Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Smogovci, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от сърбохърватски
- Виктория Менкаджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- egersegerdes (2016)
- Корекция
- maskara (2016)
Издание:
Автор: Хървое Хитрец
Заглавие: Смоговци
Преводач: Виктория Менкаджиева
Година на превод: 1986
Език, от който е преведено: Хърватски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: Роман
Националност: Хърватска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.07.1986
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Панайот Гелев
Коректор: Мая Лъжева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828
История
- — Добавяне
Глава 13
В която можете да прочетете, че с обвиняемия се постъпи добре, макар да изяде няколко шамара
Когато се върна тая вечер вкъщи, Перо веднага забеляза промяната. Кухненската маса беше някак необичайно поставена, на нея имаше чиста покривка, а на чело на масата седеше Драгец, което си беше съвсем обичайно. Необичайното беше, че от лявата му страна седеше Цобра с бележник в ръка, от дясната Мацалото, а пред масата, съвсем отделно, стояха два стола. Единият беше зает, и то от Буцо, който седеше с много важна физиономия, а другият беше празен. До вратата стоеше Щефек, също много сериозен.
И въобще всички бяха много сериозни.
— Какъв е тоя цирк? — попита Перо, като запрати чантата с инструментите в ъгъла.
— Ела — каза усмихнато Драгец, — ще ти пошушна!
Перо се приближи към него, така, на около двайсетина сантиметра, и тогава Драгец с всичка сила му зашлеви един шамар. Плесницата беше толкова звучна, че половината Квартал скочи на крака, а когато мистър Хикс се джасна в дървената стена и се свлече на пода, жената на обущаря отсреща панически изхвърча от къщи, понесла само най-необходимите неща.
Мистър Хикс бавно се надигна и погледна към Буцо, който безразлично зяпаше наоколо, клатеше крака и си тананикаше нещо под нос.
— Добре — каза Драгец. — По всичко личи, че обвиняемият схваща обвинението.
Перо седна на празния стол до Буцо, като се държеше за бузата, на която спокойно можеха да се опържат яйца на очи.
— Щефек — нареди Драгец на момчето, което все още стоеше до вратата, — внимавай да не се случи нищо на главния свидетел.
— Защитата! — обърна се Драгец към Мацалото. — Имате ли някакви възражения относно третирането на обвиняемия?
— Не — отвърна служебният защитник. — Мисля, че с обвиняемия се постъпва много добре. Благодаря ви.
— Хубаво — каза Драгец. — Да не губим време и да преминем веднага към разпита на свидетелите. Нека свидетелят да стане и да се приближи… Е!
Буцо клатеше крака и си тананикаше.
— Свидетелят! — ревна Драгец.
— А, на мене ли ми казваш, добре де, добре, какво си се разкрещял.
— Леле, ако те перна, маймуно такава — избухна Драгец, забравяйки за протокола.
Буцо се дотътри до масата и застана неподвижно.
— Повтори накратко всичко, което си чул, докато си плюскал мармалад.
— Пак ли?
— Пак.
Буцо разказа. Перо го изгледа със змийски поглед. Когато малкият свърши, Драгец запита обвиняемия:
— Значи ти си фантомът?
Перо неопределено кимна с глава, а след това каза тихо:
— Ами… аз съм… ама не съм виновен.
— Обясни.
— Бях задлъжнял на Черния Джек, а нямах откъде да взема пари.
— Колко?
— Сто и петдесет.
— За какво?
— Да си платя борча от картите и за една мацка, която Джек ми пробута.
— Да запиша ли всичко това? — обади се Цобра, който водеше протокола.
— Пиши — каза Драгец и попита мистър Хикс: — Каква мацка?
— Абе, една… от занаята…
— Какво каза? — обади се отново Цобра.
— Нищо — това не го пиши — каза Драгец.
— Моля съда да не навлиза много надълбоко в интимния живот на обвиняемия — протестира Мацалото в ролята си на служебен защитник.
— Той да се благодари, че не съм го ритнал много надълбоко в корема — ядоса се Драгец, но веднага се успокои. — И тогава — каза той, — тогава Джек те накара да крадеш, за да си получи, как го каза… борча ли.
— Да.
— Е, върна ли му парите?
— Върнах му ги. И то повече, отколкото му дължах.
— Защо?
— Защото сега ме държи в шах. Ако престана да карам колело…
— А, това каране на колело ли се наричало?
— Та, ако престана… щял да издрънка всичко на ченгетата.
— На милицията.
— Добре де, на милицията.
— Свиня такава — каза Драгец. — А сега да видим колко пъти си „карал колело“?
— Ами… десет… единайсет… пъти.
— Няма десет-единайсет, ами точно колко?
— Тринайсет!
— А спомняш ли си добре от коя жена по колко си отмъкнал?
— Горе-долу.
— Точно — ревна Драгец.
— Добре де, добре, ще се сетя.
— Ще направиш списък и ще върнем парите. На всички! Естествено анонимно… А ти, мръсно животно — стана Драгец, — ти ще ни възстановиш тия пари (при думата пари, той му зашлеви още един шамар, но тоя път по зидарски, с опакото на дланта), и то така, че ще ставаш сутрин в пет и ще работиш на новата къща, докато не дойде време за училище, а от училище ще тичаш право в къщи и ще работиш до вечерта. Това ще продължи, докато не завършим къщата, а после пак ще тръгнеш на тренировки. Ясно ли е?
При последното изречение той отново замахна, но се спря.
— Ясно — каза Перо.
— Добре, а сега върви да спиш, че утре рано сутринта те чака работа.
Мистър Хикс тръгна към стаята.
Мацалото си взе блока и започна да маца нещо, а Цобра поднесе на Драгец протокола за подпис.
— Я се разкарай с тоя протокол — ядосано викна Драгец, навлече си палтото и изчезна в студената зимна нощ.
— Добра де, днес няма ли да вечеряме? — попита Буцо.
Никой не му отговори.