Хървое Хитрец
Смоговци (13) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Smogovci, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
egersegerdes (2016)
Корекция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Хървое Хитрец

Заглавие: Смоговци

Преводач: Виктория Менкаджиева

Година на превод: 1986

Език, от който е преведено: Хърватски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Тип: Роман

Националност: Хърватска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 15.07.1986

Отговорен редактор: Лилия Рачева

Редактор: Жела Георгиева

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Спас Спасов

Рецензент: Жела Георгиева

Художник: Панайот Гелев

Коректор: Мая Лъжева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828

История

  1. — Добавяне

Глава 13

В която можете да прочетете, че с обвиняемия се постъпи добре, макар да изяде няколко шамара
smog16.png

Когато се върна тая вечер вкъщи, Перо веднага забеляза промяната. Кухненската маса беше някак необичайно поставена, на нея имаше чиста покривка, а на чело на масата седеше Драгец, което си беше съвсем обичайно. Необичайното беше, че от лявата му страна седеше Цобра с бележник в ръка, от дясната Мацалото, а пред масата, съвсем отделно, стояха два стола. Единият беше зает, и то от Буцо, който седеше с много важна физиономия, а другият беше празен. До вратата стоеше Щефек, също много сериозен.

И въобще всички бяха много сериозни.

— Какъв е тоя цирк? — попита Перо, като запрати чантата с инструментите в ъгъла.

— Ела — каза усмихнато Драгец, — ще ти пошушна!

Перо се приближи към него, така, на около двайсетина сантиметра, и тогава Драгец с всичка сила му зашлеви един шамар. Плесницата беше толкова звучна, че половината Квартал скочи на крака, а когато мистър Хикс се джасна в дървената стена и се свлече на пода, жената на обущаря отсреща панически изхвърча от къщи, понесла само най-необходимите неща.

Мистър Хикс бавно се надигна и погледна към Буцо, който безразлично зяпаше наоколо, клатеше крака и си тананикаше нещо под нос.

— Добре — каза Драгец. — По всичко личи, че обвиняемият схваща обвинението.

Перо седна на празния стол до Буцо, като се държеше за бузата, на която спокойно можеха да се опържат яйца на очи.

— Щефек — нареди Драгец на момчето, което все още стоеше до вратата, — внимавай да не се случи нищо на главния свидетел.

— Защитата! — обърна се Драгец към Мацалото. — Имате ли някакви възражения относно третирането на обвиняемия?

— Не — отвърна служебният защитник. — Мисля, че с обвиняемия се постъпва много добре. Благодаря ви.

— Хубаво — каза Драгец. — Да не губим време и да преминем веднага към разпита на свидетелите. Нека свидетелят да стане и да се приближи… Е!

Буцо клатеше крака и си тананикаше.

— Свидетелят! — ревна Драгец.

— А, на мене ли ми казваш, добре де, добре, какво си се разкрещял.

— Леле, ако те перна, маймуно такава — избухна Драгец, забравяйки за протокола.

Буцо се дотътри до масата и застана неподвижно.

— Повтори накратко всичко, което си чул, докато си плюскал мармалад.

— Пак ли?

— Пак.

Буцо разказа. Перо го изгледа със змийски поглед. Когато малкият свърши, Драгец запита обвиняемия:

— Значи ти си фантомът?

Перо неопределено кимна с глава, а след това каза тихо:

— Ами… аз съм… ама не съм виновен.

— Обясни.

— Бях задлъжнял на Черния Джек, а нямах откъде да взема пари.

— Колко?

— Сто и петдесет.

— За какво?

— Да си платя борча от картите и за една мацка, която Джек ми пробута.

— Да запиша ли всичко това? — обади се Цобра, който водеше протокола.

— Пиши — каза Драгец и попита мистър Хикс: — Каква мацка?

— Абе, една… от занаята…

— Какво каза? — обади се отново Цобра.

— Нищо — това не го пиши — каза Драгец.

— Моля съда да не навлиза много надълбоко в интимния живот на обвиняемия — протестира Мацалото в ролята си на служебен защитник.

— Той да се благодари, че не съм го ритнал много надълбоко в корема — ядоса се Драгец, но веднага се успокои. — И тогава — каза той, — тогава Джек те накара да крадеш, за да си получи, как го каза… борча ли.

— Да.

— Е, върна ли му парите?

— Върнах му ги. И то повече, отколкото му дължах.

— Защо?

— Защото сега ме държи в шах. Ако престана да карам колело…

— А, това каране на колело ли се наричало?

— Та, ако престана… щял да издрънка всичко на ченгетата.

— На милицията.

— Добре де, на милицията.

— Свиня такава — каза Драгец. — А сега да видим колко пъти си „карал колело“?

— Ами… десет… единайсет… пъти.

— Няма десет-единайсет, ами точно колко?

— Тринайсет!

— А спомняш ли си добре от коя жена по колко си отмъкнал?

— Горе-долу.

— Точно — ревна Драгец.

— Добре де, добре, ще се сетя.

— Ще направиш списък и ще върнем парите. На всички! Естествено анонимно… А ти, мръсно животно — стана Драгец, — ти ще ни възстановиш тия пари (при думата пари, той му зашлеви още един шамар, но тоя път по зидарски, с опакото на дланта), и то така, че ще ставаш сутрин в пет и ще работиш на новата къща, докато не дойде време за училище, а от училище ще тичаш право в къщи и ще работиш до вечерта. Това ще продължи, докато не завършим къщата, а после пак ще тръгнеш на тренировки. Ясно ли е?

При последното изречение той отново замахна, но се спря.

— Ясно — каза Перо.

— Добре, а сега върви да спиш, че утре рано сутринта те чака работа.

Мистър Хикс тръгна към стаята.

Мацалото си взе блока и започна да маца нещо, а Цобра поднесе на Драгец протокола за подпис.

— Я се разкарай с тоя протокол — ядосано викна Драгец, навлече си палтото и изчезна в студената зимна нощ.

— Добра де, днес няма ли да вечеряме? — попита Буцо.

Никой не му отговори.