Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Smogovci, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от сърбохърватски
- Виктория Менкаджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- egersegerdes (2016)
- Корекция
- maskara (2016)
Издание:
Автор: Хървое Хитрец
Заглавие: Смоговци
Преводач: Виктория Менкаджиева
Година на превод: 1986
Език, от който е преведено: Хърватски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1986
Тип: Роман
Националност: Хърватска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.07.1986
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Жела Георгиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Панайот Гелев
Коректор: Мая Лъжева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1828
История
- — Добавяне
Глава 10
За грациозното движение, за пчелата и за Франьо Тахи
Тази нощ Дуня сънува, и то цветен сън. Най-напред май имаше намерение да сънува черно-бял, но после промени решението си, защото в края на краищата все пак ставаше въпрос за модно ревю, а тогава на мода бяха пастелните тонове.
Ревю под открито небе. Беше топло, това си личеше по облеклото на присъствуващите. Мъжете носеха бели ризи, а жените бяха с леки розови рокли. Подиумът като дълъг клин се забиваше в публиката.
Зад розовата завеса Дуня се подготвяше за излизане. Нервният моделиер й даваше последни наставления как с грациозно движение да свали светлосиния жакет на летния костюм, тъй като той възлагаше големи надежди на този свой шивашки шедьовър и никак не му се искаше заради несръчността на младата манекенка да остане на сухо (макар че, откровено казано, нямаше никаква опасност да завали дъжд). Все пак Дуня го окуражи със самоувереното си държание и той си отдъхна, когато малката стъпи на подиума и когато се чуха две, съвсем различни по своя характер въздишки. Едната идваше от дамската част на публиката и бе предизвикана от костюма, а другата — от мъжката, и естествено бе предназначена за Дуня.
Тя вървеше изправена, усмихната като гръцка богиня, когато изведнъж се появи в бръснещ полет една съвсем нашенска пчела и ухапа момичето над лакътя. Манекенката се вцепени, по лицето й се изписа болка и гняв, но тя запази самообладание и продължи да крачи усмихната. Ала трагедията беше неизбежна. Когато стигна до края на подиума, т.е. там, където с грациозно движение трябваше да свали жакета, за своя най-голяма изненада Дуня установи, че ръката й е толкова отекла, та и дума не може да става за някакво събличане.
Тогава и публиката забеляза какво се беше случило. Най-напред се чу тих шепот, след това шумът се усили, тук-таме някои по-нахални започнаха да се кикотят, докато накрая не избухна взрив от смях. Дуня видя как същите ония мъже, които допреди няколко минути я гледаха с нескрито обожание, сега отмятаха глави назад (така че се виждаха изпъкналите им волски жили) и с широко отворени уста се превиваха от смях в пристъп на необуздано веселие. А жените, които с нетърпение очакваха да се случи нещо неприятно на хубавата манекенка, пищяха, виеха, тропаха с крака, пляскаха се по колената и си бършеха очите с кърпички. Зад розовата завеса моделиерът си скубеше косите, но тъй като носеше перука, това бе твърде недостатъчен израз на отчаянието му, затова той извади от вътрешния джоб на лилавото си сако пистолет и изстреля един куршум в главата си. Куршумът обаче мина през едното му ухо и излезе през другото, което още повече го разяри. И не само него, но и мъжа от публиката, когото куршумът уцели право в сърцето. Улученият погледна ризата си, видя отвратителната дупка на нея и тъй като не знаеше откъде е долетял куршумът, удари шамар на съседа си, един съвсем невинен човек.
Започна страшен бой, в който жените се отличаваха с особена войнственост. Те най-вече хапеха и отхапваха всичко, до което можеха да се докопат. Дуня с ужас видя как една държи в зъбите си окървавено ухо, друга — нос, трета — език, който все още говореше нещо, но най-много я изненада фактът, че това бяха същите добре възпитани жени и същите благоприлични мъже, които така вежливо наблюдаваха ревюто и за които наистина не можеше да се предположи каква жестокост се крие зад изисканата им външност.
Ала в същото време с Дуня се случи нещо още по-необикновено; а именно: докато наблюдаваше побеснялата публика, нещастната й, отекла ръка се изду още повече, така че заприлича на балон. И наистина, момичето полетя над покривите, над Сава, над гарата и Зриневац, над площад „Република“, чак над самата Катедрала… където някой силно я дръпна за краката и я отнесе на сигурно място. Дуня с благодарност погледна спасителя си и видя, че това бе Квазимодо. Беше грозен, а на всичко отгоре говореше на френски, така че тя въобще не го разбираше, защото, знаеше само малко английски, който той обаче не владееше. Тъй като в тази епоха все още не съществуваше „франгле“, Дуня го помоли на хърватски да я пусне. Чудовището я разбра много добре, пусна я и каза, че нищо няма да й стори, защото е добро, а после й предложи да отидат заедно на дискотека. Отидоха в „Биг Бен“ и там танцуваха, чудовището купи две лимонади и въобще се държеше много, добре, от което Дуня реши, че би могла да го обикне, ако не беше толкова грозно. Но тъкмо в този момент се изправи барабанистът с черна качулка на главата и с енергична стъпка се отправи към нея и Квазимодо, който започна тихо да хлипа и бавно да отстъпва към изхода. Човекът с черната качулка грубо дръпна Дуня за ръката, изведе я през някаква малка, странична врата, натика я в една кола и я откара в Суседград. В една голяма стая с огън в камината и еленови рога по стените барабанистът свали качулката си и Дуня с ужас установи, че е попаднала в ръцете на жестокия Тахи[1], който със сатанинска усмивка приближи гадната си уста към нейните устни, ала тя се изплъзна и се затича към прозореца, заплашвайки, че ще се хвърли в пропастта. Тогава Тахи повика двама стражи с алебарди и те я отведоха в тъмницата. Когато очите й свикнаха с мрака, тя забеляза някакъв човек в окови, всъщност момче, което доволно си подсвиркваше и й намигаше. Това бе Мацалото. За нейна най-голяма изненада, той държеше четка между палеца и показалеца на десния си крак и тъкмо рисуваше една примитивистична картина, която предложи на тъмничаря, когато онзи му донесе обяда. Тъмничарят, който знаеше, че един ден картините на примитивистите ще струват милиони, се съгласи в замяна на това да освободи художника и Дуня и те се озоваха извън Суседград, но… Тахи бързо откри измяната на тъмничаря и организира хайка след Дуня и Мацалото, които вече бяха стигнали до северните склонове на Медведница. Положението не можеше да бъде по-лошо. Но Мацалото както винаги намери изход: на една голяма, гладка скала той нарисува с едри щрихи красив горски пейзаж, а после двамата се скриха в храсталаците. Планът им успя напълно: побеснелият от ярост Тахи и неговите свирепи конници връхлетяха върху скалата и паднаха повалени, а Мацалото и Дуня се прибраха с трамвая в Загреб.
Едва призори момичето заспа здрав сън, без сънища.