Хървое Хитрец
Смоговци (32) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 32

За една страхотна идея и за това, което се случи

Освен нещастната си любов, Шилото имаше още един проблем. А именно, четири слаби бележки в дневника и никакви изгледи да ги поправи, защото учебната година свършваше след няколко дни.

И тогава му хрумна страхотна идея. Да изгори дневника!

На четвъртия ден след завръщането си от екскурзията той навлече черни панталони, черна фланелка и черни ръкавици, измъкна въжето за пране, закрепи на единия му край желязна кука и се промъкна до училището. Откъм фасадата то беше твърде неподходящо за изкачване, пък и можеха да го забележат от улицата, затова той пълзешком се добра до физкултурния салон, където беше тъмно като в рог, и при третия опит захвана куката за перваза на един прозорец високо горе, почти под самия покрив на салона. Дръпна въжето, за да провери държи ли куката добре, и се покатери бързо и ловко като маймуна. От другата страна шведската стена стигаше тъкмо до тоя прозорец, затова, след като нави въжето и го остави на прозореца, той се спусна долу, излезе от салона и се промъкна до стаичката на портиера. Там взе ключовете, ония, над които стоеше надписът УЧИТЕЛСКА СТАЯ, и тръгна нагоре по стълбите. На първия етаж обаче се натъкна на непредвидено препятствие.

Старият портиер, който тъкмо бе обиколил за последен път училището, ей тъй, колкото да се отчете, се прозяваше шумно и уморено, сигурен, че както винаги всичко е наред и ако някой му речеше, че може да се сблъска с някакво момче, щеше да му отговори, че лъже. Момчето обаче навреме се шмугна в една класна стая и се спотаи, докато теренът не се очисти, а после безшумно стигна до учителската стая, отключи вратата и запали джобното си фенерче.

Беше идвал тук няколко пъти, обикновено да му четат конско, но не знаеше къде стоят дневниците. Отвори няколко шкафа, за щастие всички бяха отключени, и едва в четвъртия намери онова, което търсеше. Грижливо, дори много старателно подредени дневници. На един от тях пишеше VIII „б“. Ръцете му се разтрепериха и в гърдите му се надигна тържествуващ вик.

Нов проблем: къде да изгори дневника?

Той се замисли за миг и се сети за оня филм, за оня таен агент в Цариград ли беше, къде ли, който гореше писмата в умивалника. Ами че да…

Измъкна шишенцето с бензин, поля омразната дебела книга и я сложи в умивалника. Драсна клечка кибрит, лумна пламък. Не всичко вървеше гладко, нужно беше известно време, защото петиците, четворките пък и тройките оказваха значителна съпротива, но скоро и от тях, и от двойките, и от единиците остана само една кръгла нула.

Върна се по същия път — без произшествия. Преди това естествено остави ключа в стаичката на портиера.

— Представи си само — чу на следващия ден разговора между две учителки. Бъбреха в коридора в очакване да удари звънеца. — Някой снощи е изгорил един стар дневник. На един осми клас отпреди три години…

— Странно — каза другата. — Да беше изгорил някой нов, от тая година, това вече се е случвало… но стар! Луд човек…

Шилото бавно се приближи до прозореца. Опря се с лакти на перваза и се загледа към Слеме.

Беше му лошо.