Хървое Хитрец
Смоговци (8) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 8

В която се разказва как фантомът с колелото е всъщност женски фантом, и то фалшив

Квартала бе обхванат от истерия. Всеки човек, който караше вечерно време велосипед, беше извънредно съмнителен.

Тази вечер, малко преди Ромео да се раздели със своята Жулиета, в другия край на Квартала фантомът с колелото, както го нарекоха, най-сетне бе заловен!

Или поне така изглеждаше.

Катица, жената, дето печеше кебапчета в „Плавац“, се връщаше към девет и половина в къщи, предоволна от дневната си печалба — беше задигнала повече от кило и половина месо, когато неочаквано, по съвсем непонятни причини смени отвесното си положение с водоравно, а щом се озова на номер едно водоравно, разбра, че върху нея, на номер две водоравно, лежи едро мъжко тяло. Но понеже като опитна келнерка беше свикнала да се оправя и в по-люти схватки, тя не се смути, а с бялата си ръка и с червеното месо цапардоса няколко пъти нападателя, което нямаше да бъде така фатално за него, ако в торбата й не се намираха и двете бутилки бира, които също беше задигнала, така че фантомът беше сразен за няколко секунди.

Тогава Катица победоносно се изправи, вирна глава към Луната като Тарзан и закрещя:

— Ей, хора, пипнах го. Хванах фантома!

При тая добра вест жителите на Квартала, някои само по пижами и с наметнати върху тях палта, изскочиха от къщите и заобиколиха фантома, който лежеше неподвижно, с глава, заровена в канавката. Обърнаха го внимателно с върховете на обувките си и разочаровано промърмориха:

— Че това бил Шишето!

— Ами да, и какво от туй, че е Шишето. Шишето е, ама е и фантомът! — викаше Катица от страх да не помръкне славата й. — Я вижте, ей му колелото. Това е фантомът!

Огледаха велосипеда. Предното колело беше заприличало на същинска осмица. И все пак тук нещо не беше в ред.

Шишето беше стар пияница, но и на мравката път правеше. Нещо повече, и мравката би поканил на чашка, честна дума.

И добре, че се намеси Мацалото, който, както казахме, се връщаше от доброто старо рандеву и се бе натъкнал на тая вълнуваща сцена.

— Нека да възстановим събитията — каза той, макар че лично на него всичко му беше ясно. — Къде стояхте вие, лельо Катице?

— Какво те е грижа къде съм стояла… Ей тук.

— И той падна върху вас, така ли?

— Не е паднал, ами скочи връз мене!

— Сигурна ли сте?

— Че как да не съм сигурна. Ами ти пък какво се правиш на ченге, сополанко неден, Глей да не те фрасна и тебе по мутрата.

— Хайде, хайде — каза Мацалото и продължи, обръщайки се вече не към Катица, а към насъбралите се хора: — Ясно е, че Шишето е бил пиян. Блъснал се е с велосипеда си в стълба, ей в тоя малкия тук, прелетял е няколко метра и пльос, паднал е върху леля Катица.

Това беше доста, приемливо. А и пияницата взе да се съвзема. Седна, хвана се за главата и се огледа наоколо.

— Спипахте ли го? — попита той.

— Кого?

— Фантома. Събори ме от велосипеда и ме бухна с нещо по главата. Олеле, главата ми.

— Хванахме го — каза злобно Мацалото. — В ръцете ни е.

И посочи Катица.

— Кой да предположи — възмутено промърмори Шишето. — Кой да предположи. Женски фантом!