Хървое Хитрец
Смоговци (25) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 25

В която се разказва как вълкът се превърна в магаре

Цяла пролет Перо опъва като магаре. Хората в Квартала, които не знаеха какво става, упрекваха Драгец, че оставя клетия си брат да се блъска от сутрин до вечер, но най-големият Врагец само се усмихваше и казваше:

— Оставете го. Той сам поиска. Освобождава излишъците от енергията си.

Отначало мистър Хикс мърмореше и проклинаше, но после се примири със съдбата си. Дори престана да пие, като изключим по някоя и друга чашка вино на обяд. Чувствуваше как заяква, поотслабна малко, но му отиваше, а когато след работа свалеше ризата си, братята хвалеха мускулите му. Преди да замине с Фабиян за Горски котар, Мацалото дори го помоли да му позира, защото тъкмо тогава беше пощурял по анатомията и къщата беше пълна с бицепси, трицепси и разни други цепси.

Впрочем, ако бъдем обективни, и другите братя помагаха, особено в събота и неделя, а и Буцо често се мотаеше на строежа и от време на време викаше:

— Това е вълкът, това е вълкът!

Докато един ден Перо не го хвана за врата и не му разказа една ужасна история (на някой си Едгар Алън) за някакъв човек, който убил жена си и я зазидал заедно с котката…

Наистина Буцо беше съвсем малък, още не ходеше на училище, но беше доста умен за възрастта си и тая история силно го порази, а беше схванал и поуката. От този момент започна отдалеч да заобикаля Перо, особено когато той бъркаше цимент.

А когато стените се издигнаха, най-много помагаше Цобра. Сега неговата изобретателска жилка се прояви с пълна сила. С помощта на някакъв стар брезент и едно електромоторче той направи истинска транспортна лента, която сама качваше на горния етаж строителния материал, а често пъти и Буцо.

        Когато дойде ред на дърводелските работи, Драгец се замисли. Пари повече нямаше, бяха похарчили всичко, което майка им бе спечелила в Западна Германия, освен неприкосновения запас, за който обаче знаеше само тя, така че Драгец взе заем от предприятието и…

И някъде в началото на лятото къщата беше готова. Наистина, оставаха още много неща за довършване: трябваше да се измаже, в две стаи нямаше паркет, Перо все още монтираше електрическата инсталация, но все пак това беше голям успех. Нещо повече, едната стая и кухнята бяха напълно завършени, така че прехвърлиха в тях всичко старо, което можеше да влезе в работа, и чак тогава Врагецови видяха, че всъщност нямат нищо.

Но само един поглед към новата къща беше достатъчен да прогони мрачните им мисли.

Драгец изпрати на майка си телеграма (от ония цветните, луксозните, пък да струва колкото ще): „Къщата е готова стоп можеш да се връщаш стоп.“

Но майка им не се връщаше. Когато получи телеграмата, тя сбъдна на крайчеца на леглото и с насълзени очи дълго се взира в голата стена, на която някакъв, известен само на нея кинооператор, прожектираше някакъв известен само на нея филм. Когато се мръкна, тя въздъхна, запали цигара, а лицето й придоби твърд и решителен израз.