото успя някак си да отхвърли чудовището от гърба си, вдигна своята малка възлюбена и заедно с нея излетя от двора, съпроводен от обидните крясъци на Папируса.

— Тук сте намерили да се натискате, уличници такива! — викаше Папируса. — Само да ви видя още веднъж, тъй ще ви наместя кокалите, че ще ви мине меракът да се мляскате!

Мацалото, вече извън обсега на старата сабя, дръзко се обърна и извика:

— Ку-ку-ри-гу-у-у-у!

Но Дуня го дръпна за ръкава и го повлече. Стигаше й за тая вечер, а и нейният Цербер отдавна вече си гледаше часовника.

Целунаха се още веднъж, по-точно само си докоснаха устните и се разделиха.