Хървое Хитрец
Смоговци (28) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 28

Която разказва за това, как змията ухапа Дуня на едно много неподходящо място

Това се случи над Мъркопал. Спяха в къщичка, която доста се различаваше от колибата на Белите скали. Беше чиста и подредена, дори гиздава, имаше дори дървен под, но и тук липсваха достатъчно легла за всички, та момчетата спяха на земята, т.е. на гумените дюшеци.

Фабиян и другите ученици бяха отишли в селото за пресни продукти, а Дуня, Мацалото и Шилото останаха да пазят движимото имущество.

Щом Мацалото се отдалечеше за малко, Шилото се лепваше за Дуня и започваше да й дрънка разни глупости, което естествено се харесваше на Дуня, но не и на Мацалото, така че много скоро можеше да се стигне до бой.

Особено когато Мацалото си взе блока, на чиито листове бяха изобразени най-хубавите места, през които бяха минали до този момент, и нарисува карикатура на Шилото, като отдели специално внимание на единия му кучешки зъб, който придаваше на грозното момче вид на смешен вампир, на големия му като картоф нос и на ушите му, които невероятно много наподобяваха крилата на самолетите „Джъмбо“.

— Ще се бием ли?

— Добре — каза Мацалото. — Тук или някъде другаде?

— Където искаш.

Но се намеси Дуня и каза, че няма да погледне нито единия, нито другия, ако се сбият, после вирна нос и отиде в гората.

Всъщност трябваше да отиде в гората, защото в къщичката нямаше клозет.

И тогава се случи…

Вървя, вървя, докато не откри подходящо място, промъкна се още по-навътре в гъсталака, свали си гащичките и клекна. Но в същия миг скочи и изпищя, по-точно изпищя и скочи.

Една пепелява пепелянка тъкмо приличаше на слънце пепелявото си тяло, увита около нисък пепеляв клон, който почти докосваше горските цветя, когато към нея започна да се спуска нещо бяло и кръгло. Изненадана и уплашена, тя реши да се отбранява и заби зъби в това бяло и кръгло нещо, което в миг отново скочи във въздуха, а пепелянката се шмугна под един камък и изчезна.

Дуня хукна разплакана и разтреперана към гиздавата къщурка, а дърветата някак странно се въртяха пред очите й.

Мацалото, който стоеше на вратата, видя, че нещо не е в ред, и се затича към нея.

— Змия — пищеше момичето, — змия!

— Ухапа ли те?

— Да… Ох, боли… вие ми се свят.

— Къде… къде те ухапа?

— Тук — таза тя и посочи мястото.

— Какво? Че как е могла точно там?

На Дуня й прилоша, затова той я отведе в къщичката, легна на пода и се замисли за миг, а после каза на Шилото, който гледаше с широко отворени очи:

— Тичай в селото, в амбулаторията. Доведи лекар и някаква кола. Бързо!

— Лекар… кола… — запелтечи малкият Квазимодо, а после се обърна, плю си на петите и хукна към Мъркопал.

А Мацалото, в когото се пробуди старият дух на Врагецови, които открай време се справяха съвсем самостоятелно с всяко положение, извади ловджийския си нож, щракна със запалката, обгори стоманеното острие, с решително движение обърна момичето по корем, вдигна й полата, сряза гащичките й, направи малък разрез, а после заби зъби в раната.

Направи всичко това толкова бързо, че Дуня успя само няколко пъти да викне. Тя се дърпаше, но сега той здраво опря едната си ръка в гърба й, а с другата я хвана за левия крак.

Дуня тихо плачеше, а Мацалото вдигаше от време на време глава и всеки път изплюваше доста голямо количество отровена кръв, показвайки силните си конски зъби. Впрочем нека споменем и това, че старият Врагец, още докато беше жив, твърдеше, че един негов прадядо е прегризал гърлото на някакъв войник на Алапич по време на битката при Стубица, но тъй, като за това няма достоверни данни, да се върнем към Фабиян.

За щастие близо до Мъркопал Шилото налетя на Фабиян, а после заедно хукнаха към амбулаторията, но там завариха само медицинската сестра и никаква кола, затова Фабиян изтича до задругата и мълчаливо седна в едно старо комби, в което бяха и старите му ключове, запали го и…

… и след двайсет минути на Дуня й биха инжекция, а на другата сутрин беше вече съвсем здрава.

Фабиян доволно поклащаше глава и мърмореше:

— Не бях виждал подобно нещо. На такова място…

А тя почервеня като горска ягода.